1012 години след смъртта си цар Самуил се завръща в България

През 1969 г. гръцкият археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос проучва руините на една от най-внушителните средновековни църкви край Преспанското езеро, а именно базиликата „Св. Ахил“. В южния ѝ кораб археолозите откриват редица от четири гроба. Три от тях са били отваряни още през Средновековието. Четвъртият пази скелета на възрастен мъж, положен на особено почетно място, облечен в скъпа копринена тъкан със златни нишки и с останки от фино изплетена ризница. Лявата му ръка носи следите от тежко счупване, зараснало неправилно много години преди смъртта му. Постепенно съвкупността от археологически и антропологични данни отвежда Муцопулос до забележително заключение – открит е гробът на българския цар Самуил.

Петдесет и седем години след откриването на гроба историята получава неочаквано продължение. На 29 септември 2026 г., след продължителни дипломатически усилия, България обяви постигнато споразумение с Гърция за връщането на тленните останки на цар Самуил. На 3 октомври те трябва да бъдат официално предадени в Музея на византийската култура в Солун, транспортирани до България с военнотранспортен самолет „Спартан“ и положени в специален саркофаг в базиликата „Св. София“ в София. Така приключва продължил повече от половин век път от археологическото откритие до завръщането на един от най-значимите български владетели в страната, която е управлявал.

Преспанското езеро – базиликата „Св. Ахил“

Владетелят, който продължава борбата за България

Самуил се появява на историческата сцена в един от най-тежките периоди за Първото българско царство. След византийското настъпление и падането на Велики Преслав през 971 г. политическият център на българската държава постепенно се премества към незавладените западни земи. Там четиримата синове на комит Никола – Давид, Мойсей, Аарон и Самуил, известни като Комитопулите – застават начело на продължаващата съпротива срещу Византия.

След смъртта на братята си и на цар Роман Самуил получава българската корона през 997 г. Но фактически той е сред основните ръководители на българската държава много преди това. В продължение на десетилетия България води изтощителна война срещу Византийската империя на Василий II. Въпреки загубата на старите политически центрове държавните и църковните структури продължават да функционират в западните български земи, а Охрид и Преспа се превръщат във важни средища на властта.

Войната познава както впечатляващи български победи, така и тежки поражения. През 986 г. при Траянови врата войските на Василий II претърпяват катастрофа и самият император едва успява да се спаси. Десет години по-късно обаче при река Сперхей българската армия е изненадана и разбита от войските на Никифор Уран. Именно с това сражение по-късно ще бъде свързана една от най-интересните следи върху скелета, открит в гроба на Самуил.

Базиликата „Св. Ахил“

Преспа и „Св. Ахил“

Преспа заема особено място в държавата на Самуил. На остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро се намира една от предпочитаните му резиденции, а в края на X век там е издигната огромната базилика „Св. Ахил“, който е един от най-внушителните храмове от времето на Първото българско царство.

Името на храма не е случайно. След завладяването на Лариса Самуил пренася в Преспа мощите на св. Ахил Лариски и ги поставя в построения в чест на светеца храм. Подобни действия имат голямо значение в средновековния свят. Притежанието на почитани мощи не е просто религиозен акт, то утвърждава духовния авторитет на владетеля и неговата столица. Същият стремеж се вижда и в пренасянето на мощите на св. Иван Рилски в София около 989–992 г. и свързването на Охрид с мощите на св. Трифон.

„Св. Ахил“ постепенно придобива и друго значение. Южният кораб на базиликата се превръща в място за погребения на владетелската фамилия. Именно там векове по-късно Муцопулос открива четирите гроба, които свързва със Самуиловия род.

Базиликата „Св. Ахил“

Последната година на Самуил

През лятото на 1014 г. продължителната война навлиза в решителна фаза. За да спре настъплението на Василий II към вътрешността на българските земи, Самуил изгражда укрепителна система между Беласица и Огражден. На 29 юли византийска част успява да заобиколи планината и да нападне българските защитници в гръб при Ключ.

Следва тежко поражение. Самуил се спасява с помощта на сина си Гаврил Радомир, но голям брой български войници попадат в плен. Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че Василий II нарежда пленниците да бъдат ослепени, като на всеки сто души оставя по един едноок водач. Посоченото от хрониста число е около 15 000 души. Според Скилица, когато вижда завръщащите се войници, Самуил припада. След като се свестява, поисква вода, получава сърдечен удар и два дни по-късно – на 6 октомври 1014 г. – умира. Българската съпротива не приключва с неговата смърт. Синът му Гаврил Радомир заема престола, а войната продължава още четири години, до окончателното установяване на византийска власт през 1018 г.

Тялото на Самуил е положено именно в базиликата „Св. Ахил“ в Преспа.

И там остава в продължение на почти хилядолетие.

Четири гроба в южния кораб

Когато Николаос Муцопулос започва системните си проучвания на острова през 60-те години на XX век, голяма част от някогашния величествен храм е в руини. Археологическите разкопки обаче постепенно разкриват устройството на базиликата и нейните погребения.

В южния кораб са открити четири гроба, които изследователят свързва с владетелската фамилия. В разработената впоследствие реконструкция първият е определен като гроб на цар Иван Владислав, загинал при Драч през 1018 г. Вторият е свързан с княз Иван Владимир, зет на Самуил, убит през 1015 г. Според тази реконструкция останките му по-късно са пренесени от съпругата му Косара-Теодора в родовите му владения. Четвъртият гроб е свързан с Гаврил Радомир и членове на семейството му.

