Улпия Ескус – римската колония край Гиген

Край днешното село Гиген, в община Гулянци, се намират останките на един от най-значимите римски градове по долното течение на Дунав – Улпия Ескус. В античността това място било разположено близо до устието на река Искър, която древните наричали Oescus. Именно от името на реката произлиза и името на града.

Днес руините на Улпия Ескус изглеждат тихи и на пръв поглед далеч от величието на Римската империя. Но под земята и сред разкритите каменни структури се крие история на легиони, императори, храмове, мозайки, мостове и разрушения. Това е град, който започва като военен лагер, превръща се в римска колония, достига разцвет като важен център на провинция Долна Мизия, а по-късно става част от сложната отбранителна система на късната Римска и ранновизантийската империя.

Улпия Ескус не е просто поредният римски град на българска територия. Той е едно от местата, където най-ясно може да се проследи как Рим превръща военните си бази в градове, как изгражда администрация, как създава обществени пространства, как почита боговете си и как се опитва да задържи границата по Дунав в една все по-неспокойна епоха.

Преди римляните – Ескус на трибалите

Историята на мястото не започва с римляните. Районът около днешен Гиген е бил обитаван още през праисторически и тракийски времена. Античният географ Клавдий Птолемей споменава Oescus Triballorum – „Ескус на трибалите“. Това показва, че още преди римското завоевание тук е съществувала селищна традиция, свързана с тракийското племе трибали.

Археологическите данни сочат, че в района има следи от късната бронзова и ранната желязна епоха. Самото тракийско селище, което стои в основата на по-късната римска история на мястото, все още не е напълно проучено. Затова трябва да бъдем внимателни: можем да кажем, че районът е бил обитаван преди римляните, но не бива да представяме като напълно разкрит град онова, което археологията тепърва трябва да изяснява.

Важно е обаче друго – римляните не избират мястото случайно. Близостта до Дунав, до устието на Искър и до важни пътища през Балканите превръща района в естествен стратегически пункт. Именно това обяснява защо тук ще бъде настанен един от най-важните римски легиони в региона.

Лагерът на V Македонски легион

След установяването на римската власт по долното течение на Дунав в района на Ескус е настанен V Македонски легион (Legio V Macedonica). Точната дата на първоначалното му настаняване се обсъжда в научната литература, но е сигурно, че легионът има ранно присъствие в района. Един строителен надпис от 33 г. сл. Хр. свидетелства за дейността на V Македонски легион и IV Скитски легион по дунавския път, което показва колко рано римската армия започва да изгражда инфраструктурата на тази граница.

Първоначално лагерът вероятно е бил изграден от дърво и земя – типично за ранните военни съоръжения. По-късно се появяват по-трайни строителни фази, включително постройки от кирпич върху каменни основи. Около военния лагер постепенно възниква и цивилно селище – т.нар. canabae, където живеят търговци, занаятчии, семейства на войници, ветерани и хора, свързани с ежедневния живот на легиона.

Това е типичен процес за римската граница. Там, където за дълго време се установява легион, почти винаги се появява и селище. Войниците имат нужда от снабдяване, ремонти, занаятчии, храна, дрехи и услуги. След края на службата част от ветераните остават да живеят в района. Така военният лагер постепенно се превръща в зародиш на бъдещ град.

Дакийските войни и раждането на римската колония

В началото на II век император Траян започва своите големи войни срещу даките. Тези кампании, водени през 101–102 и 105–106 г., завършват с присъединяването на Дакия към Римската империя. Ескус играе важна роля като опорен пункт на римските сили в Долна Мизия.

След победата над даките настъпва решаващ момент в историята на града. Ескус получава статут на римска колония и започва да се нарича Colonia Ulpia Oescus. Името „Ulpia“ е свързано с родовото име на император Траян – Marcus Ulpius Traianus.

Тук е важно да се направи уточнение. Улпия Ескус не е единствената римска колония на територията на днешна България. Такъв статут имат още Улпия Рациария край Арчар и Деултум край Дебелт. Но Ескус е една от малкото римски колонии в днешните български земи и това го поставя сред най-престижните градски центрове на провинциалния Рим.

