В края на април 1876 година Панагюрище вече не прилича на града от първите дни на въстанието. Еуфорията от свободата постепенно е заменена от напрежение и страх. По улиците все още се движат въоръжени въстаници, по къщите се леят куршуми и се приготвят превързочни материали, но все повече хора започват да разбират, че срещу тях се движи сила, с която трудно могат да се справят.
Вестите от околните села стават все по-тревожни. Османската власт вече е решила да удари Четвърти революционен окръг с цялата жестокост, на която е способна. Към Средногорието настъпват редовна войска, артилерия и големи башибозушки отряди, водени от Хафъз паша. След първоначалния шок от избухването на въстанието империята бързо се съвзема и започва настъпление към въстаналите градове.
В Панагюрище Павел Бобеков и Привременното правителство се опитват да поддържат ред и организация. На Маньово бърдо и по подстъпите към града се изграждат отбранителни позиции. Мъжете заемат местата си с малко оръжие и още по-малко боеприпаси, а жените и децата започват да се подготвят за най-лошото.
Мнозина вече усещат, че свободата, дошла само преди няколко дни, може да бъде пометена в кръв.
Боевете около Панагюрище
Първите сериозни сблъсъци започват в края на април. Въстаниците се опитват да задържат османските части по високите места около града, най-вече при Маньово бърдо. Там застават хора без истинска военна подготовка – учители, търговци, абаджии, овчари и млади момчета, които само дни по-рано са вярвали, че участват в началото на свободна България.
Срещу тях обаче стои добре въоръжена армия.
Османските части разполагат с артилерия и многократно превъзхождат въстаниците по численост и въоръжение. Скоро над Панагюрище започват да ехтят топовни изстрели, а по склоновете около града се вижда дим от сраженията. Въстаниците отвръщат с каквото имат – стари кремъклийки, ловджийски пушки и малко барут. Някои дори се сражават почти без прикритие.
Въпреки героизма им изходът постепенно става ясен.
Османската армия настъпва бавно, но сигурно към града.
Влизането на Хафъз паша
На 30 април 1876 година османските части успяват да пробият отбраната и навлизат в Панагюрище. С тях влизат и башибозушките отряди, които скоро превръщат града в сцена на ужас.
Започват грабежи, убийства и палежи. Къщи се подпалват една след друга, а хората бягат в паника към околните хълмове и гори. Над целия град се издигат огромни облаци дим. Съвременници по-късно разказват, че Панагюрище приличало на огромен пламък, в който изчезват цели улици и махали.
Много семейства се опитват да се укрият в мазета или дворове, други бягат към Лисец и горите на Средна гора. Част от жителите успяват да се спасят, но стотици са застигнати от насилието.
Особено жестоки са башибозушките отряди, които плячкосват къщи, убиват ранени и подпалват домовете на въстаниците. В града настъпва пълен хаос. Крясъци, пушек и огън изпълват улиците на Панагюрище.
Само дни по-рано тук се веело знамето „Свобода или смърт“.
Сега градът гори.
Последната съпротива
Въпреки разгрома на отбраната отделни групи въстаници продължават да оказват съпротива. Една от най-известните сцени се разиграва в Дудековата къща – едно от последните места, където въстаниците се отбраняват срещу настъпващите османски части.
Там се намира Петър Щърбанов – член на Привременното правителство и един от активните участници във въстанието. Когато става ясно, че поражението е неизбежно и пленяването е въпрос на време, той избира смъртта пред това да попадне жив в ръцете на османците. Според спомените на съвременници Щърбанов се самоубива по време на последната отбрана.
Подобни сцени се разиграват и на други места из града. Част от въстаниците се опитват да пробият обръча и да достигнат планината, други загиват по улиците или в домовете си.
Панагюрище вече не е въстанал град.
То се превръща в руина.
Съдбата на хората
След потушаването на въстанието започват арести, издирвания и наказания. Много от оцелелите са заловени, а други се укриват с дни из горите около Средна гора. Гладът, страхът и несигурността се разпространяват навсякъде.
Сред преследваните е и Райна Княгиня. За османските власти младата учителка, развяла въстаническото знаме, се е превърнала в опасен символ. Тя е арестувана и подложена на тежки унижения и разпити. По-късно в спомените си ще разкаже за жестокото отношение към участниците във въстанието.
Съдбата на Панагюрище е тежка. Голяма част от града е унищожена, стотици къщи са изпепелени, а населението е разпръснато. От цветущото възрожденско средище остават овъглени стени и опустели улици.
Но въпреки ужаса османската власт не успява да унищожи най-важното – паметта за случилото се.
След погрома
Новините за жестокостите в Панагюрище, Батак, Перущица и останалите въстанали райони постепенно достигат до Европа. Чуждестранни журналисти, дипломати и общественици започват да описват случилото се в българските земи. Репортажите за изгорените градове и избитото население предизвикват силен международен отзвук и насочват вниманието на Европа към българския въпрос.
Самото въстание е потушено.
Но жертвата му променя историята.
Панагюрище плаща огромна цена за своя бунт. Градът е почти унищожен, а много от най-будните му хора загиват или са принудени да напуснат родните си места. И все пак именно сред пепелта на този разгром се ражда нещо, което Османската империя вече не може да спре.
След Априлското въстание свободата на България престава да бъде само мечта.
Тя се превръща в историческа неизбежност.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар