Кръстоносците и България

Когато Европа тръгна към Йерусалим

На 27 ноември 1095 г. в град Клермон, Франция, папа Урбан II произнася реч, която променя хода на Средновековието. Пред събрани духовници и благородници той призовава западните християни да вземат кръста и да освободят Йерусалим.

Емоционалната проповед подема една идея, която скоро ще се превърне в най-мащабното военно-религиoзно движение на епохата – Кръстоносните походи. Това събитие отпреди 930 години е причината днес да се върнем към темата. Защото между Европа и Светите земи има едно място, през което всички кръстоносни армии трябва да минат и това са българските земи.

Когато си представяме кръстоносците, виждаме рицари в доспехи, битки за Йерусалим и религиозен плам. Но рядко си даваме сметка, че голяма част от тази история минава и през българските земи, и че срещата далеч не е била мирна.

Светът преди походите

В края на XI век Византия е изтощена от войни и губи Мала Азия от селджукските турци. Константинопол е заплашен, а пътищата към Йерусалим стават опасни.

Император Алексий I Комнин моли за помощ Западна Европа. Папа Урбан II използва молбата като възможност да събере рицарството под знамето на Църквата. През 1095 г. с прочутата си проповед в Клермон той дава началото на Първия кръстоносен поход.

Началото: първият сблъсък в България

Преди доспехите и големите армии през земите ни преминават тълпи от бедняци, поклонници и авантюристи, водени от Петър Пустинника и Готие Санз-Авоар. Вместо благочестиви поклонници, българите срещат гладни тълпи, които се държат като мародери.

При Белград, Ниш и Средец се стига до конфликти между тях и византийските части, подкрепени от местното население. В „Великата Българска гора“ между Ниш и Средец тълпите търпят тежки загуби.

Идват „истинските“ рицари, но напрежението остава

По-късно през нашите земи преминават добре организираните войски на западноевропейските благородници – Годфроа дьо Буйон, Раймонд Тулузки, Боемунд Тарентски и други.

Но макар дисциплината да е по-строга, напрежението остава. Хиляди войници и коне изискват храна; градовете отказват да отворят портите си. В Пловдив българите продават храна на рицарите, но я спускат с кошници от стените, за да не ги пуснат вътре.

Вторият поход и повторение на историята

Половин век по-късно Вторият кръстоносен поход отново минава през България, този път под командването на самите крале Конрад III и Луи VII. Германците се държат особено грубо, което води до нови сблъсъци в Тракия.

Макар да е под византийска власт, българското население ясно показва, че не приема без борба чужди войски на своя земя.

Какво остава след кръстоносците?

За Европа кръстоносните походи са свещена мисия.
За българите – чужди армии, опасност и насилие.

Но контактът не е само разрушителен. Той разширява знанията за света отвъд Балканите и подготвя културния сблъсък, който ще бъде важен през следващите векове.

А кръстоносците запомнят „Болгарланд“, но не като покорена земя, а като място, където хората се защитават. И когато век по-късно цар Калоян разгромява рицарите при Одрин, Европа вече знае добре срещу кого се изправя.