Два сребърни скифоса, две различни съдби: Стрелча и Калотина

През юни 2003 г. митничари на Калотина проверяват български автобус, пътуващ за чужбина, и попадат на необикновен предмет. Това е малка сребърна чаша с две дръжки, богато украсена с позлатени женски лица и растителни орнаменти. Никой от пътниците не признава, че предметът е негов. Антиката е задържана, а впоследствие постъпва в Националния исторически музей.

Оказва се, че митничарите са спасили изключително рядък тракийски сребърен скифос от IV в. пр. Хр. При представянето на находката през 2003 г. музейните специалисти посочват, че в България са известни само още два подобни съда: единият е открит край Стрелча, а другият е част от огромното Рогозенско съкровище.

Така три малки сребърни чаши се оказват свързани от своята рядкост, но историите им са напълно различни. Едната е открита при археологически разкопки, втората е част от най-голямото тракийско сребърно съкровище, откривано у нас, а третата се появява без археологически контекст в автобус, напускащ България.

Какво представлява скифосът

Скифосът е древен съд за пиене с дълбоко тяло и две хоризонтални дръжки. Формата е добре позната в античния свят и най-често се свързва с пиенето на вино. Сребърните и богато украсени екземпляри от тракийските земи обаче са далеч от обикновени чаши за всекидневна употреба.

Благородният метал, позлатата и сложните релефни изображения показват принадлежност към среда, в която пирът е не само хранене, но и демонстрация на богатство, положение и власт. Подобни съдове се откриват в богати погребални комплекси и съкровища и вероятно са участвали в церемонии на тракийския елит.

Трите скифоса са особено интересни и защото принадлежат към приблизително една и съща епоха, IV в. пр. Хр., когато тракийската аристокрация оставя едни от най-впечатляващите произведения на древната торевтика.

Скифосът от Стрелча

Скифосът от Стрелча и неговите 15 загадъчни лица

Първият от трите съда е открит през 1977 г. при археологическите проучвания на могила в местността „Орела“ край Стрелча, свързани с работата на археолога Георги Китов.

Сребърният съд е висок 8,9 см, с две дръжки и богата релефна украса, отделни части от която са подчертани с позлата. Декорацията му е организирана в няколко пояса и именно тя го превръща в един от най-интересните известни тракийски съдове от този тип.

Скифосът от Стрелча

Особено впечатляващи са 15-те релефни женски глави. Наред с тях върху скифоса са представени овнешки и лъвски глави, палмети и други растителни мотиви. Дъното е украсено с розета с осем ромбовидни листа.

Кои са женските образи, не може да бъде установено със сигурност. Предлагани са различни тълкувания, които ги свързват с Великата богиня майка или с други образи от религиозните представи на траките. Животинските глави също са получили различни интерпретации. Затова е по-коректно изображенията да се разглеждат като сложна иконографска програма, чието точно значение днес не познаваме.

Самото богатство на декорацията обаче показва, че не става дума за обикновен съд. Изработването на подобна сребърна чаша с релефи и позлата е изисквало висококвалифициран майстор, а притежателят ѝ несъмнено е принадлежал към заможна среда.

скифосът от Стрелча

Един скифос сред 165 съда от Рогозен

Втората чаша има съвсем различна история. Тя е част от Рогозенското съкровище, открито през 80-те години на XX век в село Рогозен, Врачанско.

Съкровището съдържа 165 сребърни съда и е най-големият известен комплекс от тракийски сребърни съдове, откриван в България. В него има фиали, кани и други съдове, събирани и използвани в продължение на значителен период. Някои носят надписи, имена на владетели и богато фигурално изображение.

Сред всичките 165 предмета обаче има само един скифос.

Този факт сам по себе си показва колко необичайна е формата сред известните тракийски сребърни сервизи. Рогозенският екземпляр е украсен по различен начин от съда от Стрелча, но също принадлежи към света на скъпите представителни съдове, достъпни за най-високите слоеве на обществото.

Така първите два скифоса достигат до нас като част от археологически контекст. За единия знаем мястото на неговото откриване край Стрелча. Другият е част от огромен комплекс от 165 съда. При третия обаче почти всичко около първоначалното му откриване е изгубено.

Рогозенското съкровище

Автобусът на Калотина и третият скифос

На 16 юни 2003 г. е съобщено за необичайната находка на митническия пункт Калотина. В български автобус, пътуващ за чужбина, митничарите откриват античен сребърен съд. Никой от пътниците не заявява собственост върху него.

Предметът е скифос с две хоризонтални дръжки и богата релефна украса. Той е задържан и попада в Националния исторически музей в София.

