В българската история има фамилии, чиито имена надхвърлят границите на родовата памет и се превръщат в част от националното самосъзнание. Такъв е родът Каблешкови от Копривщица – род, свързан с просвета, обществена дейност, дарителство и борба за свобода.
Най-известният му представител е Тодор Каблешков – един от дейците на Априлското въстание и автор на прочутото Кърваво писмо. Той е роден през 1851 г. в Копривщица и загива през 1876 г., едва на 25 години. Но зад неговия подвиг стои цяла семейна среда, в която родолюбието не е било само дума, а начин на възпитание.
Дом, в който свободата е възпитание
Копривщица през Възраждането е един от онези български градове, в които търговията, училището и борбата за духовна независимост вървят заедно. В такава среда израства Тодор Каблешков. Семейството му е заможно, но по-важното е, че в дома му се възпитава чувство за чест, отговорност и принадлежност към българския народ.
Бащата Лулчо Каблешков е запомнен като предприемчив и уважаван човек. В родовата памет той остава не само като заможен копривщенец, а и като човек, който разбира значението на училището, вярата и свободата. Именно от тази среда излиза младият Тодор – образован, чувствителен и решителен човек, който избира опасния път на революционната борба.
Човечност сред разрухата
В историята на рода особено силно присъства образът на Ана – втората съпруга на Лулчо Каблешков и мащеха на Тодор. Според съхранения семеен разказ тя е жена с голямо самообладание и благородство.
След потушаването на въстанието домът на Каблешкови е разграбен. В тези тежки дни Ана се явява пред османската власт, но не за да иска своето имущество. Тя настоява да бъде върнат чеизът на бедната прислужница, сираче, което била отгледала като свое дете. Тази история, макар и предадена главно чрез родовата памет, разкрива важна черта от моралния свят на Каблешковци – човечност дори тогава, когато самият човек е изгубил почти всичко.
Любов, останала в историята
Тодор Каблешков остава в паметта ни като революционер, но животът му има и дълбоко човешка страна. Тя е свързана с Мария Българова – учителка от Сопот, чието име се свързва с подготовката на въстанието и с образа на Рада Госпожина от Под игото.
Любовта между Тодор и Мария придава на тази история особена сила. Тя показва, че зад големите исторически събития стоят не само комитети, оръжие и писма, но и лични мечти, раздели и човешки съдби.
Свидетел на три епохи
Сред най-интересните представители на рода е Стоян Лулчов Каблешков – брат на Тодор Каблешков. Той е роден през 1868 г. и умира през 1953 г., което означава, че преживява Османската империя, следосвобожденска България и периода след 1944 г.
Стоян Каблешков завършва философия и педагогика в Цюрих, а по-късно става главен директор на българските училища в Македония. Свързан е и с ВМОРО, като участва в подготовката на Скопския революционен окръг за Илинденско-Преображенско въстание. Заловен е от османските власти и осъден на смърт, но след застъпничеството на руския консул е изпратен в България без право да се връща в Македония.
Неговият живот е своеобразен мост между възрожденския идеал и бурния XX век. Ако Тодор Каблешков остава символ на революционната саможертва, Стоян показва друг път на служене – чрез училището, просветата и съхраняването на националната памет.
Българска следа в сърцето на Рим
Каблешковият род оставя следа не само в революционната и просветната история, но и в изкуството. Стоян Куюмджиев, племенник на Тодор Каблешков, е сред авторите на мозайката със светите братя Кирил и Методий, поставена при гроба на Св. Кирил в Сан Клементе.
Тази мозайка има особено значение. Тя свързва българската памет с едно от най-свещените места за славянската култура – мястото, свързано с последния път и гроба на св. Кирил. Така един представител на рода Каблешкови участва в съхраняването на българската духовна следа далеч извън пределите на България.
Най-старото съхранено вино
Интересна е и историята на Атанас Каблешков, свързан с развитието на винопроизводството. Според родовите сведения той полага основите на система за съхранение на вина, включително на най-старото запазено вино в България от 1893 г.
Тази подробност показва, че родът не остава затворен само в революционната история. Негови представители участват и в модернизацията на българския стопански живот след Освобождението.
Наследство отвъд времето
Историята на Каблешковци е ценна, защото не разказва само за един герой. Тя показва как в един род могат да се преплетат революция, просвета, изкуство, стопанска предприемчивост и лична доблест.
Тодор Каблешков остава най-яркият символ на тази фамилия, но около него стоят хора, които също заслужават памет – Ана със своето благородство, Мария Българова със своята вярност, Стоян Каблешков със служенето си на просветата, Стоян Куюмджиев с българската следа в Рим и Атанас Каблешков с приноса си към винопроизводството.
Затова Каблешковият род е повече от родословие. Той е пример как любовта към България може да се прояви по различни начини – с писмо, със знаме, с училище, с мозайка, с труд и с памет.
Статията е подготвена по материали от книгите и историческите изследвания на Райна Каблешкова, посветени на Каблешковия род и историята на Копривщица.
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?
- Фритьоф Нансен – човекът, който даде паспорт на хората без родина
- Кой е Тит Флавий Котис и каква е връзката му с Пловдив?
Вашият коментар