Началото на българската историческа памет, което дълго остава скрито
В българското обществено съзнание началото на националното пробуждане най-често се свързва с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Това произведение безспорно играе решаваща роля за Възраждането и за формирането на националното самосъзнание през XVIII век. Но далеч преди Паисий, още през XVII век, един българин вече е написал цялостна история на България, основана на извори, география, църковна традиция и европейска историческа мисъл. Този човек е Петър Богдан Бакшев.
Историческият труд на Петър Богдан носи оригиналното латинско заглавие De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas, което в превод означава „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“. Завършен около 1667 година, този текст е най-ранният известен историографски труд, посветен изцяло на историята на България. Той предхожда с почти един век както „Историята на България“ на католическия отец Блазиус Клайнер от 1761 година, така и труда на Паисий от 1762 година.
Чипровци и раждането на един европейски образован българин
Петър Богдан Бакшев е роден през 1601 година в Чипровци, град, който през XVII век е сред най-важните духовни и културни центрове в българските земи. Чипровци е средище на католическата общност, на книжовността и на активните връзки с Рим и Централна Европа. Именно тази среда оформя мирогледа на бъдещия архиепископ.
Роден с името Богдан, той приема името Петър при постъпването си във Францисканския орден. Още в ранните си години поема по пътя на духовното служение и образованието, който ще го изведе далеч извън пределите на родината.
Образование в Рим и изграждане на историк
В Италия Петър Богдан получава сериозно и всеобхватно образование. Той изучава теология, философия, реторика и църковна история, но също така усвоява методите на европейската хуманитарна наука. Особено важно е владеенето на множество езици, сред които латински, италиански, гръцки и старобългарски. Това му позволява да работи директно с антични и средновековни извори и да изгражда своите тези върху оригинални текстове, а не върху преразкази.
По време на престоя си в Италия Петър Богдан участва активно в преводаческа и издателска дейност, насочена към нуждите на южнославянските народи. За него книгата е не само религиозен инструмент, но и средство за просвета и съхраняване на народната идентичност. Именно в този период се заражда и идеята му, че българите трябва да имат своя история, написана от българин, който познава земята и миналото им отвътре.
бащината земя и за българските дела“.
Архиепископ, просветител и обществен деец
След завръщането си в българските земи Петър Богдан постепенно се издига в католическата йерархия и става първият Софийски архиепископ. В тази си роля той развива активна дейност, насочена към духовното, образователното и общественото развитие на българската католическа общност.
Той подпомага училищата, особено в Чипровци, насърчава изпращането на млади българи да учат в чужбина и поддържа постоянна кореспонденция с Ватикана и европейските институции. Дейността му далеч надхвърля рамките на чисто религиозното и има ясно изразен национален характер.
Политическо мислене и идеята за освобождение
Петър Богдан е не само духовник и учен, но и човек с ясно политическо мислене. Той осъзнава, че българските земи се намират под тежка османска власт и че освобождението не може да бъде постигнато без международна подкрепа. Затова участва в дипломатически инициативи, насочени към търсене на съюзници сред европейските сили.
Макар тези усилия да не водят до реално освобождение, те показват, че още през XVII век съществува визия за българската кауза като част от по-широкия европейски политически и религиозен контекст.
„За древността на бащината земя и за българските дела“
Най-значимото наследство на Петър Богдан Бакшев остава неговата история на България. Написан на латински език и разпределен в седемдесет глави, този труд представлява систематичен и аргументиран разказ за произхода на българите, географските граници на България, ранното разпространение на християнството и ролята на важни центрове като Сердика.
Още в предговора си авторът ясно заявява целта си да различи истината от заблудата и да защити честта и древността на родината си. Той пише като човек, който усеща исторически дълг към своите сънародници и към бъдещите поколения.
Загубеният ръкопис и първото му откриване през XX век
След смъртта на Петър Богдан през 1674 година ръкописът на неговата история е подготвен за печат, но по неизвестни причини не е издаден. В продължение на векове текстът се смята за изгубен и за неговото съществуване се знае единствено от споменавания в писма и документи, оставени от самия автор.
Първото реално доказателство за съдържанието на историята се появява през 1979 година, когато във Ватикана са открити девет страници от препис на ръкописа. Това откритие е свързано с усилията и изследванията на Божидар Димитров, който пръв насочва общественото внимание към значението на този ранен български исторически труд. Откритите страници съдържат увод, три пълни глави и част от четвърта и доказват, че историята на Петър Богдан е реално съществуващо и сериозно произведение.
Пълното откритие в Модена и издаването на историята
Истинският пробив идва през 2017 година, когато в университетската библиотека на италианския град Модена е открит целият авторов ръкопис на историята. Откритието е направено от проф. Лилия Илиева и променя из основи представите за началото на българската историография.
Става ясно, че трудът е напълно завършен и обхваща всички седемдесет глави, замислени от Петър Богдан. През 2020 година историята е издадена като книга както във факсимилно издание, така и в превод на съвременен български език с коментари и анализи, което за първи път прави текста достъпен за широката публика.
Значението на Петър Богдан Бакшев днес
Историята на България, написана от Петър Богдан Бакшев, показва, че българската историческа мисъл има дълбоки корени още през XVII век. Този труд не отнема мястото на Паисий Хилендарски, а го допълва. Ако Паисий е гласът, който събужда народа, Петър Богдан е умът, който първи подрежда неговото минало в цялостен и аргументиран исторически разказ.
Днес Петър Богдан изпъква като символ на образованието, родолюбието и европейския дух в българската история. Неговият живот и дело доказват, че дори в най-тежките векове на политическа зависимост българската историческа памет не е прекъсвана, а е била съхранявана от хора, които са вярвали, че истината за миналото е ключът към бъдещето.
- Христо Кръстев: сред победителите във въздушния бой на 1 август 1943 г.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
Вашият коментар