Какво свързва Бари, София и Япония?
Три точки на картата. Италия, България и Япония. На пръв поглед няма връзка между тях. Но съществува човек, който ги обединява чрез своя живот, професионален път и изключителен подвиг. Този човек е Вито (Виторио) Позитано – италиански дипломат, войник и човек с огромно чувство за морал и човечност. Той рискува живота си, за да спаси София от пълно изгаряне по време на Руско-турската война.
Произход и ранни години – от Бари към дипломатическия свят
Вито Позитано е роден през 1833 г. в Бари, област Апулия, тогава в Кралството на двете Сицилии. Кариерата му започва в армията, където участва в борбата срещу разбойничеството и достига чин капитан. Според някои източници е бил и гарибалдиец.
След обединението на Италия Позитано продължава професионалния си път в дипломацията. Служи в Триест, Корфу, Малта, Алжир и Константинопол. През 1876 г. е назначен за вицеконсул на Италия в София.
Кризата в София по време на войната – план за опожаряване
В края на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) София има стратегическо значение за Османската империя. В града се намират складове с храни и боеприпаси, което го прави ключова военна точка.
При настъплението на генерал Йосиф Гурко Осман Нури паша заповядва София да бъде опожарена, за да не бъде превзета от русите.
Дипломатическа съпротива и смелост – Позитано, Леге и Валхард
Тримата вицеконсули в София се противопоставят на заповедта:
- Вито Позитано (Италия)
- Леандър Леге (Франция)
- Йозеф Валхард (Австро-Унгария)
Те изпращат писмо до Осман паша, в което заявяват:
„В знак на протест срещу вашето нечовешко намерение да запалите София заявяваме, че ще останем в града заедно със семействата си, целия персонал и санитарните мисии.“
Заплахата е ясна. Опожаряването на София би означавало нападение срещу представители на три влиятелни европейски държави. Планът е спрян.
Борба с огъня и мародерството
Пожарът вече е започнал. Горят постройки около днешната Съдебна палата. Дървените къщи пламват за секунди, силният вятър разпространява огъня, а мародерски банди вилнеят. Хората бягат и крещят.
В този хаос Позитано организира защита на населението:
- въоръжени отряди срещу мародерите
- пожарни команди за потушаване на пламъците
- лично участие в акциите за спасяване
София оцелява.
На 4 януари 1878 г. градът е освободен от генерал Гурко.
Признание и по-късна кариера
След освобождението Вито Позитано получава руски орден, а на 20 декември 1878 г. е обявен за почетен гражданин на София.
След това продължава дипломатическата си служба като консул в Дамаск, а по-късно консул в Йокохама, Япония.
На 26 ноември 1886 г. Вито Позитано умира в Йокохама.
Прочетете още за Макгахан.
Прочетете още:
- Христо Кръстев: сред победителите във въздушния бой на 1 август 1943 г.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
Вашият коментар