Чудомир Топлодолски защитава българското небе като командир на изтребителен орляк и е награден два пъти с орден „За храброст“. След войната обаче животът му се променя драматично. През 1946 г. е арестуван и привлечен като обвиняем по делата „Неутрален офицер“ и „Бягството на двама царски летци“. Според публикувани биографични разкази по време на задържането е подложен на тежки побои и изтезания. Оправдан е и по двете дела, но въпреки това е уволнен от армията и губи възможността да продължи военната си кариера. Налага му се да търси препитание като общ работник в строителството, да учи във вечерен техникум и да изгради нов професионален път. По-късно ръководи строителна бригада и участва в изграждането на националния стадион „Васил Левски“. Зад прозвището „Чудото“ стои не само смел летец, но и човек, преживял арест, съдебни процеси, насилие и отстраняване от професията, на която е посветил младостта си.
От кавалерията към авиацията
Чудомир Топлодолски е роден през 1912 г. в Кюстендил. През 1934 г. завършва Военното училище в София и започва офицерската си служба в кавалерията. По-късно професионалният му път го отвежда към авиацията – област, която изисква специализирана подготовка и непрекъснато усъвършенстване.
Според биографичната справка на Националния военноисторически музей между 1937 и 1939 г. той се обучава в Германия, в пилотското училище в Кауфбойрен и школата за висш пилотаж във Вернойхен. След завръщането си е назначен за заместник-началник на Изтребителната школа в Карлово, а през 1940 г. поема нейното ръководство. Така преди да стане боен командир, Топлодолски участва в подготовката на българските летци изтребители.
Командир на 3/6 изтребителен орляк
През 1943 г. капитан Топлодолски поема командването на 3/6 изтребителен орляк, въоръжен със самолети „Месершмит“ Bf 109G-2. Това е време, когато въздушната заплаха над България нараства, а защитата на столицата и важните обекти поставя все по-тежки задачи пред изтребителната авиация.
Командирската длъжност означава отговорност за подготовката и действията на летците, за използването на наличните самолети и за решенията във въздуха. Топлодолски участва лично в бойните полети. В биографичните публикации за него са посочени 15 бойни задачи – свидетелство за непосредственото му участие във въздушната отбрана.
В небето над бомбардирана България
По време на съюзническите нападения през 1943–1944 г. българските изтребители действат срещу числено превъзхождащ противник. Тежките бомбардировачи разполагат със силно отбранително въоръжение, а придружаващите ги изтребители допълнително затрудняват атаките. За защитниците всяко излитане носи риск, който не се изчерпва с въздушния бой – повредена машина, недостиг на гориво или раняване могат да направят и завръщането невъзможно.
Топлодолски е сред командирите, участвали в тази отбрана. За бойната си служба получава военен орден „За храброст“ IV степен, първи клас, и IV степен, втори клас. Данните за точния брой на въздушните му победи се различават в отделните публикации, затова свалените и повредените самолети трябва да се разграничават внимателно. Отличията и участието му в бойните действия обаче са засвидетелствани от Националния военноисторически музей.
След войната: обвинения и край на военната кариера
Краят на войната не носи спокойствие на летеца. През 1946 г. Топлодолски е задържан. Според публикацията за фотодокументална изложба в Музея на авиацията срещу него са повдигнати обвинения по делата „Неутрален офицер“ и „Бягството на двама царски летци“. Същият източник посочва, че е оправдан и по двете дела. Това е съществено обстоятелство: обвинението срещу него не завършва с признаване на вина.
Въпреки оправдаването му той е отстранен от армията през 1948 г. Професионалният му път във военната авиация е прекъснат. Подготовката, командирският опит и военните отличия не му осигуряват възможност да продължи службата си.
Нов живот на строителния обект
След уволнението Топлодолски започва работа извън професията, за която се е подготвял години наред. Работи като общ работник в строителството, занимава се и със сценична техника. Учи във вечерен техникум и впоследствие ръководи строителна бригада.
Според разказа, представен във връзка с изложбата на Музея на авиацията, в бригадата му работят и други хора с подобни съдби – бивши офицери, дипломати и адвокати. Топлодолски участва в изграждането на стадион „Васил Левски“ в София, операта в Стара Загора и театъра в Кърджали. За труда си получава златен орден на труда.
Работата в строителството идва след принудителното прекъсване на военната му кариера. Офицерът, обучавал летци и командвал изтребителен орляк, започва като общ работник и учи вечер, за да придобие друга професия. По-късно ръководи бригада, но това не отменя преживяното – въпреки оправдателните решения той е отстранен от армията и трябва да търси препитание извън авиацията.
Паметта за Чудомир Топлодолски
Чудомир Топлодолски умира през 1987 г. Историята му събира бойна служба, отличия, следвоенни обвинения, оправдаване и принудителна промяна на професионалния път. За да бъде оценена справедливо тази съдба, няма нужда да се твърди, че никога не е получавал признание. Той има както военни, така и трудово отличие. Но наградите не заличават прекъснатата му авиационна кариера.
Днес Музеят на авиацията пази вещи, документи и отличия на Топлодолски наред с тези на други български летци, защитавали страната през Втората световна война. Те напомнят за човека зад прозвището „Чудото“ – офицер, който воюва в небето над България, а по-късно участва в изграждането на сгради, познати на поколения българи.
Източници
- Национален военноисторически музей. „Военен календар — май“, биографична справка за Чудомир Топлодолски. Онлайн публикация.
- „Фото изложба за българските летци в Музея на авиацията“. Информационен център на Министерството на отбраната, 30 ноември 2025 г.
- Музей на авиацията — Крумово. „Вътрешна експозиция“. Описание на експозицията.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар