Сексагинта Приста – римското пристанище на шейсетте кораба

Когато днес човек застане върху високия бряг на Дунав в центъра на Русе, трудно може да си представи, че преди близо две хилядолетия същото това място е било сред най-важните военни пунктове по северната граница на Римската империя. Там, където днес се издигат модерни сгради и оживени булеварди, някога са се чували командите на римски центуриони, ударите на ковашките чукове и скърцането на военни кораби, акостиращи на брега на великата река. Именно тук се намирала Сексагинта Приста (Sexaginta Prista) – крепост, която в продължение на векове играела ключова роля в отбраната на Дунавския лимес и в контрола върху корабоплаването по една от най-важните реки на Европа.

Името на крепостта означава „Пристанището на шейсетте кораба“ – наименование, което само по себе си подсказва колко значимо е било това място за римската държава. В епоха, когато реките били най-бързите и сигурни транспортни артерии, Дунав представлявал едновременно естествена граница, търговски път и военен коридор. За римляните контролът върху него бил въпрос не само на престиж, но и на оцеляване.

Релеф, изобразяващ Трите нимфи, Регионален исторически музей – Русе

Преди идването на римляните

Историята на Сексагинта Приста започва много преди първите римски легионери да стъпят на този хълм.

Археологическите разкопки показват, че мястото е било обитавано още през късната бронзова и ранната желязна епоха. Благодарение на естественото си разположение върху висок речен бряг, откъдето се открива отличен изглед към Дунав и околните равнини, хълмът бил привлекателен за хората векове наред. Именно тук възниква тракийско селище, чиито жители се занимавали със земеделие, животновъдство, риболов и търговия.

Сред най-интересните находки, открити от археолозите, са тракийска кана от II–I век пр. Хр., съдържаща органични останки от домашни животни, както и керамични съдове, внесени от остров Родос още през III век пр. Хр. На пръв поглед тези предмети изглеждат незначителни, но те разказват много за живота на хората. Анализът на животинските кости показва, че местното население консумирало големи количества свинско месо – храна, която в античността се считала за скъп деликатес. Това свидетелства за сравнително високо благосъстояние. Откритите вносни съдове пък доказват, че още преди римското завоевание районът участвал активно в търговските контакти по Дунав и Егейския свят.

Релеф, изобразяващ Тракийския бог конник, Регионален исторически музей – Русе

Римската граница на Дунав

След присъединяването на Тракия към Римската империя през 46 г. сл. Хр. значението на това място нараства още повече. Северната граница на империята вече се опирала на Дунав, а отвъд реката живеели свободни племена – даки, сармати, роксолани и по-късно готи, които често извършвали нападения срещу римските провинции. За да защити новата си граница, Рим започнал изграждането на сложна отбранителна система, известна днес като Дунавски лимес.

По цялото течение на реката били построени десетки крепости, наблюдателни кули, военни лагери и пристанища. Те не функционирали като отделни укрепления, а като части от една обща отбранителна мрежа. Всяка крепост поддържала връзка със съседните чрез пътища, сигнални огньове и речни патрули. Ако някъде се появяла опасност, новината можела да достигне до следващите гарнизони за изключително кратко време.

Пристанището на шейсетте кораба – Сексагинта Приста

Именно в тази система Сексагинта Приста заемала особено място. За разлика от някои други дунавски кастели, чиято основна задача била да пазят определен участък от брега, тук се намирало голямо военно пристанище. Това превръщало крепостта в логистичен център, през който преминавали войски, оръжия, хранителни запаси и строителни материали. Дунав бил своеобразната магистрала на античния свят, а корабите били най-бързото средство за придвижване на големи количества товари. Един военен конвой по реката можел да достави провизии за цял легион само за няколко дни – задача, която по суша би отнела седмици.

Именно затова римските инженери избрали този висок хълм над реката. От него се наблюдавал дълъг участък от Дунав, а естественият склон осигурявал добра защита срещу евентуални нападатели. В същото време корабите можели лесно да достигнат до брега и да бъдат разтоварени непосредствено под крепостните стени.

