Днес край село Арчар, недалеч от брега на Дунав, трудно може да се предположи, че под земята се крият останките на един от най-богатите и значими римски градове на Балканите. Това е Colonia Ulpia Traiana Ratiaria или Рациария – град, който в продължение на повече от пет века е военен, административен, търговски и културен център на Римската империя.
Началото – от военен лагер до римска колония
Рациария възниква вероятно през втората половина на I век по времето на император Веспасиан (69–79 г.) като военен лагер на Дунавския лимес – отбранителната система на Римската империя по поречието на Дунав. Благодарение на стратегическото си местоположение тя бързо се развива в оживено цивилно селище.
След победата на император Траян във Втората дакийска война през 106 г. градът получава най-високия възможен статут в Римската империя – римска колония. От този момент носи официалното име Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Колониите са своеобразни „малки Римове“ – градове със значителна автономия, населявани от ветерани, преселници от Италия и представители на местния елит.
Защо Рациария става толкова богата?
Името Ratiaria вероятно произлиза от латинските думи ratis („сал“) или ratiaria („вид речен кораб“). Това не е случайно – градът е важен център на речното корабоплаване по Дунав и в него е разположена база на римската военна флотилия.
През Рациария минава главният крайдунавски път, който свързва западните и източните части на империята. Оттук преминават търговци, войски и стоки, а пристанището обслужва оживен обмен по реката. Земеделието в околността процъфтява, развиват се златарството, бронзолеярството, стъкларството и каменоделството. Археологическите находки показват, че градът е бил един от най-важните икономически центрове в Северна България през II и III век.
Столица на римска провинция
След реформите на император Диоклециан в края на III век Рациария е избрана за столица на новосъздадената провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis). Тук се установяват управителят на провинцията и значителен военен гарнизон, а градът се превръща в един от най-важните административни центрове по Дунав.
През IV век Рациария е и значим християнски център. Известни са имената на няколко нейни епископи, а археолозите откриват останки от монументални обществени сгради, базилики, мозайки, водопровод и представителната резиденция на управителя на провинцията.
„Рациария винаги ще процъфтява“
При археологическите проучвания е открит надпис от времето на император Анастасий I, върху който стои символичното послание:
„Рациария винаги ще процъфтява.“
Само няколко десетилетия по-късно съдбата на града поема в съвсем различна посока.
Краят на един велик град
През 586 г. аварите разрушават Рациария. След това опустошение градът вече не успява да се възстанови и постепенно изчезва от историческата сцена. Неговите обществени сгради, храмове и улици остават погребани под земята за повече от хилядолетие.
Второто унищожение
Най-трагичната част от историята на Рациария не се случва през Античността, а в наши дни.
След прекратяването на археологическите разкопки през 1991 г. обектът остава практически без защита. В продължение на години иманярски набези унищожават големи части от древния град. Археолози определят случилото се като една от най-тежките загуби за българското археологическо наследство. Унищожени са археологически пластове, архитектурни структури и безценна научна информация, която никога не може да бъде възстановена.
Рациария днес
Въпреки огромните поражения, Рациария остава един от най-значимите римски градове, откривани на територията на България. През последните години археологическите проучвания постепенно се възобновяват, а спасените находки се съхраняват в музеите във Видин и региона.
Историята на Рациария не е просто разказ за възхода на един велик римски град. Тя е и напомняне колко лесно едно културно наследство може да бъде изгубено, ако не бъде опазено.
Използвани са изображения от Българско археологическо сдружение, Bulgariancastles.com и други публично достъпни източници, когато е приложимо.
Вашият коментар