Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

Синът ѝ управлява България четири десетилетия. Дъщеря ѝ става сръбска царица. Друг неин син получава власт над земи в днешна Албания. Но за самата Кераца Петрица са останали толкова малко сведения, че историците спорят дори за произхода ѝ. Сред оцелелите свидетелства има едно особено любопитно: папско писмо, в което от нея се очаква да повлияе върху религиозния избор на българския владетел.

Това е рядък поглед към жена от върха на средновековното общество, чийто живот обикновено се разказва чрез биографиите на нейните деца. Писмото не доказва, че тя е направлявала българската политика зад кулисите. То обаче показва, че в Авиньон, тогавашното седалище на папството, виждат в царската майка възможен път към Йоан Александър.

Превратът, който издига сина ѝ на престола

През пролетта на 1331 г. България преживява поредната смяна на престола. Поражението при Велбъжд през предходната година и гибелта на Михаил III Шишман са разклатили държавата. Краткото управление на Иван Стефан приключва с преврат и на трона е издигнат Йоан Александър. Новият цар трябва да укрепи властта си в обстановка на вътрешни противоречия и натиск от съседите. Неговият произход го свързва с владетелския елит, но точното място на родителите му в династичните родословия остава предмет на научни спорове.

Загадката на нейния произход

Според широко разпространената реконструкция Кераца Петрица е дъщеря на видинския владетел Шишман и сестра на цар Михаил Шишман. Неин съпруг е деспот Срацимир, бащата на Йоан Александър. В тази подредба връзката на бъдещия цар с Шишмановци преминава през майка му. По нейната линия се търси и родството му с Асеневци – особено престижен произход в политическия свят на Търновското царство.

Съществува и друго обяснение. Петър Николов-Зиков предлага реконструкция, според която Срацимир е брат на цар Михаил Шишман, а Кераца Петрица произхожда от византийския аристократичен род Синадини. Според тази хипотеза Йоан Александър е племенник на Михаил Шишман по бащина, а не по майчина линия. Оскъдните сведения обаче позволяват различни прочити и не дават основание тази родословна реконструкция да бъде обявена за окончателно доказана.

Зад спора за родството стои важен въпрос: какво е давало право на един човек да стане цар? Династичният произход е имал голямо значение, но сам по себе си не е гарантирал короната. Подкрепата на влиятелните боляри, военните възможности и конкретната политическа обстановка също са решавали съдбата на претендентите. Затова родството по женска линия не бива да се приема като непреодолима пречка пред Йоан Александър. Още по-малко можем от самото му възцаряване да заключим, че майка му е организирала преврата.

Папското писмо до царската майка

Най-необичайното свидетелство за Кераца Петрица идва няколко години по-късно. В писмо, датирано в публикувания текст на 15 юли 1337 г., папа Бенедикт XII се обръща към благородната Петриса, майка на българския цар. Той изразява радост от сведенията за нейното приобщаване към католическата вяра и я насърчава чрез думи и личен пример да привлече към нея и своя син. Така царската майка се появява като потенциален посредник в религиозната дипломация между папството и България.

Колко далеч е стигнало това сближаване с Рим, остава спорно. Папското писмо е важен извор, но отразява сведенията и надеждите на неговия автор. То не разкрива собствените мотиви на Кераца Петрица и не доказва предварително замислена политическа сделка. Затова би било пресилено да се твърди, че тя е приела временно унията, за да осигури подкрепа за управлението на Йоан Александър. Част от изследователите поставят под съмнение и дали става дума за пълно преминаване към католицизма.

Портрет на папа Бенедикт XII

Крън или Карвуна – спорът за владението ѝ

Загадка се крие дори в титлата ѝ. Латинското название на владението в папското писмо е разчитано и свързвано с различни места, сред които Крън и Карвуна. Оттук идват и различните представи за областта, с която е било свързано семейството ѝ. Познатото определение „деспотица на Крън“ следователно изисква уговорка. Документът свидетелства за високото ѝ положение, но не решава окончателно въпроса къде и при какви условия е упражнявала власт.

Децата ѝ във властта на Балканите

По-ясна е значимостта на нейното потомство. Йоан Александър остава на българския престол от 1331 до 1371 г. Дъщеря ѝ Елена се омъжва за Стефан Душан и през 1346 г. става сръбска царица. Синът ѝ Йоан Комнин Асен се издига като деспот и владетел на Валона. Чрез тези семейни връзки децата на Кераца Петрица заемат важни места в политическия живот на Балканите. Това обаче не означава, че всички техни успехи са били резултат от един общ план, изработен от майка им.

Към семейството се прибавя и още една любопитна фигура — господин Шишман, познат от Ямболския надпис от 1356/1357 г. Дълго време той е смятан за племенник на Йоан Александър, син на негов предполагаем брат Михаил. Новото разчитане на епиграфа Николай Шаранков променя тази представа: в надписа Шишман е посочен като брат на самия цар. Така според този прочит той също принадлежи към децата на Срацимир и Кераца Петрица. Титлата му свидетелства за власт над определена територия в Българското царство, но центърът и обхватът на владенията му остават неустановени.

Ямболският надпис от 1356/1357 г., чието ново разчитане посочва господин Шишман като брат на Йоан Александър

Тази промяна е представена от историка Явор Русев в публикация на Регионалния исторически музей – Ямбол. Тя показва колко съществено едно ново разчитане на средновековен надпис може да промени представата ни за царското семейство. Същевременно самият надпис не разрешава спора за произхода на Кераца Петрица: той назовава Шишман като брат на Йоан Александър, но не посочва родителите им.

От деспотица до монахиня Теофана

За края на нейния живот отново знаем малко. Бориловият синодик пази паметта за Кераца като майка на Йоан Александър, приела монашество под името Теофана. Не е установено кога е направила тази стъпка и колко дълго е живяла след папското писмо от 1337 г. Затова не можем уверено да опишем последните ѝ години или да твърдим, че е доживяла всички по-късни успехи на своите деца.

Кераца Петрица остава на границата между засвидетелстваното и предполагаемото. Познаваме я като царска майка, като адресат на папско писмо и като монахиня, почетена в българския Синодик. Не знаем достатъчно, за да я обявим за скрития режисьор на събитията в Търново. Но знаем, че когато папството търси път към българския цар, то се обръща и към нея. За жена, от чийто живот са оцелели толкова малко следи, това е забележително свидетелство.

Използвани онлайн публикации:

Русев, Явор. „Още веднъж за Средновековния ямболски надпис от 1356/1357 г.“ Регионален исторически музей – Ямбол, 25 март 2020 г. Онлайн публикация.
„Писмо на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван Александър от 15 юли 1337 г.“ Български превод с бележки и библиографски сведения. Онлайн текст.
Павлов, Пламен. „За „синята кръв“ и младостта на Теодор Светослав Тертер“. Труд, 30 юли 2022 г.

Допълнителна литература:

Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1994, с. 136–139.
Дуйчев, Иван. „Неиздадено писмо на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван Александър“. Известия на Българското историческо дружество, т. XIV–XV, 1937, с. 205–210.
Гюзелев, Васил. Папството и българите през Средновековието. Съчинения в пет тома, т. 3. София, 2013, с. 349–352.
Николов-Зиков, Петър. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. София: Нов български университет, 2012.
Павлов, Пламен. Първите дами на Средновековна България. София: БИ 93, 2020.