Колонията е най-високият градски статут в римската система. Тя не е просто селище, а град с особено правно положение, тясно свързан с римските институции, гражданство и култура. Подобни градове често са населявани с ветерани и се превръщат в носители на римския начин на живот в провинциите.

Град на кръстопът

Разцветът на Улпия Ескус се дължи не само на неговия правен статут, но и на местоположението му. Градът се намира в район, където се пресичат важни пътища. От една страна, той е част от дунавската система от пътища, крепости и градове, които свързват римските военни пунктове по границата. От друга страна, оттук тръгват връзки към вътрешността на Балканите – към Филипопол, Сердика, Никополис ад Иструм и други важни центрове.

Близостта до Искър и Дунав също има огромно значение. В античността реките са не само природна граница, но и транспортни артерии. По тях се движат стоки, войски, строителни материали и хора. Затова Ескус не е изолиран граничен град, а част от мрежа, която свързва Балканите с останалите райони на империята.

През II век градът преживява първия си голям разцвет. Археологическите данни показват интензивно строителство, развитие на обществени пространства и изграждане на представителни сгради. Именно от този период започва образът на Улпия Ескус като богат и добре устроен град.

Градоустройство и укрепления

Първоначалната градска територия на колонията обхваща около 18 хектара. В научната литература тази част често се обозначава като Oescus I. По-късно, в края на III век, градът е разширен с още около 10 хектара в източна посока – т.нар. Oescus II.

Планът на града следва римските принципи на градоустройство. Улиците са организирани по правилна система, а главните артерии са свързани с форумния комплекс, обществените сгради и кварталите. Главните улици вероятно са били частично обградени с портици – покрити колонади, които осигуряват защита от слънце и дъжд и придават на града представителен вид.

Първата археологически доказана крепостна система на града се отнася към късното управление на Траян. Стените са изградени от каменни блокове и вътрешен пълнеж от ломени камъни и хоросан. По-късното разширение Oescus II също е укрепено, като там са установени кули и порти. Това показва, че с нарастването на опасностите по Дунавската граница градът постепенно придобива все по-изразен отбранителен характер.

Форумът – сърцето на Улпия Ескус

Форумът е центърът на римския град. Там се срещат политиката, религията, търговията и ежедневният обществен живот. В Улпия Ескус форумният комплекс е един от най-впечатляващите на територията на днешна България.

Площадът е бил заобиколен от портици и украсен с архитектурни елементи от високо качество. Особено важна е северната му част, където се издигат храмовете на Капитолийската триада – Юпитер, Юнона и Минерва. Това е централният религиозен комплекс на римската държавна идеология. Почитането на тези божества показва, че Ескус е бил град с ясно изразена римска идентичност.

Любопитното е, че в Ескус трите божества са почитани в отделни храмове, което е рядко решение. В други римски градове Капитолийската триада често е събрана в един общ храм. Тази особеност прави форума на Улпия Ескус особено интересен за изследователите.

Към форумния комплекс се отнася и гражданската базилика – голяма обществена сграда, използвана за административни, съдебни и търговски дейности. Тя е сред най-представителните сгради в римския град и показва високото ниво на градски живот.

Храмът на Фортуна

Един от най-известните храмове в Улпия Ескус е храмът на богинята Фортуна. Той се намира в близост до форумния комплекс и е сред най-важните религиозни обекти на града.

Фортуна е богиня на съдбата, благополучието и щастливия случай. За римляните тя има особено значение, защото олицетворява променливостта на човешкия живот и надеждата за закрила. В град като Ескус, където живеят войници, ветерани, търговци и занаятчии, култът към Фортуна е напълно разбираем.

Храмовият комплекс е бил украсен с богата архитектурна декорация. В надпис от времето на император Комод се споменават дарители, свързани с изграждането или украсяването на комплекса. Това показва ролята на местния градски елит, който чрез дарения участва в обществения и религиозния живот.

Според археологическите данни храмът на Фортуна е пострадал сериозно при разрушения. В по-късни периоди върху неговите останки са се появявали нови структури, включително средновековна църква. Това е типичен пример как едно сакрално място може да променя религиозната си функция през вековете.

Мозайката „Ахейци“ – едно от съкровищата на Ескус

Сред най-ценните открития от Улпия Ескус е прочутата мозайка „Ахейци“, открита през 1948 г. Тя е забележителна не само с художественото си качество, но и с надписа, който я свързва с комедия на древногръцкия драматург Менандър.

