„Копривщица – селце като кутийка… и такава паплач от родолюбци“ Част X: Тодор Каблешков

Историята на Тодор Каблешков не започва на 20 април 1876 година. Тя започва много по-рано – в един дом, в един род и в една Копривщица, която вече е създала хора с богатство, самочувствие и чувство за дълг.

Тодор Лулчов Каблешков е роден на 1 януари 1851 година стар стил, или 13 януари по нов стил, в заможното семейство на хаджи Лулчо Каблешков. Баща му се занимава с бегликчийство, джелепчийство, абаджийство и търговия – занаяти и дейности, които поставят рода сред влиятелните в Копривщица. Каблешковата къща е построена през 1845 година от майстор Генчо Младенов и по-късно ще се превърне в музей, но първо е дом – място, в което се възпитават деца, говори се за чест, труд и родолюбие.

Майката на Тодор, Стойка Чичова, умира рано. Детството му минава под грижите на близки жени в семейството, сред които особено силно присъства леля му Пена. По-късно в живота му влиза и втората съпруга на баща му – Ана Григорова от Сопот. Тя не е просто мащеха в обичайния смисъл на думата. В спомените за Каблешков тя остава като човек, който разбира характера му, подкрепя го и поема своя дял от риска.

Това е важно, защото Тодор не израства в бедност, нито в безпътица. Той има дом, възможности и бъдеще. Именно затова изборът му по-късно тежи толкова много. Той не е човек, който няма какво да губи. Напротив – има какво да губи и въпреки това избира друго.

Детството и първите уроци

Копривщица от средата на XIX век е особено място за едно дете. От една страна, тя е планински град с тесни улици, суров климат и силно чувство за общност. От друга – тя вече е свързана със света чрез търговия, пътища, училища и хора, които пътуват далеч отвъд Средна гора.

Тодор отрано попада в среда, в която миналото не е мъртъв спомен. Разказите за хайдути, за борци, за неправди и за достойнство оформят неговото детско въображение. Леля му Пена му предава не сухи уроци, а живи образи. Така свободата първо влиза в живота му не като политическа програма, а като разказ край огъня.

Още като дете Тодор има крехко здраве. Това ще го съпътства през целия му живот. Болестите, треските и физическата слабост обаче не го правят мек или примирен. Напротив – сякаш в него се събира друг вид сила, по-вътрешна, по-напрегната. Той расте като човек, който постоянно трябва да надмогва нещо – тялото си, обстоятелствата, времето.

Първото му образование е в Копривщица. Там той попада в атмосферата на възрожденското училище, което вече не учи само на четмо и писмо, а възпитава българско съзнание. За едно дете като Тодор това е решаващо. Историята на България престава да бъде далечна. Тя става лична.

Пловдив, Цариград и светът отвъд Копривщица

През 60-те години на XIX век пътят на Тодор излиза извън Копривщица. Той учи в Пловдив, а по-късно заминава за Цариград, където постъпва в Галатасарайския лицей – едно от модерните училища в Османската империя. Там българското момче от планинския град се среща с един друг свят – с френски език, европейски идеи, политически вълнения и младежи, които мислят отвъд границите на родното си място.

Това образование не го откъсва от България. Напротив – прави я още по-ясна. Колкото повече вижда навън, толкова по-силно разбира какво липсва на неговия народ. Европа за него не е просто мода или престиж. Тя е мярка. Тя му показва, че друг живот е възможен.

В Цариград Каблешков се движи сред будни българи, чете, разговаря, следи събитията. Влиянието на Петко Р. Славейков, контактите с млади хора като Константин Величков и Павел Бобеков, интересът към френската култура и революционните идеи разширяват вътрешния му свят. Той започва да мисли не само като родолюбец, а като човек, който търси форма на действие.

Именно в този период у него се засилва напрежението между личното бъдеще и общата съдба. Той може да стане образован чиновник, преводач, търговец, човек с добро положение. Но това вече не му е достатъчно.

Срещата с Левски

След завръщането си в Копривщица в началото на 70-те години, Каблешков вече е различен. Болен, отслабнал, но духовно по-ясен, той се свързва с местните дейни хора. През 1871 година в Копривщица пристига Васил Левски. Срещата между двамата остава като един от съдбоносните моменти в живота на Каблешков.

Левски носи нещо, което Каблешков вече търси – организация. Не просто възмущение, не само мечта, не само романтичен бунт, а мрежа, ред, комитети, клетва, дисциплина. За Каблешков това е език, който разбира. Той е човек на силното чувство, но и на реда. Точно затова идеята на Левски за вътрешна революционна организация го привлича толкова дълбоко.

Оттук нататък животът му постепенно се подчинява на едно направление. Той вече не е просто образован младеж с патриотични чувства. Той започва да се превръща в организатор.

„Трудолюбие“ и скритият смисъл на просветата

На 1 януари 1872 година в Копривщица, по инициатива на Каблешков, се създава дружеството „Трудолюбие“. На пръв поглед то е просветно и обществено начинание. В действителност подобни дружества често служат и като прикритие за по-дълбока дейност.

Каблешков разбира много добре, че народът не се подготвя само с оръжие. Той се подготвя с навици. С ред. С общи събрания. С каси. С доверие. С умението хората да работят заедно. Затова за него просветата и революцията не са отделни светове. Едното подготвя другото.

Телеграфистът и модерната империя

През 1873 година Каблешков постъпва да учи за телеграфист и по-късно става началник на гара Белово. Това го поставя в сърцето на модерната инфраструктура на Османската империя.

За друг човек това би било кариера. За Каблешков то се превръща в наблюдателен пункт.

Той вижда как функционира властта. Разбира значението на информацията. Следи движението на войски. Свързва се с будни хора и подпомага създаването на читалища и комитети.

Любовта и човешкият образ

В образа на Каблешков има опасност да виждаме само революционера. Но той е и млад човек. Човек, който обича, мечтае, колебае се.

В живота му особено място заема Мария Българова от Сопот. Тази връзка остава като една от тихите трагедии на епохата. Тя показва, че зад революционера стои човек, който би могъл да има съвсем друг живот.

Мария Българовa

20 април

През 1875–1876 година подготовката за въстание достига връх. Каблешков е сред най-активните организатори в Средногорието. Когато Георги Бенковски и Панайот Волов идват, той вече е подготвил почвата. На 13 януари 1876 година той е избран за председател на копривщенския революционен комитет. На 20 април 1876 година опасността от арести става реална. Каблешков събира комитета и решението е взето – въстанието започва. На Калъчовия мост пада първата жертва. Камбаните забиват. Пушките гърмят. Знамето се развява.

Каблешков пише Кървавото писмо.

Копривщица 1876

Свободна Копривщица

Градът преживява кратък период на свобода. Но скоро идват вестите за погрома. Каблешков напуска града и тръгва към Балкана. След тежък преход е заловен.

Той не предава никого. Поема отговорността. В Габровския конак Каблешков се самоубива, за да избегне мъченията. Той е на двадесет и пет години.

Той не е само автор на писмо. Той е цял живот, събран в кратко време. Копривщица ражда много личности. Но Каблешков остава символ.