Петър Богдан и един текст, написан за Европа
През XVII век българинът Петър Богдан създава трактат на латински език със заглавие „За древността на бащината земя и за българските дела“ (De antiquitate paterni soli et de rebus Bulgaricis). Това съчинение не е просто исторически разказ, а внимателно обмислено интелектуално послание, адресирано към европейския политически и духовен елит. Петър Богдан цели да представи българите като древен християнски народ с културна и историческа принадлежност към Европа, който живее под османска власт и се нуждае от подкрепа.
Още при създаването си текстът е замислен като европейски. Латинският език, използван от автора, е универсалният език на образованите хора в ранномодерната епоха. Аргументите са подбрани така, че да бъдат разпознаваеми и убедителни за читателите извън Балканите. Въпреки значението си обаче трактатът не е отпечатан приживе. Липсата на средства и сложната политическа обстановка оставят текста в ръкописна форма, а оригиналът постепенно изчезва от полезрението на съвременниците.
Изчезването на оригинала и ролята на преписа
След смъртта на Петър Богдан през 1674 г. оригиналният ръкопис не е открит. В продължение на векове за съществуването на трактата се знае само по косвени сведения. Историците са наясно, че Петър Богдан е работил върху съчинение с историческа насоченост, но не разполагат с текст, който да го потвърди категорично. Именно тук преписът се оказва решаващ за съдбата на произведението.
Ръкописът, който днес познаваме, не е написан от ръката на автора. Палеографският и текстологичният анализ показват, че това е препис, изготвен от друго лице, най-вероятно италианец. Това личи по начина, по който са предадени българските лични имена и географски названия. Те често са сгрешени или латинизирани по начин, който би бил малко вероятен за български писар. Този детайл е важен, защото показва, че текстът е напуснал българската среда и е започнал да съществува в по-широкия европейски културен контекст.
Пътят на ръкописа в ранномодерна Европа
В Европа от XVII и XVIII век ръкописите не са статични обекти. Те се преписват, разменят и пренасят между манастири, университети и частни библиотеки. Един текст може да пътува десетилетия наред, без да оставя ясни документални следи за своето движение. В този смисъл съдбата на трактата на Петър Богдан не е изключение.
След като напуска българските земи, преписът вероятно попада в западноевропейска среда, където интересът към християнските общности на Балканите е постоянен, макар и не винаги интензивен. Възможно е текстът да е бил част от сборник или библиотека, където е съхраняван редом с други исторически и богословски съчинения. Именно тази сравнително незабележима форма на съществуване му позволява да оцелее през вековете.
Джузепе Кампори и колекцията в Модена
През XIX век ръкописът вече се намира в Италия и е част от частната колекция на Джузепе Кампори. Кампори е влиятелен аристократ, колекционер и меценат, живял и действал в Модена. Той е представител на онази образована европейска аристокрация, която възприема събирането на ръкописи и редки книги като културна мисия.
В хода на живота си Кампори събира значителна колекция от исторически документи и литературни произведения. В определен момент той дарява тази колекция на Biblioteca Estense Universitaria, превръщайки личното си събиране в обществено достояние. Така преписът на трактата на Петър Богдан се озовава сред хиляди други ръкописи, където остава дълго време незабелязан.
Изгорелите архиви и липсващата история
Един от най-естествените въпроси е как точно ръкописът е попаднал в колекцията на Кампори. Обикновено колекционери от неговия ранг оставят записки за произхода на своите придобивки. В този случай обаче съдбата е оставила празно място. По време на Втората световна война част от личния архив на Кампори е унищожена. Именно тези документи вероятно са съдържали информация за начина, по който той се е сдобил с конкретни ръкописи.
Липсата на тези сведения прави невъзможно точното проследяване на пътя на трактата между XVII и XIX век. Това обаче не е необичайно. Много ръкописи от ранномодерната епоха достигат до нас без ясно документирана история, оцелявайки благодарение на самия факт, че са били пазени и ценени като носители на знание.
Коя е Мариана Булгарини
В изследванията около колекцията на Кампори се появява предпазлива, но интересна хипотеза, свързана със семейството му. Майката на Джузепе Кампори се е казвала Мариана Булгарини. Тя произхожда от стара сиенска фамилия, добре засвидетелствана в архивите на Сиена. Родът Bulgarini е част от културния и социалния елит на региона и има дълбоки корени в историята на Тоскана.
Някои изследователи допускат, че чрез семейната среда или културните връзки на майка си Кампори е могъл да развие интерес към по-редки и необичайни текстове, включително такива, свързани с Балканите и българската история. Тази хипотеза обаче остава недоказана. Няма преки документи, които да свидетелстват за участие на Мариана Булгарини в придобиването на ръкописа или за съзнателно търсене на български текстове. Тя по-скоро очертава възможен културен контекст, отколкото конкретна историческа роля.
Преоткриването през XXI век
Истинският обрат в историята на ръкописа настъпва през 2017 г., когато българската изследователка Лилия Илиева го открива по време на научно проучване в библиотеката в Модена. Това откритие поставя началото на задълбочени текстологични и палеографски изследвания, както и на пълния превод на трактата от латински език.
Благодарение на тази работа текстът на Петър Богдан става достъпен за съвременните читатели и за българската историческа наука. Съчинението, писано с мисъл за бъдещето, достига до своите реални адресати повече от три века след създаването си.
Не скрит, а съхранен
Историята на ръкописа на Петър Богдан не е история на заговор или умишлено укриване. Тя е история на културна приемственост и на европейската традиция за съхраняване на знанието. Текстът оцелява не защото някой е осъзнавал напълно значението му за българската история, а защото е бил част от свят, в който ръкописите са били пазени като ценност.
Днес трактатът „За древността на бащината земя и за българските дела“ се намира там, където му е мястото. В библиотека, отворена за изследователи и читатели. Неговият път през вековете напомня, че българската история не е изолирана, а вплетена в по-широкия европейски културен контекст. Това прави ръкописа на Петър Богдан не просто исторически документ, а живо свидетелство за мястото на България в историята на Европа.
- Христо Кръстев: сред победителите във въздушния бой на 1 август 1943 г.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
Вашият коментар