Открадната история: Операция „МАРАТОН“ и кражбата на „История славянобългарска“

На 18 декември 1985 г. трима посетители влизат в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Носят плексигласова кутия, предназначена да предпазва една от най-ценните български книги. Библиотекарят отец Пахомий ги допуска до Паисиевия ръкопис, без да подозира, че зад предложението за неговото опазване се крие предварително подготвена подмяна. Когато посещението приключва, в кутията остава копие. Оригиналът на „История славянобългарска“ поема към България по каналите на разузнаването и носи кодовото име операция „МАРАТОН“. Подготовката за изнасянето на ръкописа е започнала повече от десетилетие по-рано.

Подробностите за тази история са разкрити от журналиста Христо Христов чрез документи от архива на Държавна сигурност и интервюта с участници в подмяната. Те показват как държавна служба, натоварена с издирването и опазването на културни ценности, организира тайното отнемане на ръкопис от български манастир.

Строго секретното постановление, с което е открита разработка ЦИТАДЕЛА в отдел 14 за културно-историческо разузнаване през януари 1972 г. | Фотограф: Христо Христов.

Ръкописът, който остава в Зограф

„История славянобългарска“ е създадена от Паисий Хилендарски през 1760–1762 г. Работата му преминава през Хилендарския и Зографския манастир, където завършва съчинението. То разказва за българските владетели, светци и минало, но е и призив към сънародниците му да познават своята история и да не се срамуват от произхода си. Затова произведението се приема символично за начало на Българското възраждане.

През 1765 г. поп Стойко Владиславов, бъдещият Софроний Врачански, прави в Котел първия известен препис. Следват други, чрез които Паисиевият текст достига до нови читатели. В Зографския манастир остава авторският ръкопис, известен като Зографската чернова. Именно той е подменен с копие при операция „МАРАТОН“.

Първа страница от черновата на Паисий на „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“

Планът зад операция „МАРАТОН“

През 1972 г. в Първо главно управление на Държавна сигурност е създаден отдел 14 „Културно-историческо разузнаване“. Сред задачите му е работата с българското културно наследство зад граница.

Според документите, публикувани от Христо Христов, още в плана на отдела за същата година е предвидено да се проучи възможността Паисиевият оригинал да бъде заменен с изработено в България копие. Следват години на подготовка и събиране на сведения за манастира. През 1982 г. започва операцията с кодово име „МАРАТОН“.

Строго секретният план за операция МАРАТОН от декември 1984 г., утвърден от началника на разузнаването ген. Васил Коцев. Операцията е възложена на полк. Христо Маринчев, зам.-началник на отдел 14 ПГУ-ДС, но той не успява да я осъществи, тъй като не получава разрешение от гръцките власти да посети Света гора

Важна фигура в подготовката е полковник Христо Маринчев, заместник-началник на отдела. Той работи под прикритието на служител в държавната структура, отговаряща за църковните въпроси, и следи направлението за Гърция и Кипър.

През декември 1984 г. планираното му посещение в Света гора се проваля, защото не получава необходимото разрешение от гръцките власти. Изнасянето на ръкописа е отложено, но намерението остава.

Допълнителният строго секретен план от ноември 1985 г., утвърденн от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, с който с операция МАРАТОН са натоварени оперативните работници от разузнаването Иван Генев и Венцислав Агайн |

Кутията, която трябва да пази книгата

През декември 1985 г. изпълнението е възложено на оперативните работници Иван Генев и Венцислав Агайн, действащи под дипломатическо прикритие в Гърция. С тях пътува и дипломатическият служител Динко Пехливанов.

Групата пристига в Зограф за Никулден, отбелязван от монашеското братство по стар стил. Посещението в библиотеката е на следващия ден.

Години по-късно Иван Генев разказва пред Христо Христов, че отец Пахомий предварително е уведомен за кутията, в която посетителите предлагат да бъде поставена „История славянобългарска“. Библиотекарят познава Генев като български дипломат.

По думите на Генев организаторите обсъждат дали да посветят монаха в намерението си. Решават да действат без негово знание, защото очакват да се противопостави на изнасянето. Отец Пахомий пази строго библиотеката и не допуска ценностите ѝ да бъдат отнасяни.

Така доверието на пазителя към посетителите се превръща във възможност за подмяната.

