На общата снимка с Чудомир Топлодолски, Стоян Стоянов и Христо Кръстев Петър Бочев стои най-вляво. Младият офицер е сред летците, които през Втората световна война излитат срещу американските бомбардировачи над България. Зад фотографията обаче стои история, която преминава през тежко раняване, продължително лечение и завръщане към бойните полети.
През ноември 1943 г. Бочев успява да приземи поразения си изтребител край Брезник. Травмата на гръбначния стълб го оставя извън строя за месеци. През следващата година отново е във въздуха. Последният му полет е на 5 октомври 1944 г., вече срещу германските войски.
пред хангар на летище Божурище
От Крушето към военната авиация
Петър Ангелов Бочев е роден в село Крушето, Горнооряховско на 19 ноември 1920 г. Завършва Първа мъжка гимназия във Велико Търново, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище в София.
Бочев завършва с 61-ви випуск на Военното училище и през 1942 г. получава чин подпоручик. Подготвя се като пилот, преминава обучение в Германия и усвоява изтребителя „Месершмит“ Bf 109. Службата му го отвежда в 3/6 изтребителен орляк – подразделението, в което ще воюва редом с летците от известната фотография.
Първи август 1943 година
На 1 август 1943 г. американската авиация атакува петролните рафинерии край Плоещ. Операцията „Приливна вълна“ е насочена срещу важен източник на гориво за германската военна машина. При преминаването на бомбардировачите над България срещу тях излитат български изтребители.
Бочев е сред участниците в сраженията. Лети с „Месершмит“ Bf 109G-2 и постига признат успех срещу четиримоторен B-24 „Либърейтър“. Тази победа поставя името му сред отличилите се български пилоти през деня.
В спомените на Стоян Стоянов, предадени в публикацията „Диамантите на смъртта“, завръщането му е описано като тържествен момент за хората на летището. Бочев каца с повредена машина и е посрещнат с възторг. Попаденията по самолета показват колко опасно е било приближаването до бомбардировача.
Отличията след първия бой
На 17 август 1943 г. цар Борис III лично връчва на Бочев орден „За храброст“. За действията си летецът получава и германски Железен кръст II степен. Бочев често е определян като първия български летец, свалил американски бомбардировач. Факт е, че е сред пилотите, постигнали първите български победи срещу американската авиация на 1 август 1943 г. В този ден се отличават няколко летци, а поредността на докладите и потвържденията не бива да се превръща в състезание.
Боят, след който остава на земята
На 24 ноември 1943 г. Бочев отново излита срещу съюзническите самолети. В района на Перник и Брезник се разгръща бой, в който българските изтребители се противопоставят както на бомбардировачите, така и на тяхното прикритие. Според спомените, предадени от Михаил Гълъбов и използвани във в. „Българска армия“, Бочев води бой с американски изтребители P-38 „Лайтнинг“. Машината му е поразена и той трябва да прекрати сражението.
Успява да извърши аварийно кацане край Брезник, но получава тежка травма на гръбначния стълб. Оцеляването му е последвано от продължително лечение. Разказът във военния печат описва обездвижване и месеци възстановяване в гипсово корито. В местната памет Бочев остава като „спасителя на Перник“. Определението изразява признателността към неговото участие в отбраната.
Раненият летец в Горна Оряховица
След болничното лечение Бочев продължава възстановяването си и в Горна Оряховица. За местните младежи той е човек, който може да разкаже от първо лице как изглежда въздушният бой.
В „Диамантите на смъртта“ е запазен споменът на Владимир Рангелов за малка книжка със заглавие „Брилянтът на смъртта“, върху която летецът е написал „Подпор. Бочев“. Тези свидетелства допълват служебната биография. Между датите на полетите стои млад човек, който се възстановява от тежка травма, общува с близки и съграждани и разказва за преживяното.
Предложението за Швейцария
Царица Йоана посещава ранения пилот с децата си. Според публикацията му е предложена възможност след оздравяването да бъде изпратен на дипломатическа служба в Швейцария, но той отказва, защото иска да се върне при хората, защитаващи България.
пред хангар на летище Божурище
Завръщането към бойните полети
През 1944 г. Бочев се връща в авиацията и отново участва в сражения срещу американски самолети. След тежкото раняване това завръщане е съществен момент от биографията му. „Един завет“ представя списък на индивидуални и съвместни победи и посочва 13 точки по системата на въздушните войски, като се позовава на окончателна заповед № 78 от 28 декември 1944 г. Бочев е сред отличилите се български изтребители през въздушната война.
Последният полет
През септември 1944 г. България преминава към война срещу Германия. За Бочев следват задачи срещу германските войски на територията на днешна Северна Македония.
На 5 октомври 1944 г. излита с група от 3/6 орляк за действия срещу моторизирана колона и артилерийски позиции по направлението Крива Паланка – Куманово. Самолетът на Бочев е улучен от зенитен огън. Според предаденото свидетелство на Стоянов пилотът успява да го приземи, но скоро след спирането машината се взривява. Този път Бочев не оцелява. Посмъртно е произведен в чин поручик.
пред хангар на летище Божурище
Гробът в Калтинец и възстановената памет
На 23 октомври 1944 г. Петър Бочев е погребан с почести в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в днешния горнооряховски квартал Калтинец. Той е на 23 години.
Десетилетия по-късно местни краеведи и организацията на запасните офицери насочват вниманието към неговата съдба. През 2018 г. гробът е възстановен. През 2021 г. в алея „Български войн“ в Горна Оряховица е открита паметна плоча, а улица в града носи името му.
На фотографията с четиримата летци Бочев остава млад. Разказът за него продължава отвъд този застинал момент – през аварийното кацане край Брезник, месеците лечение и решението отново да се върне към бойните полети. Именно това прави съдбата му толкова въздействаща: той вече познава отблизо цената на въздушния бой, когато отново заема мястото си в изтребителя.
Източници
- Илиев, Димитър. „Диамантите на смъртта“. В. „Българска армия“, Информационен център на Министерството на отбраната, 22 ноември 2020 г. Публикация със спомени на Владимир Рангелов, Михаил Гълъбов и откъси от разказа на Стоян Стоянов.
- „Един завет“. „Вечер в памет на героя летец Петър Бочев (1920–1944)“, 13 ноември 2010 г.
- Община Горна Оряховица. „В Горна Оряховица откриха паметна плоча на военния летец Петър Бочев“, 15 юни 2021 г.
- Община Горна Оряховица. Публикация за възпоменателната церемония по повод 80-годишнината от гибелта на Петър Бочев, 7 октомври 2024 г.
- Българска национална телевизия. „Петър Бочев — момчето, което бранеше храбро небето над България“.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
Вашият коментар