Янка Каневчева – забравената революционерка между Гоце Делчев, Михаил Герджиков и аферата „Мис Стоун“

Историята на българското националноосвободително движение е изпълнена с имена на войводи, четници и организатори, превърнали се в символи на своята епоха. По-рядко обаче вниманието се насочва към жените, които стоят редом до тях и често поемат същите рискове, без да получат същото признание. Сред тези забравени личности е Янка Каневчева – революционерка, учителка и деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, чийто живот е свързан с едни от най-големите имена на българското освободително движение.

Когато се говори за Янка Каневчева, най-често се споменава нейното име редом до това на Гоце Делчев. Макар историческите извори да не дават категоричен отговор за характера на отношенията между двамата, множество спомени на съвременници и по-късни свидетелства сочат, че тя е била най-близката жена до водача на ВМОРО. Някои я наричат негова любима, други – негова годеница, а трети предпочитат по-предпазливото определение „съратница“. Независимо от точната формулировка, едно е сигурно – двамата са свързани от обща кауза, взаимно доверие и години съвместна работа за освобождението на Македония.

По това време Гоце Делчев вече е изградил широка революционна мрежа в Македония и Одринско. Той привлича към делото си образовани и всеотдайни млади хора, готови да жертват личния си живот в името на свободата. Сред тях е и Янка Каневчева. Срещата им се осъществява в София чрез нейния братовчед Климент Шапкарев. От този момент животът на младата жена поема в посока, от която няма връщане.

Трудно е да се говори за обикновена любовна история. Делчев живее почти постоянно в нелегалност, непрекъснато пътува между България и Македония и посвещава всяка своя мисъл на революционната организация. Ако между него и Янка е съществувала романтична връзка, тя е била обречена да остане в сянката на революцията. Вместо разходки и семейни планове двамата споделят опасности, конспиративни срещи, преследвания и мечтата за свободна Македония.

Жената, която пренесе откупа за Мис Стоун

Ако има събитие, което превръща ВМОРО в световна новина, това безспорно е аферата „Мис Стоун“. През 1901 година организацията изпитва остра нужда от средства за закупуване на оръжие и подготовка на бъдещите въстанически действия. След неуспешни опити за набавяне на финанси чрез други акции революционерите вземат решение да извършат отвличане с цел откуп.

На 21 август (3 септември нов стил) 1901 година четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвлича американската протестантска мисионерка Елън Стоун и нейната спътничка Катерина Цилка. Новината предизвиква международен отзвук. За първи път американски гражданин става обект на подобна акция, а дипломатически представители на няколко държави започват активно да следят случая.

След месеци на преговори е постигнато споразумение за изплащане на значителен откуп. Именно тогава в историята се появява Янка Каневчева. Според спомените на нейни съвременници тя получава една от най-деликатните задачи в цялата операция – да участва в пренасянето на парите между София и Солун.

За да се избегне подозрение, златните лири били скрити в специално ушита антерия. Монетите били зашити в подплатата на дрехата и така можели да бъдат пренесени през множество проверки и наблюдения. Ако бъде разкрита, Янка рискувала не само собствената си свобода, но и успеха на една от най-важните акции на Организацията.

Фактът, че подобна задача е поверена именно на нея, показва колко голямо доверие са имали към младата революционерка ръководителите на ВМОРО. Не всеки би могъл да понесе подобна отговорност. Необходими са били хладнокръвие, дисциплина и абсолютна преданост към каузата.

След смъртта на Гоце Делчев

През май 1903 година революционното движение преживява един от най-тежките си удари. При сражение край село Баница загива Гоце Делчев. Вестта разтърсва цялата организация. За мнозина негови съратници това е загуба на лидер и приятел. За Янка Каневчева тя вероятно е и дълбоко лична трагедия.

Смъртта на Делчев идва само няколко месеца преди избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Организацията остава без своя най-способен стратег и организатор. Въпреки това Янка продължава своята дейност. Вместо да се оттегли, тя остава вярна на делото, което двамата са споделяли.

През следващите години работи в различни райони на Македония и Одринска Тракия, като продължава да изпълнява задачи за революционната организация. Именно тогава започва нов етап в живота ѝ.

Живот с Михаил Герджиков

След смъртта на Гоце Делчев съдбата свързва Янка Каневчева с друга легендарна фигура на българското революционно движение – Михаил Герджиков. За разлика от Делчев, който остава преди всичко организатор и стратег, Герджиков е човек на действието, един от главните ръководители на Преображенското въстание и водач на революционните сили в Одринска Тракия.

Двамата започват съвместен живот около 1907 година. От връзката им се ражда дъщеря – Магдалина. Според запазени семейни спомени те дълго време живеят без официален брак. Това не е необичайно за хора, чието ежедневие преминава между нелегалност, политически преследвания и постоянна несигурност.

Едва през 1915 година, когато Герджиков трябва да замине за фронта по време на Първата световна война, двамата сключват църковен брак. По-късни свидетелства разказват, че самият Герджиков не е бил особено религиозен човек, но е приел брака, за да осигури законна защита на съпругата и дъщеря си в случай на гибел.

Този момент показва човешкото лице на революционерите. Зад легендите за героични подвизи стоят хора със семейства, тревоги и надежди за бъдещето.

Янка Каневчева с Михаил Герджиков и детето им Магда Герджикова

Учителката на революцията

Въпреки че е известна най-вече със своите връзки с Делчев и Герджиков, Янка Каневчева има собствен принос към революционното движение. Тя е част от онова поколение български учителки, които превръщат училището в крепост на националната идея.

В началото на XX век българските училища в Македония играят далеч по-важна роля от обикновени образователни институции. Те са центрове за съхраняване на езика, културата и националното съзнание. Учителите често изпълняват ролята на организатори, агитатори и връзки между комитетите на ВМОРО.

Янка преподава в Скопие, Самоков, Битоля, Одрин, Просечен, Плевня и Тиквешко. Навсякъде тя съчетава учителската работа с революционна дейност. Съвременниците ѝ я описват с кратката, но красноречива характеристика: „денем учителка, нощем куриерка“.

Особено важен е периодът ѝ в Скопие, където участва в женската революционна група „Света Троица“. Заедно със Славка Чакърова-Пушкарова, Люба Кюпева и други учителки тя създава мрежа за подпомагане на революционерите. Техните квартири служат за срещи, укриване на дейци и предаване на сведения. По време на Илинденското въстание именно тези жени осигуряват храна, дрехи и връзки между различните участници в борбата.

След време дейността ѝ става толкова очевидна, че Българската екзархия решава да я премести от Скопие в Одрин. Първоначално тя отказва да изпълни разпореждането, но по-късно по нареждане на ВМОРО се подчинява. И на новото място обаче продължава същата работа.

В Самоков Янка попада сред т.нар. „железари“ – група революционери, свързани с изработването на бомби и подготовката на въоръжени акции. Под ръководството на Гоце Делчев там действат личности като Светослав Мерджанов, които по-късно ще се превърнат в едни от най-известните дейци на движението.

Произход и ранни години

За да се разбере личността на Янка Каневчева, трябва да се погледне към нейния произход. Тя е родена през 1878 година в Охрид според едни сведения, а според други – в Струга. Семейството ѝ е свързано с българската просветна традиция и с дейността на видни възрожденски личности.

По-късно родителите ѝ се установяват в София. Там Янка завършва Софийската девическа гимназия през 1896 година и продължава образованието си в Софийския университет, където изучава философия. За времето си това е впечатляващо постижение и я нарежда сред образованите българки от края на XIX век.

Именно интелектуалната подготовка, съчетана със силно национално възпитание, я превръща в ценен кадър за революционното движение. Тя принадлежи към поколението млади хора, които вярват, че просветата и свободата са неразделно свързани.

Свидетелство на Юстиниана Каневчева от Софийската девическа гимназия, подписано от Георги Кертев, 29 юни 1895 година

Последни години и наследство

След Балканските войни и Първата световна война Янка Каневчева и Михаил Герджиков се установяват в Пловдив. Десетилетията на напрежение, преследвания и лишения обаче оставят тежки следи върху нейното здраве. Тя заболява от туберкулоза – една от най-разпространените болести на епохата.

На 3 март 1920 година Янка Каневчева умира едва на четиридесет и една години. Нейната смърт остава почти незабелязана на фона на бурните политически събития в следвоенна България. Постепенно името ѝ потъва в сянката на по-известните революционери.

Днес обаче животът ѝ заслужава да бъде преоткрит. Тя не е само жената до Гоце Делчев, нито само съпругата на Михаил Герджиков. Тя е самостоятелна историческа фигура, която участва в едни от най-важните събития на македоно-одринското революционно движение. От тайните квартири в Скопие до пренасянето на откупа за „Мис Стоун“, от учителската катедра до конспиративните мисии на ВМОРО, Янка Каневчева посвещава целия си живот на една кауза.

Историята помни имената на големите войводи, но без жени като нея тяхното дело трудно би било възможно. Именно затова Янка Каневчева остава една от най-впечатляващите и незаслужено забравени българки от началото на XX век.