Моментът, в който оригиналът изчезва

Според разказа на Генев той моли библиотекаря да донесе друга книга от горния етаж. Знае предварително къде се намира тя. Отец Пахомий се отдалечава, а Паисиевият ръкопис остава при посетителите.

Тогава оригиналът е заменен с донесеното копие. Когато библиотекарят се връща, то вече е поставено в плексигласовата кутия. Посетителите я залепват и дават указания да не бъде отваряна.

Това описание е свидетелство на участник, записано десетилетия след събитието. Архивните планове и отчети, издирени от Христов, разкриват институционалната подготовка и изпълнението на операцията, а интервютата добавят подробностите за действията в самата библиотека.

За ролята на третия посетител има съществена уговорка. Генев твърди, че Пехливанов не е предварително посветен в подмяната и научава за нея по обратния път. Затова присъствието на тримата не бива автоматично да се описва като еднакво участие в замисъла.

Бърза, строго секретна грама на резидентурата на ПГУ в Солун до отдел 14 на ПГУ-ДС в София от 20 декември 1985 г., с която е информирано за успешно извършената операция МАРАТОН

От манастирската библиотека до служебната каса

Венцислав Агайн изнася ръкописа под дрехите си. Книгата е пренесена до българското генерално консулство в Солун, след това до посолството в Атина и е изпратена в България с дипломатическата поща.

След успешната операция Генев и Агайн са повишени в длъжност. За Пехливанов е определено награждаване с медал.

Паисиевата история обаче не става веднага достъпна за българската публика. Тя остава в разузнаването. В интервюто си пред Христов Бриго Аспарухов разказва, че когато поема ръководството на Националната разузнавателна служба през 1991 г., получава ръкописа от своя предшественик в служебната каса.

Книгата е изнесена от манастира, но години наред българите не могат да я видят.

Томовете на разработката ЦИТАДЕЛА, в които журналистът Христо Христов открива плановете и отчетите за успешно проведената операция МАРАТОН, с която през декември 1985 г. е открадната Паисиевата история

Появата в Националния исторически музей

На 13 септември 1996 г. ръкописът се появява в Националния исторически музей. Според архивната информация на БТА анонимен мъж го оставя увит във вестник при секретарката на директора Божидар Димитров. Експертизата потвърждава неговата автентичност.

Започва спор дали книгата да остане в България. През 1997 г. президентът Петър Стоянов и Министерството на културата решават тя да бъде върната. На 12 януари 1998 г. ръкописът е предаден в София и отпътува за Света гора; на следващия ден БТА съобщава за пристигането му в Карея.

Бриго Аспарухов защитава изнасянето като действие за опазване на книгата от предполагаема кражба. Това е неговото обяснение, а не независимо доказана необходимост. Петър Стоянов отхвърля представата, че връщането означава отказ от българска светиня: получава я българският Зографски манастир.

Първа страница от черновата на Паисий на „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“

На кого връщаме историята си?

В центъра на спора стои разграничение, което лесно се губи в политическите противопоставяния. Зограф се намира на територията на Гърция, но е българска духовна обител. Ръкописът е отнет от библиотеката на този манастир и от хората, които са го съхранявали.

Желанието една национална светиня да бъде достъпна в България е разбираемо. То обаче не отменя въпроса как е придобита. Временна изложба, договорено гостуване или изработване на факсимиле предполагат съгласието на пазителите. Подмяната е извършена именно за да бъде заобиколено това съгласие.

Историята на операция „МАРАТОН“ поставя под съмнение удобната представа, че всяко действие, обявено за патриотично, непременно служи на наследството. Паисиевият ръкопис е съхранен благодарение на поколения монаси. През декември 1985 г. човекът, който го пази, е заблуден с обещание за по-добра защита на книгата.

Връщането ѝ възстановява връзката между ръкописа и неговото хранилище. А разкриването на документите позволява към историята на Паисиевата книга да бъде добавена и тази глава: как българската държава тайно я отнема от български манастир.

Източници

Христов, Христо. „С операция „МАРАТОН“ Държавна сигурност е откраднала Паисиевата история от „Зограф“. desebg.com, 11 октомври 2012 г. Архивно разследване и интервюта с участници.
Христов, Христо. „Операция МАРАТОН“. София: Сиела, 2012.
БТА. „Оригиналът на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски е върнат на Зографския манастир в Атон на 12 януари 1998 г.“ 12 януари 2024 г., с архивни съобщения от януари 1998 г.