Мозайката изобразява сцена с три фигури и съдържа надпис, който насочва към произведение, известно като „Ахейци“. Дълго време това било особено важно, защото по-късно в папирусен списък на творбите на Менандър действително се появява заглавие, съответстващо на тази комедия. Така една находка от българските земи се оказва свързана с историята на античната литература.

Днес мозайката е сред най-известните паметници на римското изкуство в България. Тя показва, че жителите на Ескус са имали достъп не само до римска архитектура и администрация, но и до културни модели от гръко-римския свят.

Водоснабдяване, бани и градски комфорт

Улпия Ескус е бил добре устроен град. Археологическите проучвания показват, че той е разполагал с водоснабдителна система, която включвала водопроводи от различни източници. Един от тях е бил дълъг около 25 километра и е довеждал вода от района на Ореховица. Друг водопровод е използвал керамични тръби от източна посока.

Водата е била необходима не само за домакинствата, но и за обществените бани. В града са разкрити няколко бански комплекса и помещения с хипокауст – система за подподово отопление, характерна за римските бани и представителни сгради. Това показва, че Ескус е имал високо ниво на градски комфорт.

Особено важни са големите обществени сгради южно от главната улица. Някои от тях все още се тълкуват предпазливо, защото не всяка структура може със сигурност да бъде определена като баня, резиденция или административна сграда. Точно тук трябва да се внимава: археологията понякога показва форма и размери, но функцията на сградата не винаги е безспорно ясна.

Константин Велики и мостът над Дунав

Един от най-знаменитите моменти в историята на Улпия Ескус настъпва през 328 г. Тогава при император Константин Велики е завършен мостът над Дунав, който свързва Ескус със Сукидава на северния бряг, при днешна Корабия в Румъния.

Откриването на моста става в присъствието на самия император. Това е изключително важно събитие, защото мостът не е просто инженерно съоръжение. Той е политически и военен символ. Чрез него Римската империя показва, че все още има сила да контролира Дунавската граница и да осъществява връзка със земите отвъд реката.

В популярните текстове често се казва, че това е „най-дългият римски мост“. По-точно е да се каже, че Константиновият мост при Ескус е сред най-дългите и най-впечатляващи римски мостове, като според реконструкции дължината му е над 2 километра. Това е достатъчно впечатляващо и без излишно преувеличение.

Посещението на Константин Велики при Ескус е сигурно засвидетелствано. Предположенията за конкретната сграда, в която е отседнал, трябва да се формулират внимателно. Археолозите свързват някои представителни структури с възможна императорска резиденция или сграда за официални приеми, но не бива да се твърди категорично повече, отколкото доказателствата позволяват.

Късната античност – нападения, възстановявания и нова несигурност

От III век нататък Дунавската граница става все по-неспокойна. Нашествията на карпи, готи, хуни, авари и славяни променят съдбата на много градове в Долна Мизия. Улпия Ескус също е засегнат от тези процеси.

През 250–251 г. готите преминават Дунав в района между Сексагинта Приста и Августа. Според някои изследвания един от възможните преходи може да е бил в района на Ескус. През зимата на 250/251 г. император Траян Деций събира войски при Ескус, преди да продължи похода си срещу готите. Малко по-късно той загива в битката при Абритус.

След изоставянето на Дакия от император Аврелиан през 271 г. районът на Ескус става част от провинция Dacia Ripensis – Крайбрежна Дакия. V Македонски легион се връща в стария си лагер, а градът е разширен с новата укрепена част Oescus II.

През 376–378 г. градът вероятно е пострадал при готските нашествия. През V век е засегнат и от хунските нападения. Прокопий Кесарийски споменава Iskos сред крепостите, свързани с възстановителната дейност на Юстиниан. Но тук трябва да се направи важно уточнение: писменото свидетелство съществува, но археологическото доказване на конкретната юстинианова строителна намеса не е напълно ясно.

Краят на античния и ранновизантийския град вероятно е свързан с аваро-славянските нашествия в края на VI век.

Средновековният живот върху руините

Историята на мястото не приключва с края на античния град. Археологическите данни показват, че от X век до османското завоевание през XIV век върху руините на Улпия Ескус съществува средновековно българско селище.