Сексагинта Приста

Произходът на името Сексагинта Приста

Първите писмени сведения за Сексагинта Приста идват от древния географ Клавдий Птолемей, който споменава крепостта в своята „География“ през II век. По-късно тя е отбелязана и в прочутия Итинерарий на Антонин – официален римски пътеводител, съдържащ най-важните пътища и станции в империята. Самото присъствие на крепостта в тези документи показва нейното значение в римската транспортна и военна система.

Още през XIX век историците започват да спорят какво точно означава името Sexaginta Prista. Безспорно първата дума – sexaginta – означава „шейсет“. По-трудно е тълкуването на думата prista. Най-разпространеното мнение днес е, че тя произлиза от гръцката дума πρίστις (pristis), използвана за определен вид кораб, поради което името най-вероятно означава „Пристанището на шейсетте кораба“.

Барелеф от Траяновата колона в Рим

По-стари учени предполагали, че става дума за шейсет закрити корабни клетки, подобни на военните пристанища в Средиземноморието, но до момента археологически доказателства за подобно съоръжение не са открити. Независимо коя хипотеза е вярна, едно е сигурно – още самото име подчертава тясната връзка на крепостта с римската речна флота и военното корабоплаване по Дунав.

Изграждането на римската крепост Сексагинта Приста

През втората половина на I век сл. Хр., когато римската власт окончателно се утвърждава по долното течение на Дунав, на мястото на старото тракийско селище започва изграждането на военен лагер, който постепенно се превръща в крепостта Сексагинта Приста. Това не е случайно решение. Римските инженери внимателно подбирали местата за своите укрепления, като търсели естествено защитени височини с добра видимост и лесен достъп до реката. Хълмът над днешния Русе съчетавал всички тези предимства. От него се откривала панорамна гледка към широкия дунавски участък, а стръмният бряг затруднявал евентуално нападение откъм реката.

Първоначалният лагер вероятно бил изграден от дърво и пръст – обичайна практика за римската армия при създаването на нови гранични укрепления. С течение на времето, когато границата се стабилизирала и опасността от внезапни нападения намаляла, временните съоръжения били заменени с масивни каменни стени, подсилени с отбранителни кули. Така Сексагинта Приста постепенно придобила облика на постоянен кастел, способен да устои както на краткотрайни нападения, така и на продължителни обсади.

Подобно на повечето римски крепости, тя била изградена по предварително изготвен план. Вътрешността ѝ била организирана с прави улици, които свързвали портите с административния център. В сърцето на крепостта се намирала принципията – щабът на гарнизона. Именно там работело военното командване, съхранявали се архивите, знамената на подразделенията и касата на гарнизона. За римските войници принципията не била просто административна сграда – тя символизирала честта и единството на военната част.

Около нея били разположени казармите, складовете за оръжие и провизии, работилниците на ковачи и дърводелци, както и помещенията за снабдяване. Въпреки че археологическите разкопки са разкрили само част от този комплекс, откритите основи показват ясно типичния план на римските военни укрепления.

Особено впечатляващи са останките от принципията, разкрити при разкопките в началото на XXI век. Археолозите успяват да проследят няколко строителни периода, което показва, че сградата нееднократно е била преустройвана. Намерените монети и керамика позволяват различните етапи да бъдат датирани сравнително точно, като най-добре запазените части принадлежат на IV век – времето, когато Дунавският лимес отново придобива огромно значение за отбраната на империята.

В крепостта съществували и религиозни постройки. Римската армия никога не отделяла военния живот от религията. Всеки лагер имал свои светилища, а войниците редовно извършвали жертвоприношения за здравето на императора и благополучието на армията. В Сексагинта Приста археолозите откриват следи както от традиционни римски култове, така и от почитането на местни тракийски божества, което показва колко успешно римляните успявали да съчетават собствените си традиции с тези на местното население.

Животът край дунавската граница

Макар крепостта да е изградена преди всичко за военни цели, животът в нея никога не се ограничавал само до гарнизона. Както при почти всички римски кастели, извън стените постепенно възникнало цивилно селище. Там живеели семействата на войниците, търговци, занаятчии, корабостроители, рибари и местни траки, които намирали препитание благодарение на присъствието на армията.

