Близо две хилядолетия след разцвета на римския Филипопол един каменен надпис разкрива името на Тит Флавий Котис – влиятелен тракийски аристократ и показва, че прочутият Античен театър в Пловдив може да е построен десетилетия по-рано, отколкото се е смятало.
През 2016 г. археологът Мая Мартинова и специалистът по старогръцки надписи Николай Шаранков правят откритие, което променя представите за ранната история на Античния театър в Пловдив. При проучвания и реставрационни дейности е установено продължението на надпис, чиято първа част е открита около десет години по-рано. Текстът е издълбан върху каменен постамент, използван повторно в конструкцията на стълбище от IV век. След откриването и разчитането на отделните части учените установяват, че паметникът е бил посветен на Тит Флавий Котис, син на Рескупорис — една от влиятелните личности в обществения живот на Филипопол през I век сл. Хр.
Надписът разкрива не само името на този забравен представител на градския елит, но и сведения за неговите длъжности, обществено положение и заслуги. Откритието се оказва важно и за историята на самия театър, тъй като поставя под въпрос дълго приеманата датировка на монументалната сграда и насочва вниманието към един по-ранен период от развитието на Филипопол.
Забравеният Тит Флавий Котис – тракиец сред римския елит
Тит Флавий Котис е заемал редица високи обществени и религиозни длъжности. Според представените през 2016 г. сведения той е бил три пъти архонт, върховен жрец и е изпълнявал важни функции в обществения живот на Филипопол. В римските градове архонтите са сред най-влиятелните представители на местното управление, а жреческите длъжности, особено свързаните с императорския култ, носят значителен престиж. Подобно съчетание на политическо и религиозно влияние показва, че Котис е принадлежал към най-високите слоеве на градското общество.
Особено интересни са имената му. Тит и Флавий са римски имена, като родовото име Флавий е свързано с императорската династия, управлявала между 69 и 96 г. сл. Хр. Котис и Рескупорис обаче са характерни за тракийската аристокрация и владетелските династии. Сред тракийските царе има неколцина владетели с тези имена, което дава основание на изследователите да предполагат, че семейството на Котис е произхождало от местния елит, възможно дори от средите на някогашните царски родове. Прякото му родство с определен владетел не е доказано, но съчетанието на имената е показателно за промените, настъпили след установяването на римската власт в Тракия.

През 46 г. сл. Хр., при управлението на император Клавдий, тракийското царство е окончателно превърнато в римска провинция. Това не означава изчезване на старите аристократични семейства. Част от тях запазват богатството и общественото си положение, получават римско гражданство и постепенно се включват в новата административна система. Тит Флавий Котис вероятно е представител именно на тази прослойка – потомци на местния елит, които съчетават тракийския си произход с римския начин на живот и участие в управлението.
По времето, когато Котис заема високите си длъжности, Филипопол преживява период на значително развитие. Градът е разположен на важни пътища през Тракийската низина, свързващи вътрешността на Балканския полуостров с Егейския свят и Мала Азия. През него преминават търговци, пътници, представители на имперската администрация и военни части. Богатството на града се отразява в неговото монументално строителство, обществените пространства и културния живот.
Откритие, което променя възрастта на Античния театър
Едно от най-важните значения на открития надпис е свързано с датировката на Античния театър. Дълго време изграждането му се отнася към началото на II век сл. Хр., най-често към управлението на император Траян. Разчитането на надписа на Котис обаче дава основание на изследователите да разгледат ранната история на театъра в контекста на 90-те години на I век, когато император е Домициан. Това означава, че строителството на монументалната сграда може да е започнало поне две-три десетилетия по-рано от дълго приеманата датировка. Въпросът за отделните строителни етапи остава предмет на научно изследване, но откритието показва, че театърът е свързан с разцвета на Филипопол още в края на I век.
Построен върху естествения склон между Таксимтепе и Джамбазтепе, театърът използва особеностите на терена, за да оформи полукръглото пространство за зрителите. Мраморните седалки са разположени в концентрични редове, разделени от стълбища, а срещу тях се издига богато оформената сценична постройка с колони, архитектурна украса и ниши за статуи. Според някои оценки съоръжението е можело да побира около 7000 зрители, включително при използването на допълнителни дървени конструкции. То е служело не само за театрални представления, но и за важни обществени събития, церемонии и събрания.