Но най-забележителен е гроб №3.

За разлика от останалите той не е бил отварян още през Средновековието. Разположен е в най-монументално оформения аркосолий – специална аркирана погребална ниша. В него археолозите откриват почти цял скелет на възрастен мъж.

Около него има следи, които веднага подсказват изключително високото положение на погребания.

Златна коприна, ризница и една стара рана

Тялото е било положено в скъпа копринена материя със златни нишки и богата украса. Запазени са и части от изключително фино изработена плетена ризница. Възстановката на плата показва златотъкана коприна, украсена с изображения на папагали – луксозна материя, напълно съответстваща на погребение на човек от върха на средновековното общество.

Но най-интересната информация идва от самия скелет.

Антропологичното изследване определя погребания като мъж, починал приблизително на 70-годишна възраст и висок около 1,55 метра. Лявата му ръка е била тежко счупена години преди смъртта. Фрактурата не е лекувана правилно и костите са зараснали неправилно. Нараняване има и в лявата страна на челюстта, което вероятно е затруднявало храненето му през последните години от живота.

Именно старата травма на ръката се превръща в една от връзките между археологическите останки и историческия Самуил. Изследователите допускат, че тя може да е получена при тежкото поражение при Сперхей през 996 г., когато Самуил едва се спасява след внезапното византийско нападение.

Нито счупената ръка, нито богатото облекло сами по себе си могат да дадат име на човек, починал преди повече от хиляда години. Силата на идентификацията идва от съчетаването на всички сведения: мястото и особеното положение на гроба, датировката, възрастта на погребания, следите от стари наранявания, скъпата златотъкана материя, ризницата и фактът, че останалите погребения около него принадлежат на членове на владетелския род. Именно тази съвкупност от аргументи стои зад заключението на Муцопулос, че гроб №3 е гробът на цар Самуил. Българското академично издание за хилядолетието от смъртта му приема същата идентификация.

От Преспа до Солун

След откриването останките не остават в разрушената базилика. Те са извадени за изследване и в крайна сметка се съхраняват в Солун. В продължение на десетилетия въпросът за връщането им в България периодично се появява в отношенията между София и Атина.

Особено важен момент настъпва през 2014 г., когато България отбелязва 1000 години от смъртта на Самуил. На 6 октомври българска делегация, водена от президента Росен Плевнелиев, посещава Музея на византийската култура в Солун. За случая останките са изнесени от криптата, където се съхраняват, и са показани за поклонение. Българското Министерство на външните работи определя това като първото им изнасяне за подобен повод.

Заедно с костите е показан и запазеният фрагмент от копринената материя, открита при погребението. Тогава гръцкият министър на културата Константинос Тасулас потвърждава, че въпросът за културните ценности между двете държави продължава да се обсъжда, а президентът Плевнелиев заявява, че по него трябва да бъдат чути специалистите от двете страни. BNT News

Но Самуил остава в Солун.

Шест десетилетия опити

Искането останките да бъдат предадени на България не възниква през 2026 г. Българската държава поставя въпроса многократно през десетилетията след откриването им. В различни периоди са обсъждани различни възможности, включително уреждане на други спорни въпроси за културни и църковни ценности между България и Гърция.

Тези разговори обаче не водят до окончателно решение.

Въпросът отново е поставен активно на дневен ред през 2022 г. Според информацията, публикувана от гръцката страна , процедурата изисква съгласуване не само между държавните институции, но и с Гръцката православна църква.

Почти пет години по-късно процесът достига своя край.

Преспанското езеро

29 септември 2026 г.

На 29 септември 2026 г. министър-председателят Румен Радев обяви в началото на заседанието на Министерския съвет, че България и Гърция са постигнали споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил. Българското правителство трябва да одобри споразумението и да упълномощи министъра на културата да го подпише с гръцкия си колега.

Церемонията е насрочена за 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун. Българската делегация трябва да получи останките официално, след което те ще бъдат транспортирани със самолет „Спартан“ до София. За 12:30 ч. е обявено официално посрещане на площад „Княз Александър I“ пред бившия Княжески дворец, след което шествие ще ги съпроводи до базиликата „Св. София“. Там е предвидено да бъдат положени в специално изработен саркофаг.

Три дни по-късно – на 6 октомври 2026 г. ще се навършат точно 1012 години от смъртта на Самуил.

От гроба в Преспа до „Св. София“

Историята на останките на Самуил преминава през повече от хилядолетие. Владетелят умира през 1014 г. след почти половин век борба за съхраняването на българската държава. Погребан е в монументалната базилика на острова, който е бил сред центровете на неговата власт. Гробът му оцелява през векове на войни, политически промени и разрушаване на самия храм.

През 1969 г. Николаос Муцопулос отваря гроба и възстановява самоличността на погребания чрез необичайна комбинация от археология, антропология и писмени исторически сведения. Костите напускат Преспа и десетилетия наред се съхраняват в Солун. През 2014 г., хилядолетие след смъртта на царя, те за първи път са изнесени от музейната крипта за поклонение на българска държавна делегация. Още дванадесет години са необходими, за да бъде договорено тяхното предаване.

На 3 октомври 2026 г. този път трябва да завърши.

След 1012 години цар Самуил се завръща в България.