Дунав превръщал Сексагинта Приста в оживено средище. Всеки ден по реката преминавали военни патрулни съдове, транспортни кораби, лодки на търговци и рибарски плавателни съдове. На пристанището се разтоварвали амфори с вино от Егейско море, зехтин от Средиземноморието, керамика от различни части на империята, оръжия, инструменти и хранителни запаси. По същия път към останалите провинции се изпращали местни земеделски продукти, кожи, дървен материал и други суровини.

Особено важна роля играела римската дунавска флота – Classis Flavia Moesica. Тя патрулирала по реката, охранявала корабоплаването, превозвала войски и следяла за опити на варварските племена да преминат Дунав. Макар днес да не знаем със сигурност колко точно кораба са били базирани в Сексагинта Приста, почти няма съмнение, че крепостта е служила като една от важните бази на тази флота.

Ежедневието на войниците било строго организирано. Денят започвал още преди изгрев с проверка на въоръжението и строева подготовка. Следвали упражнения, патрулиране по стените, охрана на пристанището или работа по ремонта на укрепленията. Когато не били на служба, войниците прекарвали времето си в баните, посещавали храмовете или се срещали с местните жители в цивилното селище край крепостта.

Римската армия била не само военна сила, но и двигател на развитието. Войниците строели пътища, ремонтирали пристанища, изграждали мостове и участвали в обществени строежи. Именно благодарение на тяхната работа дунавската граница функционирала толкова ефективно в продължение на няколко столетия.

Археологическите находки разкриват и другата страна на живота в Сексагинта Приста. Намерените керамични съдове, стъклени чаши, бронзови украшения, игли, монети и детски играчки показват, че зад високите крепостни стени е кипял съвсем обикновен живот. Тук хората създавали семейства, отглеждали деца, търгували и празнували религиозните си празници, точно както във всеки друг град на Римската империя.

Археолозите са открили и множество оброчни плочки, посветени на Аполон и Тракийския конник. Това е едно от най-интересните свидетелства за съжителството между римската и тракийската култура. Вместо да унищожат местните вярвания, римляните често ги приемали и ги вплитали в собствената си религиозна система. Така в Сексагинта Приста едни и същи хора можели да се молят както на римските богове, така и на древните тракийски божества – още едно доказателство за културното многообразие на този граничен град.

Релеф, изобразяващ Митра, Регионален исторически музей – Русе

От разцвет към упадък

Подобно на останалите крепости по Дунавския лимес, и Сексагинта Приста преживява своя най-голям разцвет през II и първата половина на III век. Това е периодът, в който Римската империя достига най-голямото си териториално разширение и северната граница изглежда стабилна. Военният гарнизон поддържа реда по реката, търговията процъфтява, а пристанището ежедневно приема кораби от различни части на империята. За жителите на крепостта Дунав не е граница, а оживен път, който ги свързва с останалия римски свят.

Още през втората половина на III век обаче обстановката започва да се променя. Римската империя изпада в тежка политическа и икономическа криза, известна като Кризата на III век. Императорите се сменят един след друг, армията все по-трудно удържа границите, а отвъд Дунав натискът на варварските племена непрекъснато нараства. Готи, карпи, сармати и други народи започват все по-често да преминават реката, опустошавайки римските провинции.

Именно тогава значението на Сексагинта Приста става още по-голямо. Крепостта вече не служи само като пристанище, а като една от основните опорни точки за защитата на този участък от Дунав. Императорите Диоклециан и Константин Велики предприемат мащабна програма за укрепване на лимеса. Старите стени са ремонтирани, кулите са подсилени, а гарнизоните получават нови войници и оборудване. Археологическите данни показват, че именно през IV век в Сексагинта Приста са извършени значителни строителни дейности, свидетелстващи за новия стратегически интерес към крепостта.

Въпреки тези усилия, съдбата на Римската империя вече трудно можела да бъде променена. През V век започва Великото преселение на народите – процес, който променя политическата карта на Европа. Хуните на Атила, а след тях различни германски и степни племена достигат до дунавската граница. Макар да няма категорични сведения за еднократно катастрофално разрушаване на Сексагинта Приста, археологическите пластове показват, че крепостта постепенно губи своето значение. Военният гарнизон намалява, търговията отслабва, а част от сградите започват да се използват за други цели или са изоставени.

Окончателният край настъпва в края на VI и началото на VII век. През този период аварите и славяните предприемат поредица от опустошителни нападения срещу балканските провинции на Византия. Почти всички крепости по долното течение на Дунав са разрушени или изоставени и Сексагинта Приста не прави изключение. След повече от пет столетия непрекъснато съществуване крепостта престава да изпълнява своите функции и постепенно остава в руини.

От римската крепост към средновековния Русе

Макар животът в римската крепост да замира, мястото не остава пусто. Стратегическото му разположение продължава да привлича хора и през следващите векове. Върху руините на Сексагинта Приста постепенно възниква средновековно селище, което през IX–X век вече е част от Първата българска държава. Именно тази приемственост обяснява защо районът около днешен Русе остава населен повече от две хилядолетия.

През Средновековието хората често използвали каменните блокове от римските стени за строежа на нови сгради и укрепления. Това е една от причините днес да са запазени сравнително малка част от античните постройки. Въпреки това археологическите разкопки позволяват на учените да възстановят голяма част от първоначалния план на крепостта и да проследят различните етапи от нейното развитие.

След османското завладяване районът продължава да бъде важен стратегически пункт на Дунав. Върху античния хълм по-късно са изграждани различни военни съоръжения, а през XX век, по време на Студената война, в непосредствена близост до римските останки е построен бетонен бункер. Днес той е адаптиран като част от музейната експозиция – любопитен пример как на едно и също място могат да се проследят почти две хиляди години военна история.

Археологическите проучвания

Интересът към Сексагинта Приста започва още в края на XIX век, когато братята Карел и Херман Шкорпил, едни от основоположниците на българската археология, извършват първите по-сериозни проучвания на обекта. Тяхната работа поставя основите на бъдещите разкопки и доказва, че под улиците на Русе се крият останките на значим римски военен център.

През следващите десетилетия археологическите изследвания продължават, като особено важни открития са направени в началото на XXI век. Тогава са разкрити части от принципията, останки от храмове, участъци от крепостните стени, монети, керамика и множество предмети от ежедневния живот на войниците и цивилното население. Всяка нова находка допълва представата за живота в крепостта и показва, че Сексагинта Приста е била много повече от обикновен граничен пост.

Днес посетителите могат да разгледат експонираните останки от крепостта, реконструкция на римска наблюдателна кула и модел на речен военен кораб. Само на няколко минути пеша се намира и Регионалният исторически музей – Русе, където се съхраняват едни от най-ценните находки от обекта, включително оброчни релефи на Тракийския конник, богинята Артемида, бог Митра и множество предмети от римската епоха.

фрагмент от латински надпис върху каменна плоча с размери 70x72x22

Заключение

Макар днес да е по-малко известна от градове като Улпия Ескус, Никополис ад Иструм или Рациария, Сексагинта Приста заема особено място в историята на България. Тя не е голяма колония с монументални форуми и театри, а преди всичко крепост, чието значение произтича от нейното стратегическо разположение и от контрола върху една от най-важните граници на Римската империя.

Историята ѝ е история на непрекъсната приемственост. На същия хълм първо живеят траки, след тях идват римските легионери, по-късно византийските гарнизони, а след това българите изграждат своето средновековно селище. В продължение на повече от две хилядолетия мястото никога не губи своето значение – доказателство, че географията често определя съдбата на човешките цивилизации.

Днес останките на Сексагинта Приста напомнят за времето, когато Дунав е бил северната граница на най-могъщата държава в древния свят, а по неговите води ежедневно плавали римски военни кораби. Макар от някогашното „пристанище на шейсетте кораба“ да са останали само части от стените и основите на сградите, археологическите находки продължават да разкриват историята на едно място, което векове наред е било сред най-важните пазители на Долния Дунав и неразделна част от отбранителната система на Римската империя.