Туида – крепостта на древния Сливен

Малко български крепости могат да се похвалят с история, която започва още в античността и продължава чак до Средновековието. Туида е една от тях. Разположена върху хълма Хисарлъка в североизточната част на днешен Сливен, тя повече от осем века охранява важните пътища през Източна Стара планина и се превръща в един от най-значимите военни, религиозни и административни центрове в региона.

Дълго време античното име на селището на Хисарлъка остава неизвестно за науката. Едва през 1982 година, когато започват системните археологически разкопки, археолозите откриват мраморен надпис, който променя представите за историята на това място. В него за първи път е засвидетелствано името Туида, а благодарение на втори надпис става ясно, че в различни писмени извори то се среща и като Суида или Цоида. Така едно забравено селище отново заема своето място в историята на България.

От тракийско селище до процъфтяващо тържище

Историята на Хисарлъка започва много преди изграждането на крепостните стени. Археологическите проучвания показват, че хълмът е обитаван още през късножелязната епоха. През римския период тук постепенно се развива селището Туида, което благодарение на благоприятното си разположение между Балкана и Тракийската низина се превръща във важно тържище.

Най-ценният писмен извор за този период е мраморен надпис от началото на III век. От него научаваме, че Туида вече е емпорион – тържище, в което се развиват оживена търговия и земеделие. Надписът е посветен на Зевс Оконенски и свидетелства за съществуването на светилище, което вероятно е било религиозен център за населението в района.

По време на разкопките археолозите откриват още един надпис, свързан с култа към Аполон, както и оброчни плочки на Тракийския конник и мраморен торс на статуя на Асклепий – бога на лечението. Тези находки показват, че Туида не е била само търговско средище, а и важен религиозен център, в който съжителстват тракийските традиции и римската култура.

Раждането на крепостта

През средата на IV век, след утвърждаването на Константинопол като столица на Източната Римска империя, защитата на балканските пътища придобива все по-голямо значение. Именно тогава върху хълма Хисарлъка е изградена масивната крепост Туида.

Укреплението заема площ от около 40 декара и е построено по традициите на късноримското военно строителство. Дебелите крепостни стени, многобройните кули и двете главни порти превръщат Туида в една от най-добре укрепените крепости в района.

Още през този период във вътрешността на крепостта е изградена голяма трикорабна базилика, което показва, че селището има не само военно, но и важно църковно значение.

Нашествието на хуните

Средата на V век носи едно от най-тежките изпитания за Туида. По време на хунските нашествия голяма част от Тракия е опустошена, а крепостта е тежко разрушена.

Археологическите пластове ясно свидетелстват за този драматичен период. След разрушението животът в укреплението почти замира за близо половин век.

Възстановяването при император Анастасий

В края на V и началото на VI век Източната Римска империя предприема мащабна програма за възстановяване на крепостите на Балканите. Един от владетелите, който отделя особено внимание на тази политика, е император Анастасий I.

Именно тогава Туида е възстановена почти из основи. Новите строители запазват плана на по-ранната крепост, но значително подобряват отбранителната ѝ система. Изграждат се нови крепостни съоръжения, водопроводи, канали, каменни стълбища и обществени сгради. Във вътрешността постепенно се оформя добре организиран град.

По същото време е възстановена и голямата базилика, а непосредствено до нея е построен впечатляващ шестконхален баптистерий с богато украсен мозаечен под. Неговите внушителни размери са сред основанията учените да приемат, че Туида е била седалище на епископ.

Градът на Юстиниан I

Няколко десетилетия по-късно император Юстиниан I продължава укрепването на балканските крепости. В съчинението си „За строежите“ византийският историк Прокопий Кесарийски споменава Цоида сред укрепленията, чиито стени са били ремонтирани по времето на императора.

През VI век Туида достига своя най-голям разцвет. Градът разполага с добре изградена водоснабдителна и канализационна система, обществени сгради, складове, жилищни квартали и подземен проход към реката, който осигурявал достъп до вода при опасност.

