Хроника за Панагюрище. Част 4: Кървавото писмо и денят, в който избухва въстанието

Пролетта на 1876 година носи напрежение в цялото Средногорие, но никъде то не се усеща толкова силно, колкото в Панагюрище. След месеци на тайна подготовка, клетви и комитетски събрания градът вече живее с усещането, че решителният момент наближава. По улиците все още се движат търговци и занаятчии, дюкяните работят, а камбаните на църквите продължават да отброяват ежедневието, но зад привидното спокойствие се подготвя нещо, което скоро ще промени историята на България. В къщите на комитетските дейци непрекъснато влизат и излизат хора, през нощта се пренасят оръжия, леят се куршуми и се поправят стари пушки. Жените шият торби за барут и приготвят храна за четите, а млади момчета стоят по пътищата и следят за движение на османски части.

След събранието в Оборище решението вече е взето – въстанието трябва да избухне на 1 май 1876 година по нов стил. Четвърти революционен окръг, чийто център е Панагюрище, е най-добре организираният в българските земи. Георги Бенковски и Панайот Волов успяват да изградят широка мрежа от комитети и съмишленици, а градът постепенно се превръща в истинското сърце на революционното движение. Хората започват да усещат, че живеят в историческо време. За първи път от векове тук открито се говори за свобода не като за далечна мечта, а като за реална възможност.

Османската власт обаче също усеща, че в Средногорието се случва нещо необичайно. До Пловдив и Пазарджик достигат сведения за тайни събрания и подозрително движение между селищата. Започват наблюдения, разпити и арести на по-будни българи. Революционерите разбират, че времето изтича и че организацията може да бъде разкрита всеки момент. Именно в тази атмосфера на напрежение и очакване идва денят, който ще промени съдбата на Панагюрище и на цяла България.

Предателството в Копривщица и началото на бунта

На 20 април 1876 година османските власти предприемат действия срещу революционния комитет в Копривщица. След получени сведения за подготвяното въстание в града пристигат заптиета с нареждане да бъдат арестувани местни комитетски дейци, сред които и Тодор Каблешков. За революционерите това е ясен знак, че подготовката е разкрита и че ако не действат незабавно, цялото дело ще бъде унищожено още преди да е започнало.

Решението е взето мигновено. Вместо да чакат насрочената дата, въстаниците избират да ударят първи. Каблешков събира съратниците си и ги повежда към конака. След кратко, но напрегнато сражение османската власт в Копривщица е парализирана. Това е първият открит удар на Априлското въстание – моментът, в който революцията излиза от тайните комитети и се превръща в открит бунт срещу Османската империя.

Съвременниците описват тези часове като изпълнени с напрежение и възторг. Хората разбират, че връщане назад вече няма. Изстрелите в Копривщица не просто дават началото на въстанието – те поставят началото на едни от най-драматичните дни в българската история.

Кървавото писмо

Веднага след нападението над конака Тодор Каблешков осъзнава, че Панагюрище трябва да бъде уведомено незабавно. Ако Четвърти революционен окръг не реагира веднага, въстанието може да бъде задушено още в първите часове. Тогава той написва кратко писмо до Георги Бенковски – текст, който по-късно ще остане в историята като Кървавото писмо.

Според историческите свидетелства Каблешков подписва писмото с кръвта на убит турски чиновник или заптие. Именно този жест превръща документа в един от най-силните символи на българската революционна воля. Писмото започва с думите: „Братя! Вчера пристигна в село Неджиб ага…“ и съобщава, че въстанието вече е избухнало. В текста няма колебание или страх. Има само едно ясно послание – моментът за борба е настъпил.

Кървавото писмо не е просто съобщение между два комитета. То е сигналът, който подпалва Средногорието. В него се съдържа цялото напрежение на епохата – отчаянието, надеждата и решимостта на един народ, решил да рискува всичко в името на свободата.

Препускането към Панагюрище

Задачата да пренесе писмото до Панагюрище е поверена на младия Георги Салчев. Той трябва да измине възможно най-бързо пътя между двата града, преди османските власти да успеят да прекъснат връзките между въстаниците. Пътят през Средна гора е труден, а всяко забавяне може да се окаже фатално.

Салчев препуска почти без почивка. Според спомените той изминава разстоянието за около два часа – невероятна скорост за времето си. Малко преди да стигне до Панагюрище конят му рухва от изтощение, но писмото достига целта си. Този момент остава една от най-драматичните сцени в историята на въстанието, защото именно тогава Панагюрище трябва да направи своя окончателен избор – между покорството и свободата.

фрагмент от картината „Хвърковатата чета на Бенковски“, худ. Петър Морозов.

Денят, в който Панагюрище избира свободата

Когато Георги Бенковски получава писмото, колебание вече няма. Въстанието трябва да бъде обявено незабавно. Новината бързо се разпространява из града. Камбаните започват да бият, хората излизат по улиците, а въстаниците започват да се събират въоръжени. Според спомените Бенковски посреща новината с изключителна решителност. Той разбира, че връщане назад вече няма и че Панагюрище трябва да поведе борбата.

На 20 април 1876 година градът официално обявява въстанието срещу Османската империя. За първи път от векове българи открито се опитват да изградят собствена власт и сами да определят съдбата си. В Панагюрище започва трескава организация – изграждат се укрепления, разпределят се оръжия, подготвят се чети. Хората дават каквото имат – пари, коне, храна и добитък. Учители, търговци, свещеници и занаятчии застават рамо до рамо, обединени от идеята за свобода.

Панагюрската република

След обявяването на въстанието е създадено Привременно правителство начело с Павел Бобеков – един от най-образованите и уважавани хора в града. Историците по-късно ще нарекат тези дни „Панагюрската република“. Макар да съществува само кратко, тя остава като един от най-силните символи на българската държавна воля преди Освобождението.

Само два дни по-късно, на 22 април 1876 година, в Панагюрище тържествено е осветено главното въстаническо знаме. То е ушито от младата учителка Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня. Зеленото знаме с изобразен лъв и надпис „Свобода или смърт“ бързо се превръща в символ на въстанието. По време на церемонията Райна Княгиня яхва кон и развява знамето пред събралото се множество – сцена, която остава завинаги в българската историческа памет.

В тези дни Панагюрище вече не е просто възрожденски град в Средногорието. То се превръща в символ на българската съпротива. Само за няколко дни хората тук успяват да изградят свят, в който свободата изглежда възможна. Срещу тях обаче стои една огромна империя, а най-тежките изпитания тепърва предстоят.