В Римската империя подобни сгради имат особено значение. Театърът е място, където градът демонстрира своето богатство, култура и политическо положение. Издигането на почетни статуи на влиятелни граждани в него не е случайно. Така общността увековечава хората, допринесли за развитието ѝ, и същевременно показва пред жителите и гостите на града кои личности притежават най-голям авторитет.
Надписът на Котис е бил част именно от такъв почетен паметник. Върху постамента някога се е издигала негова статуя, която не е оцеляла. Текстът възхвалява заслугите му към Филипопол, включително участието му в благоустрояването на града. В римското общество богатите граждани често поемали със собствени средства строителството или поддръжката на обществени сгради, организирането на празненства и други дейности. Тази практика укрепвала връзката между местната аристокрация и населението и била един от основните начини за придобиване на обществен престиж. Възможно е Котис да е участвал в големи строителни начинания във Филипопол, макар да няма достатъчно доказателства, че лично е финансирал изграждането на театъра.
Филипопол и борбата за престиж в римска Тракия
Откритието има значение и за разбирането на политическата роля на Филипопол в римската провинция Тракия. През I век градът придобива особено положение като метрополия и център на провинциалния обществен и религиозен живот. Тук се събират представители на градовете в провинцията и се провеждат церемонии, свързани с почитането на императора. Тази роля не бива да се смесва с административното управление на провинцията, чийто център остава Перинт, разположен на Мраморно море.
Между двата града съществуват сложни отношения, в които престижът и правото на определени титли имат голямо значение. За това свидетелстват и други надписи, свързани с Античния театър. Те показват, че Филипопол и Перинт са поддържали официални отношения, а в театъра са били издигнати паметници, свързани с провинциалното представителство и гражданите на Перинт. Запазените постаменти са част от свидетелствата за политическия и церемониалния живот на града през римската епоха.

Значението на Филипопол се определя не само от неговото географско положение, но и от постепенното превръщане на града в средище на провинциалния елит. Представители на заможни семейства участват в управлението, финансират обществени начинания и се стремят да укрепят престижа на града. В този свят Тит Флавий Котис вероятно е бил една от личностите, чието влияние се е простирало отвъд ежедневното градско управление.
Античният театър се очертава не просто като място за зрелища, а като пространство, в което се изразявали общественото положение на Филипопол и връзките му с останалите градове на провинцията. Именно затова появата на името на Тит Флавий Котис върху почетен паметник в тази среда е толкова показателна. Той е принадлежал към кръга от хора, които са участвали в управлението и представителството на града в период, когато Филипопол укрепва своето влияние.

Статуята на Тит Флавий Котис изчезва, но надписът оцелява
Съдбата на самия надпис е не по-малко любопитна. След като първоначалният паметник престава да изпълнява предназначението си, неговият постамент е използван повторно като строителен материал. През IV век части от него попадат в конструкцията на стълбище в театъра. Подобна практика е широко разпространена в Античността: при ремонти и преустройства старите архитектурни елементи често се използват отново, независимо от първоначалното им предназначение. Така почетният надпис постепенно изчезва от погледа на хората, а статуята, която някога е стояла върху него, се губи.
Столетия по-късно театърът също престава да функционира в първоначалния си вид. Постепенно той е затрупан и забравен, докато археологическите проучвания през XX век не разкриват отново монументалните му останки. През 2016 г., благодарение на новите находки и внимателното разчитане на надписа, става възможно да бъде възстановена още една част от историята му.

Името на Тит Флавий Котис днес е известно благодарение на каменен паметник, който е преживял изчезването на статуята, преустройствата на театъра и вековете, през които античният Филипопол постепенно се превръща в съвременния Пловдив. Откритието свързва историята на един влиятелен тракийски аристократ с ранния разцвет на града и с изграждането на една от най-впечатляващите обществени сгради, запазени от римската епоха по българските земи.
Понякога няколко реда, издълбани в камък, се оказват достатъчни, за да променят историята на цял град.
Източници: Мая Мартинова и Николай Шаранков — проучвания и разчитане на надписите от Античния театър на Филипопол; National Geographic България, „Ново откритие променя историята на Пловдив“, 28 ноември 2016 г.; научни изследвания върху епиграфските паметници и историята на римския Филипопол.
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи

- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия

- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?

- Фритьоф Нансен – човекът, който даде паспорт на хората без родина

Вашият коментар