Това е много важна част от историята на обекта. Старите римски градове често не изчезват напълно. Техните руини остават удобни за обитаване, защото осигуряват строителен материал, защитени пространства и близост до стари пътища. В Ескус се наблюдава именно такава приемственост – не непременно непрекъснат градски живот от античността до Средновековието, а ново заселване върху останките на древния град.

Върху останките на езически храмове и обществени сгради се появяват нови постройки, включително християнски храмове. Така пространството на стария римски град се превръща в част от средновековния пейзаж на Дунавска България.

Проучванията на Улпия Ескус

Останките на града привличат вниманието на европейски пътешественици и учени още през XIX век. Феликс Каниц посещава района през 1871 г. и описва руините. В началото на XX век Карел Шкорпил също обръща внимание на обекта.

Първите научни разкопки са проведени през 1904–1905 г. под ръководството на Вацлав Добруски. По-късно, между 1941 и 1943 г., Италианската археологическа мисия в България, ръководена от Антонио Фрова, провежда разкопки в Ескус. За съжаление войната прекъсва проучванията, а част от документацията е изгубена.

След Втората световна война археологическите разкопки продължават в различни периоди. Важна роля имат Теофил Иванов, Румен Иванов и Гергана Кабакчиева. Разкрити са форумът, храмовете, гражданската базилика, храмът на Фортуна, бани, работилници, части от укрепителната система и представителни сгради.

И днес Улпия Ескус остава обект, който не е напълно изследван. Това е едновременно проблем и възможност. Проблем, защото голяма част от историята още е под земята. Възможност, защото бъдещите проучвания могат да променят представите ни за един от най-важните римски градове в България.

Защо Улпия Ескус е толкова важен

Улпия Ескус е важен по няколко причини.

Първо, той е римска колония – висок градски статут, който го поставя сред най-престижните селища в провинциалната система на империята.

Второ, градът е тясно свързан с римската армия. Тук присъства V Македонски легион, а мястото играе важна роля в укрепването на Дунавската граница.

Трето, Ескус е свързан с император Траян и последиците от Дакийските войни – един от най-важните моменти в историята на Римската империя.

Четвърто, градът е свързан с Константин Велики и моста над Дунав – събитие с голямо политическо, военно и символно значение.

Пето, археологическите находки от Ескус – форумът, храмовете, мозайките, водопроводите, баните и представителните сгради – показват високо ниво на градска култура.

И накрая, Улпия Ескус е важен, защото разказва не само за възхода, но и за упадъка на римския свят. В неговата история се виждат всички големи процеси: завоевание, урбанизация, военна мощ, императорска политика, християнизация, варварски нашествия и средновековно преизползване на античното наследство.

Градът, който още има какво да разкаже

Днес Улпия Ескус не е толкова популярен сред широката публика, колкото Никополис ад Иструм, Рациария или Абритус. Но по историческо значение той не им отстъпва. Това е град, в който може да се проследи цялата логика на римското присъствие по Дунав – от легионния лагер до колонията, от форума до моста, от езическите храмове до късноантичните разрушения.

Разходката из останките на Ескус е среща с един свят, който някога е изглеждал непоклатим. Каменните блокове, основите на храмовете, следите от улиците и мозайките напомнят за времето, когато тук са живели войници, ветерани, търговци, занаятчии, жреци, чиновници и обикновени граждани на Римската империя.

Улпия Ескус е не просто археологически обект край Гиген. Той е един от големите ключове към разбирането на римската история по българските земи. История на сила, ред и амбиция. Но и история на уязвимост, разрушения и забрава. Именно в това се крие неговата истинска стойност – той показва не само как Рим е изграждал градове, но и как времето постепенно превръща дори най-величествените му творения в руини, които днес археологията отново връща към живот.

One response to “Улпия Ескус – римската колония край Гиген”

Росен Михов

10/07/2026

Това ако е в Гърция да е разкопано и извадено,реставрирано,рекламирано и да е посещавано от целия свят.Аз съм влизал с децата да разгледаме в къщата до входа няма никой…може да ходиш кадето ти се иска, мраморни колони стърчат от земята не пипани от хиляди години.Пълно безхаберие!!!