Атанас Буров – живот за България

Атанас Димитров Буров остава в историята като една от най-влиятелните личности в българския обществен, икономически и политически живот през първата половина на XX век. Финансист, дипломат, министър и блестящ оратор, той се превръща в символ на модерното европейско мислене в управлението и националната икономика. Със своята активност и безкомпромисност в защита на българските интереси е наричан „идеолог на българската буржоазия“.

Произход и ранни години

Атанас Буров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875 г. в Горна Оряховица в заможно и образовано семейство. Родът му има силни връзки с българското възраждане и църковната борба. Баба му по бащина линия, Стана Михайловска, е сестра на Иларион Макариополски – един от най-значимите борци за църковна независимост и ключова фигура на българското възрожденско движение. Така Буров израства в семейство с ясно съзнание за българската идентичност, обществена роля и чувство за дълг.

По-големият му брат, Иван Буров, по-късно се превръща във виден банкер и един от първите археолози у нас, допринасяйки за издигането на фамилията като име на авторитет, модерност и просветеност.

Буров учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради участие в социалистическа стачка. Взема изпитите си като частен ученик и продължава образованието си в чужбина, завършвайки политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.

Кариера в икономиката

След завръщането си в България Атанас Буров ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил и участва в управлението на редица дружества, включително:

Българска търговска банка
Застрахователно дружество „България“
Минното акционерно дружество „Бъдеще“
Акционерно дружество „Бяло море“

За своята експертиза и принос към стопанския живот Буров по-късно получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС).

Политическа дейност и служба на фронта

Буров рано се включва в дейността на Народната партия и още от 1899 г. многократно е избиран за народен представител. Между 1911 – 1912 г. е подпредседател на Народното събрание.

След избухването на Балканската война през 1912 г. той взема едно от най-смелите решения в живота си – записва се доброволец на фронта, въпреки че е действащ депутат и богат индустриалец. Завършва ускорен курс в Школата за запасни офицери и е назначен като поручик.

При Чаталджа води атака „на нож“ и оцелява по чудо – турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб на куртката. За проявеното геройство получава Орден „За храброст“ и още през декември се връща в Народното събрание, където отново поема високите си държавни функции.

Министър и държавник

Буров е министър на:

Министерски пост	Години
Търговия, промишленост и труд	1913; 1919 – 1920
Външни работи и изповедания	1926 – 1931

В периода на правителствата на Андрей Ляпчев Буров представлява умереното крило на Демократическия сговор. Смятан е за един от най-способните дипломати и икономически реформатори на своето време, отстоява политика на модернизация, европейска ориентация и икономическа стабилност.

Преследване и гибел

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Буров е осъден от т.нар. Народен съд и изпратен в затвора. Макар временно да е освободен, в следващите години отново е арестуван, интерниран и изпращан в лагери. На 13 ноември 1952 г. получава присъда от 20 години лишаване от свобода.

Атанас Буров умира на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор. Първоначалният му гроб е унищожен, но през 1983 г. дъщеря му Недялка пренася останките му в София и ги полага до майка му.

Семейство и наследство

През 1913 г. Буров се жени за Смарайда Салабашева. Двамата имат син Стефан (1915 – 1980) и дъщеря Недялка (1917 – 1991). Потомците на семейството живеят в чужбина.

Името на Буров остава живо в българската памет. Признат е за почетен гражданин на Горна Оряховица (2000 г.). През 2011 г. в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ е открит негов паметник, дело на проф. Емил Попов.

Атанас Буров е личност, която обединява знание, смелост и почтеност. Банкер, който отива доброволец на фронта. Политик, който отказва да се огъне пред натиск. Просветен дипломат, който мечтае за модерна и силна България.

Неговият живот – от парламента, през бойното поле, до затвора – е белязан от една дума: дълг.