На 19 октомври 2025 г. крадци проникват в галерия „Аполон“ посред бял ден. За по-малко от осем минути отнасят исторически украшения, а след бягството им е намерена смачканата корона на императрица Евгения. Камион с подемна стълба спира край Лувъра половин час след отварянето на музея. Мъжете около него са облечени като работници и поставят обозначения, които създават впечатление за ремонт. Двама се издигат до балкон откъм Сена. Минути по-късно от две витрини изчезват диадеми, огърлици, обеци и брошки, свързани с френски кралици и императрици. Стойността на откраднатото е оценена на 88 милиона евро.
Сред украшенията са сватбен подарък на Наполеон Бонапарт и диадема на съпругата на Наполеон III. Следите им се губят след бягството на нападателите. Според последните проверени публикации от октомври 2026 г. осемте откраднати предмета все още не са намерени.
Подготовката започва девет дни по-рано
Според хронологията, представена от френските власти, на 10 октомври 2025 г. извършителите използват фалшив претекст, за да се срещнат с фирмата, притежаваща камиона с подемната стълба. След заплахи отнемат превозното средство.
На 19 октомври машината е паркирана на кей „Франсоа Митеран“, край южната фасада на Лувъра. Подобни съоръжения се използват за преместване на мебели и строителни дейности, затова присъствието ѝ само по себе си не изглежда необичайно. Музеят вече е отворен. Посетителите разглеждат колекциите, докато отвън започва проникването.
По-малко от четири минути вътре
Около 9:34 ч. двама нападатели влизат през прозорец в галерия „Аполон“, където се съхраняват исторически скъпоценности и бижута на френската корона. Алармите се задействат. Служителите предупреждават командния център, свързват се с полицията и започват да извеждат посетителите. Приоритетът им е безопасността на хората.
Крадците използват ъглошлайфове, за да отворят две витрини. Към 9:38 ч. вече напускат през същия прозорец и избягват със скутери, управлявани от съучастници. На мястото остават инструменти, оборудване и камионът. Според официалното съобщение на Лувъра служител на музея осуетява опит той да бъде подпален.
Цялата операция продължава по-малко от осем минути. В самия музей нападателите прекарват по-малко от четири. Няма ранени посетители или служители.
Сапфирите на Мария-Амалия и Ортанс
Сред откраднатите бижута са сапфирена диадема, огърлица и една обеца от комплекта, свързан с кралиците Ортанс и Мария-Амалия. Ортанс дьо Боарне, дъщеря на императрица Жозефина, става кралица на Холандия чрез брака си с Луи Бонапарт. По-късно украшенията са придобити от херцога на Орлеан, бъдещия крал Луи-Филип, за съпругата му Мария-Амалия.
Комплектът съчетава сапфири от Цейлон, днешна Шри Ланка, с диаманти. Диадемата е изградена от свързани елементи с големи сини камъни, а подвижните звена на огърлицата показват високото техническо майсторство на парижките бижутери. През поколенията украшенията са променяни. Точният им първоначален поръчител и автор остават неизвестни. Лувърът ги придобива през 1985 г.
При обира комплектът е разделен. Освен диадемата и огърлицата изчезва само едната сапфирена обеца. Трите брошки, които се виждат на общите музейни снимки, не са сред откраднатите предмети.
Изумруденият сватбен подарък на Наполеон
Друга част от плячката отвежда към сватбата на Наполеон Бонапарт и австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза през 1810 г. За младата императрица е поръчан комплект с изумруди и диаманти, изработен от Франсоа-Реньо Нито. Първоначално той включва диадема, огърлица, обеци и гребен.
След напускането на Франция през 1814 г. Мария-Луиза запазва личните си бижута. Те преминават през наследници и търговци. Огърлицата и обеците оцеляват в първоначалния си вид и постъпват в Лувъра през 2004 г. През октомври 2025 г. е открадната изумрудената огърлица. Макар първоначалното съобщение да изброява и чифта обеци, актуализираният музеен каталог уточнява, че липсва едната от двете изумрудени обеци.
Диадемата на императрица Евгения
Крадците отнасят и диадемата с перли и диаманти на императрица Евгения, съпругата на Наполеон III. Създадена е през 1853 г. от Александър-Габриел Льомоние, скоро след брака на императорската двойка. Перлите са подредени сред диамантени листа и извити орнаменти, а големи капковидни перли очертават горната ѝ част.
След падането на Втората империя диадемата е продадена на търга на коронните бижута през 1887 г. По-късно попада в притежание на княжеския род Турн унд Таксис. През 1992 г. е придобита за Лувъра благодарение на Дружеството на приятелите на музея. Повече от век след продажбата си отново става част от френските национални колекции. При обира през 2025 г. тя изчезва.
