„Архивите на планетата“ – проектът на Албер Кан и България. Един свят в цвят.

В началото на XX век светът навлиза в период на дълбоки и бързи промени. Политически граници се разместват, традиционни общества започват да изчезват, а Първата световна война разрушава установения ред в Европа и отвъд нея. Именно в този контекст френският банкер и филантроп Албер Кан предприема едно необичайно начинание – опит да бъде съхранен образът на света такъв, какъвто е, в момента на своята трансформация.

Албер Кан (1860–1940) не е историк и не е фотограф. Той е финансист, който използва своите ресурси, за да подкрепи културни и образователни проекти. В началото на XX век Кан стига до убеждението, че много култури, традиции и начини на живот са застрашени от изчезване и че тяхното документиране има значение не само за настоящето, но и за бъдещето.

Проектът „Архивите на планетата“

През 1909 г. Албер Кан поставя началото на проекта „Archives de la Planète“ („Архивите на планетата“). Целта му е системно визуално документиране на различни общества по света – хора, архитектура, труд, религиозни и културни практики, всекидневие. За ръководител на проекта е назначен географът Жан Брюн, а реализацията е поверена на професионални фотографи и кинооператори.

Проектът не е замислен като художествен или пропаганден. Неговата задача е наблюдение и документиране. Фотографите не инсценират сцени и не търсят драматичен ефект. Те записват видяното, оставяйки интерпретацията на бъдещите поколения.

Цветната фотография като документ

Особено важно за проекта е използването на автохромна фотография – първият практичен метод за цветно заснемане, разработен от братя Люмиер. Изображенията от „Архивите на планетата“ не са оцветявани по-късно. Цветът е част от самия фотографски процес и отразява цветовете, уловени директно в момента на снимане, с всички ограничения на ранната фотографска технология.

Това превръща архива в изключително ценен исторически източник. Светът от началото на XX век не е представен чрез по-късни реконструкции, а чрез визуални свидетелства, създадени в самия момент на заснемане.

Един глобален разказ

В продължение на повече от две десетилетия фотографи и оператори, финансирани от Албер Кан, документират различни части на света. Така се създава визуален разказ за човечеството в период на преход – малко преди, по време и непосредствено след Първата световна война.

Сред страните, включени в този глобален проект, се намира и България.

България в „Архивите на планетата“

Българските земи са заснети през 1913 и 1918 г. – години, белязани от Балканските войни и Първата световна война. Фотографите от екипа на Албер Кан достигат до страната ни като част от общия замисъл на проекта, без специален политически или идеологически акцент.

Тези изображения имат особена стойност, защото представят България през погледа на външни наблюдатели, съсредоточени върху документирането, а не върху интерпретацията.

София – столица в преход

Кадрите от София, заснети през 1918 г., показват столица в процес на утвърждаване. Градът е представен като административен и културен център, който търси своя облик между традицията и модерността.

Сред най-значимите изображения са тези на катедралата „Св. Александър Невски“ – както в екстериор, така и в интериор. Те са сред най-ранните цветни фотографии на православен храм в България и представляват ценен документ за архитектурната и културната история на страната.

Мелник – запазената среда на малкия град

Особено въздействащи са кадрите от Мелник. Малкият град е заснет с характерната си архитектура, улична среда и природно обкръжение. Фотографиите улавят Мелник в период, когато традиционният му облик е все още до голяма степен съхранен, което ги прави важен източник за изследване на българската градска и архитектурна история.

Всекидневие и култура

Наред с градските пейзажи, архивът съдържа и сцени от българското всекидневие – традиционно облекло, народни танци и обществени събирания. Заснети в години на война и несигурност, тези изображения показват устойчивостта на културните практики и продължението на социалния живот въпреки историческите сътресения.

Съхранената памет

Проектът „Архивите на планетата“ приключва в началото на 30-те години на XX век, когато икономическата криза прекратява възможността за неговото финансиране. Архивът обаче е съхранен и днес се намира в Музея „Албер Кан“ в Булон-Биянкур, Франция.

Този архив представлява едно от най-ценните визуални свидетелства за света в началото на XX век. В него България – със София и Мелник – заема своето място като част от глобалната историческа картина на човечеството в преход.