Връщаме се в 1905 г. В надгробна могила край Пловдив е открит необикновен предмет, оцелял почти две хилядолетия – парадна шлем-маска от I век сл. Хр., изработена от желязо и сребро. Тя е част от богато погребение и вероятно е принадлежала на човек от най-високите слоеве на обществото в древния Филипопол. Деветдесет години след откриването ѝ същата маска ще стане цел на един от най-дръзките удари срещу български музей. Двама въоръжени мъже ще нападнат охранителя, ще разбият точно определена витрина и ще отнесат само шлем-маската. След това една от най-редките антични находки от Пловдив ще изчезне за цели двадесет години.
Рядката шлем-маска от Филипопол
Шлем-маската е открита в надгробна могила в района на днешния пловдивски квартал „Каменица“. Датирана е в I век сл. Хр., когато Филипопол вече се развива в рамките на Римската империя. Богатството на погребението показва, че в него е бил положен човек с изключително висок обществен статут. Предполага се, че е бил представител на тракийския елит, възможно владетел, високопоставен военен или член на градската управа, но името и точната му длъжност не са известни.
Самата шлем-маска е впечатляваща. Основната част е изработена от желязо и оформена като човешка глава с пластично представена коса. Върху нея е поставен сребърен лавров венец, а лицето и ушите са изработени от тънък сребърен лист. Това не е обикновен шлем, предназначен единствено да предпазва своя притежател. Подобни богато украсени шлем-маски се свързват с представители на военния и обществения елит и са демонстрация на положение и престиж.
Пловдивският екземпляр е изключително рядък. Според директора на Регионалния археологически музей – Пловдив доц. Костадин Кисьов са известни само още два сходни екземпляра, съхранявани в Германия и Франция. Именно рядкостта и разпознаваемостта на предмета правят случилото се девет десетилетия след откриването му още по-необикновено.
4 април 1995 г.: въоръжен грабеж посред бял ден
На 4 април 1995 г., по време на обедната почивка на Археологическия музей в Пловдив, на вратата се появяват двама мъже. Дежурен е охранителят Йордан Тихов. Когато им отваря, единият го удря по главата с дръжката на пистолет. Нападателите влизат в експозицията, но действията им показват, че отлично знаят за какво са дошли. Те не започват да събират всичко ценно, до което могат да се доберат, и не посягат към други експонати. Насочват се към конкретна витрина, разбиват я и вземат само шлем-маската.
Задейства се сигнално-охранителната система. Според публикуваните по-късно сведения полицията пристига приблизително пет минути след сигнала, но нападателите вече са изчезнали заедно с ценната находка. Начинът, по който е извършен грабежът, поражда подозрението, че той е бил предварително подготвен. Доц. Костадин Кисьов по-късно е категоричен, че според него крадците са действали по конкретна поръчка. Аргументът му е силен: в непосредствена близост е имало и други ценни експонати, но нападателите не са проявили интерес към тях. Те са влезли в музея за един-единствен предмет.
Маската изчезва
След грабежа започва издирване, но шлем-маската сякаш потъва вдън земя. Минават месеци, а след тях години. Подобен предмет трудно би могъл да бъде предложен открито на големия международен пазар на антики. Маската е документирана, фотографирана и лесно разпознаваема, а музейният ѝ произход е известен. Появата ѝ на легален аукцион неизбежно би предизвикала въпроси.
През следващите години се появяват различни версии за съдбата ѝ. Според Костадин Кисьов кражбата е извършена по поръчка на чуждестранен колекционер. Среща се и твърдението, че поръчителят е бил от Швейцария, но това не е установено публично като доказан факт. Затова можем да говорим единствено за версия. Къде действително се е намирала шлем-маската след напускането на музея, остава неизвестно.
С времето надеждата за нейното завръщане намалява. Когато две десетилетия по-късно предметът все пак се появява, Кисьов признава: „С колегите почти не вярвахме, че ще видим отново този ценен артефакт.“
Между 200 000 и 3 милиона евро?
Колко струва подобна находка? В различни публикации през годините се появяват оценки между 200 000 и 3 милиона евро. Огромната разлика сама показва колко условно е да се поставя пазарна цена на такъв предмет. Шлем-маската е част от музейна колекция с известен археологически произход и не е вещ, която може законно да бъде предложена на свободния пазар.
Истинската ѝ стойност е преди всичко историческа. Тя е свързана с конкретно богато погребение от античния Филипопол и представлява рядко свидетелство за елита на Тракия през римската епоха. Точно тази информация и връзката на предмета с мястото, на което е открит, не могат да бъдат измерени в пари.
2015 г.: след двадесет години маската се завръща
През 2015 г., двадесет години след въоръжения грабеж, идва новината, която в музея почти са престанали да очакват. Шлем-маската е открита и върната. В публикациите за случая се посочва участието на служители, работещи срещу трафика на културни ценности, а връщането се случва на фона на разследване срещу организирана престъпна група, занимаваща се с незаконен трафик на антики.
Именно тук обаче започва най-голямата неизвестност в историята. Подробностите за това как разследващите са достигнали до маската не са огласени изцяло. По това време следствените действия продължават. В медийни публикации се появяват истории за следен иманяр, подготвяна сделка и маска, държана в специален тайник, но без достатъчно официално потвърждение тези подробности не могат да бъдат представени като безспорно установени факти.
Така двадесет години от живота на един почти двехилядолетен предмет остават забулени в неизвестност. Напускала ли е маската България? Колко пъти е сменяла притежателя си? Била ли е държана през цялото време в частна колекция? Кой е поръчал кражбата, ако действително е имало конкретен поръчител? Засега сигурни публични отговори на тези въпроси няма.
Оцелява почти 2000 години, но се връща повредена
Завръщането на маската носи и неприятна изненада. След двадесетте години извън музея тя вече не е в състоянието, в което е била преди кражбата. Шлемът и части от лицевата маска са повредени и се налага реставрация. Парадоксът е впечатляващ: предметът оцелява близо две хилядолетия, преди да бъде сериозно застрашен след кражбата си в края на XX век.
С възстановяването се заема реставраторът на пловдивския музей Милица Илиева. Работата приключва успешно и през април 2016 г. реставрираната шлем-маска отново е изложена пред посетителите. След повече от две десетилетия тя се връща във витрината, от която е отнета насила.
Защо точно тази маска?
Това остава един от най-интригуващите въпроси около престъплението. Двамата нападатели не извършват хаотичен обир. Не се опитват да вземат възможно най-много предмети за краткото време, с което разполагат. Те нападат охранителя, насочват се към предварително избрана витрина, вземат един конкретен експонат и изчезват. Именно това е в основата на версията на Костадин Кисьов, че кражбата е извършена по поръчка.
Ако това предположение е вярно, някой още преди 4 април 1995 г. е избрал точно шлем-маската от Пловдив и е бил готов да организира въоръжен грабеж, за да я притежава. Кой е този човек, публично не е установено. И вероятно именно липсващите двадесет години от историята на маската крият отговора.
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
- В сянката на двама царе: Кой е чъргубилят Мостич?
- Фритьоф Нансен – човекът, който даде паспорт на хората без родина
Вашият коментар