Брошката с диамантите на Мазарини
Сред откраднатите предмети е и украшение, известно като брошката реликварий. Пол-Алфред Бапст го изработва за императрица Евгения през 1855 г. В него са вложени два от историческите диаманти, завещани на френската корона от кардинал Мазарини. Според музейния каталог тези камъни са използвани още от Луи XIV, включително като украса върху облеклото му.
Брошката събира диаманти с различни форми в продълговата композиция с висящи елементи. Обратната ѝ страна е украсена с растителни орнаменти, а върху закопчалката е гравирана думата „reliquaire“. Името поражда въпроси. В самото бижу няма обособено място за реликва. Музейните специалисти обсъждат възможността да е било предвидено добавянето на такъв елемент, но това остава хипотеза.
Диамантената панделка на Евгения
Друг откраднат предмет е голямата диамантена панделка на императрица Евгения, дело на Франсоа Крамер. Създадена през 1855 г., първоначално тя е централната част на богато украсен пояс. През 1864 г. е преобразувана в брошка за корсаж.
Диамантените извивки имитират плат, а под тях се спускат подвижни висулки и два дълги края с пискюли. Конструкцията позволява на отделните части да се движат и камъните да проблясват при всяко движение на притежателката. След продажбата на коронните бижута през 1887 г. украшението преминава през американски и британски частни колекции. Лувърът го придобива през 2008 г. Седемнадесет години по-късно то е изнесено от музея при обира.
Короната, намерена смачкана
Нападателите опитват да отнесат и короната на императрица Евгения, но тя е намерена след бягството им. Тя е различна от откраднатата диадема с перли. Поръчана е от Наполеон III за Всемирното изложение през 1855 г. Златни орли се редуват с орнаменти от диаманти и изумруди, а върхът завършва с кълбо и кръст.
Според огледа на специалистите конструкцията вероятно е деформирана при издърпването през тесния отвор, прорязан във витрината. Последвал силен удар допълнително я смачква. Снимките след обира показват огънати арки и отделени украшения. Въпреки щетите короната запазва почти всички свои съставни части.
През февруари 2026 г. Лувърът съобщава, че всички 56 изумруда са налице, както и почти всички от първоначалните 1354 диаманта. Липсва един от златните орли. Според музея запазените елементи позволяват пълна реставрация.
Разследването продължава, бижутата липсват
След кражбата започват огледи, анализ на записи и изследване на следите от подемника, витрините и оставените предмети. Шест дни след обира са задържани първите двама заподозрени. Единият е арестуван на летище „Шарл дьо Гол“, докато се готви да напусне Франция. Следват други задържания и обвинения.
Установяването на предполагаемите участници обаче не води автоматично до намирането на плячката. Според проверените публикации около първата годишнина на престъплението осемте откраднати предмета продължават да бъдат в неизвестност. Не е установено публично дали бижутата са укрити в цялост, предадени на посредници или разглобени. Опасението, че камъните могат да бъдат отделени и продадени, остава една от най-тревожните възможности.
Какво губим, ако останат само камъните
Оценката от 88 милиона евро дава представа за мащаба на кражбата. Тя обаче не измерва напълно историческата загуба. В тези украшения са събрани работата на конкретни майстори, вкусът на владетелските дворове и следите от политически промени. Някои са сватбени подаръци. Други са разпродадени след края на монархически режими и по-късно откупени, за да станат отново обществено достъпни.
Ако бъдат разглобени, диамантите и изумрудите могат да оцелеят. Но произведенията, в които са били събрани, ще бъдат унищожени. След крадците остава повредената корона на Евгения. Останалите украшения продължават да се издирват, повече от година след няколкото минути, през които изчезват от Лувъра.
Източници
- Christian Thorsberg. „Burglars Just Broke Into the Louvre and Stole Historic Crown Jewels in a Daring Daylight Heist“. Smithsonian Magazine, 20 октомври 2025 г.
- БТА и Асошиейтед прес. „Крадците са прекарали в Лувъра по-малко от четири минути – хронология на обира“, 23 октомври 2025 г.
- БТА и Франс прес. „Година след обира в Лувъра бижутата за 88 млн. евро остават в неизвестност“, октомври 2026 г.
- Лувър. Официално съобщение за обира в галерия „Аполон“, 19 октомври 2025 г.
- Лувър. „Реставрация на короната на императрица Евгения“, 4 февруари 2026 г.
- Лувър. Каталожни описания на сапфирената диадема и огърлица на Мария-Амалия и Ортанс, изумрудената огърлица и обеците на Мария-Луиза, диадемата на Евгения, брошката реликварий и голямата брошка панделка.
Вашият коментар