В поредицата „Жените до трона“ обикновено разказваме за съпруги, дъщери или майки на владетели – жени, стояли редом до властта, понякога в сянка, понякога като нейни съветници и вдъхновители. Но има личности, които никога не са носили корона, нито са седели на трон, и въпреки това историята им е дала княжеско място в паметта на народа.
Райна Попгеоргиева Футекова – останала завинаги като Райна Княгиня – е точно такава фигура. Тя не е княгиня по произход или по брак. Тя е княгиня по дело, по жертвеност и по живот, отдаден докрай на свободата и на хората.
Знамето, което превърна девойката в символ
Април 1876 г. остава завинаги вписан в българската историческа памет като време на себеотрицание, героизъм и отчаяна, но величествена жажда за свобода. Сред имената на онези, които обричат себе си на България, сияе образът на едно двадесетгодишно момиче от Панагюрище – главна учителка в девическото училище, избрана да извърши нещо, което ще я превърне в легенда.
По предложение на Георги Бенковски Райна Футекова тайно ушива главното въстаническо знаме на IV Панагюрски революционен окръг. Върху коприната оживяват българският лъв и свещените думи „Свобода или смърт“ – извезани от крехка женска ръка, но с желязна решимост.
На 22 април 1876 г., в деня на освещаването му, тя не само предава знамето – тя го развява, яхнала кон, с препасана сабя и револвер, преминавайки през улиците на Панагюрище. Народът я следва, възторжен и разплакан. Тогава тя става „Княгиня“ – не владетелка, а олицетворение на надеждата за свобода.
Цената на подвига
Подвигът има висока цена. След разгрома на въстанието Райна е заловена и хвърлена в Пловдивския затвор. Подложена е на побои, унижения и нечовешки страдания. Историята ѝ е описана от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ и отразена от чуждестранни кореспонденти като Джанюариъс Макгахан – свидетелство, което разтърсва Европа.
Освободена след дипломатически натиск, Райна е изпратена в Русия. Там тя не избира пътя на славата, а на служението. Учи медицина в Москва и става акушерка – първата дипломирана българска акушерка. Пише своята автобиография, която първо излиза на руски език и се превръща в първата книга за Априлското въстание.
Княгиня в делника на народа
Истинската величина на Райна Княгиня не се изчерпва със знамето. След Освобождението тя се завръща в България, става учителка, съпруга и майка на петима синове. Четирима от тях ще бъдат офицери и герои във войните за национално обединение – съдби, белязани от същия идеал за България, който тя носи в сърцето си.
В София Райна работи неуморно като акушерка, често безвъзмездно, в най-бедните квартали. Благодарение на нейния авторитет и връзки се поставя началото на Майчиния дом – институция, спасила хиляди животи. Тя не търси признание, не търси власт. Нейният „трон“ е до родилката, до бедната жена, до сирачето.
Мястото ѝ в историята
Райна Княгиня умира през 1917 г., изтощена, болна и забравена от държавата, но не и от народа. Паметта за нея живее в песни, в паметници, в училища и детски градини, носещи нейното име, в родната ѝ къща-музей в Панагюрище.
Тя не е княгиня от династия. Тя е княгиня на духа.
Жена, която доказа, че величието не идва от короната, а от готовността да жертваш себе си за свободата, за живота и за бъдещето на народа си.
И затова, в поредицата „Жените до трона“, Райна Княгиня заема особено място – не до трона на властта, а до трона на националната памет.
- Христо Кръстев: сред победителите във въздушния бой на 1 август 1943 г.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
Вашият коментар