Днес можем да кажем значително повече за него благодарение на подробното му научно описание в каталога Thracian Gold from Bulgaria. The Legends Become Alive. Там той е публикуван под каталожен №26 и инвентарен №47302 на Националния исторически музей. Датиран е във втората или третата четвърт на IV в. пр. Хр. и е изработен от сребро с позлата. Височината му е 7,6 см, а диаметърът на тялото 9,6 см. Най-важното е изрично отбелязано: мястото на откриването му е неизвестно.

Именно това е огромната разлика между него и скифоса от Стрелча. При единия археологията ни е запазила мястото на находката. При другия е останал само предметът.

скифосът от Калотина

Шест позлатени женски лица

Третият скифос е малък, но изключително богато украсен. Основният декоративен фриз е разположен между два тесни пояса от хоризонтални и наклонени насечки.

Върху изпъкналата част на съда са оформени шест релефни женски глави. Те са направени с еднакви матрици и са разположени една срещу друга. Между тях има шест стилизирани палмети, а декоративните елементи са покрити с позлата.

Каталогът позволява да разгледаме лицата почти като портретно описание. Те са пълни, с правилни черти и форма на пресечен овал. Очите са кръгли, зениците са отбелязани с вдлъбнатини, носовете са широки, а устните плътни. Косите са оформени в два реда къдрици, достигащи до скулите.

Под масивната брадичка на всяко лице има три релефни дъговидни елемента. Изследователите допускат, че по този начин майсторът се е опитал да представи редове от огърлици, съставени от големи мъниста.

В новината за откриването през 2003 г. женските глави са свързани с образа на Богинята майка. Научното описание в каталога обаче не прави подобна категорична идентификация. Затова шестте лица остават една от загадките на съда.

скифосът от Калотина

Скифос, минал през огън

Изследването разкрива още по-необикновена част от историята му. Преди да попадне в музея, съдът е бил изложен на огън.

Това не е единствената намеса. Каталогът посочва, че скифосът е бил подложен на непрофесионални „консервационно-реставрационни“ операции, свързани с нагряване. Допуска се дори, че върху него е била нанесена нова позлата с живачна амалгама. В резултат вече не може надеждно да бъде установен първоначалният състав на метала. При извършения анализ среброто е почти без примеси, като съдържанието на мед е под 1%.

Следователно съдът е преживял неизвестна поредица от събития още преди появата си на Калотина. Къде е бил открит, кога е изваден от земята, дали е произхождал от могила, погребение или съкровище и кога е попаднал в ръцете на трафиканти, не знаем.

Огънят и последвалите намеси са оставили следи върху метала, но не могат да ни върнат изгубения археологически контекст.

Как са изработвали подобен съд

Каталогът разкрива и технологията зад третия скифос. Тялото е оформено от лята сребърна заготовка чрез продължителна пластична обработка. Сложната форма и релефната украса са изисквали многократно нагряване, чрез което металът отново придобивал необходимата пластичност. Двете дръжки са отлети отделно и след това са запоени към съда.

Това е важен детайл, защото зад малката чаша стои сложен производствен процес. Релефните женски глави са оформяни посредством матрици, а след това отделните детайли са доработвани чрез врязани линии. Позлатата допълнително е подчертавала изображенията върху сребърната повърхност.

Представата за „малка антична чаша“ всъщност прикрива предмет, за чието създаване са били необходими значителни технически умения.

Три съда, три напълно различни съдби

При представянето на конфискувания скифос през 2003 г. музейните специалисти посочват само още два подобни екземпляра в България: този от Стрелча и единствения скифос сред 165-те съда от Рогозенското съкровище. Това твърдение трябва да бъде разбирано в контекста на тогавашната информация, а не непременно като пълен списък на всички скифоси, известни днес.

Но съпоставянето на трите предмета остава забележително.

Стрелча: археологическо откритие от 1977 г., богато украсен сребърен съд с 15 женски лица и животински изображения.

Рогозен: единственият скифос сред огромен комплекс от 165 сребърни съда.

Калотина: сребърен скифос с шест позлатени женски лица, открит през 2003 г. в автобус на път за чужбина, без известно място на първоначално намиране.

Трите съда показват не само майсторството на древните торевти. Те разказват и три различни истории за начина, по който археологическото наследство достига до нас.

Единият излиза от земята при археологически проучвания. Вторият е запазен като част от огромно съкровище. Третият едва не напуска България завинаги, след като вече е бил откъснат от мястото и обстоятелствата на своето откриване.

Повече от 2300 години след изработването им трите сребърни скифоса са оцелели. Но само при два от тях е оцеляла и част от историята за мястото, от което произхождат. При третия митничарите успяват да спасят предмета, но неговата археологическа история вероятно е изгубена завинаги.