Значението му като духовен център се потвърждава и от ранните епархийски списъци, в които Цоида е посочена като епископско седалище, подчинено на Адрианополската митрополия.

Но този период на благоденствие не продължава дълго. В края на VI век нови нашествия ще променят съдбата на крепостта и ще поставят началото на следващия етап от нейната история.

Аварите, славяните и краят на ранновизантийския град

В края на VI и началото на VII век Балканите преживяват поредната вълна от нашествия. Аварите и славяните многократно преминават Дунав и опустошават византийските владения. Подобно на десетки други укрепени градове в Тракия, Туида също не успява да избегне тази съдба.

Археологическите данни показват, че животът в крепостта прекъсва в края на VI или началото на VII век. Разрушени са обществени сгради, жилища и части от крепостните стени, а укреплението постепенно е изоставено. Смята се, че тези събития са свързани с аваро-славянските нашествия, които окончателно променят облика на Балканите.

След повече от два века на непрекъснат разцвет, ранновизантийският град престава да съществува.

Нов живот в пределите на България

В края на VIII и началото на IX век хълмът Хисарлъка отново оживява. Новите жители използват запазените крепостни стени, без да възстановяват напълно античния град. Жилищата им често са изградени върху руините на по-старите сгради, а много от обществените постройки остават затрупани под дебели пластове разрушения.

Археологическите находки показват, че укреплението вече е част от българската държава. Българите ремонтират крепостните стени, възстановяват част от водопроводната система и изграждат нови каменни стълбища.

Особено ценна находка е оловният печат на княз Борис-Михаил, датиран около 870 година. Той е едно от най-сигурните доказателства, че през IX век Туида е важен административен център в пределите на Първата българска държава.

От същия период произхождат и тухли със старобългарския знак „Ипсилон с две хасти“, както и мраморни архитектурни елементи, изработени в каменоделските ателиета на Велики Преслав. Те показват, че крепостта поддържа тесни връзки със столицата на българската държава.

Средновековната крепост

През следващите два века Туида продължава да бъде населена. За разлика от ранновизантийския град обаче, средновековното селище е значително по-скромно.

Археологическите проучвания показват, че старите обществени сгради постепенно променят предназначението си. Част от крепостните кули са преустроени в жилища, а върху античните каменни настилки се изграждат по-малки постройки от камък и кал.

Тези промени ясно показват, че укреплението вече изпълнява предимно местни административни и отбранителни функции, без да достига значението, което е имало през VI век.

Печенежките нашествия

Към средата на XI век Североизточна Тракия е разтърсена от нападенията на печенегите. Археологическите данни сочат, че през този период крепостта също е засегната от военните действия.

За известно време местното население напуска укреплението. След отминаването на опасността животът постепенно се възстановява, но вече при значително по-скромни условия. Ремонтите по крепостните стени са извършвани с по-проста техника, а част от старите съоръжения постепенно излизат от употреба.

Последните години на Туида

В началото на XIII век животът в крепостта окончателно замира. Археологическите проучвания показват, че укреплението вече не изпълнява своята отбранителна функция, а населението постепенно се премества извън старите крепостни стени.

След изоставянето на града в неговите предели продължава да функционира единствено малък некропол около скромна църква. С течение на времето природата покрива останките на някогашния град и истинската му история постепенно потъва в забрава.

Археологическите находки

Разкопките на Туида превръщат крепостта в един от най-добре проучените археологически обекти в България.

Освен двата надписа, благодарение на които е установено античното име на селището, археолозите разкриват крепостните стени, северната и южната порта, жилищни квартали, административни сгради, водопроводна и канализационна система, подземен проход към реката, раннохристиянските базилики и уникалния шестконхален баптистерий.

Открити са още хиляди предмети от всекидневния живот – монети, керамика, инструменти, оръжия, украшения и множество архитектурни детайли, които позволяват подробно да бъде проследено развитието на селището в продължение на близо хиляда години.

Особено интересни са и археозоологическите проучвания, които разкриват останки от множество видове диви и домашни животни и птици. Те дават ценна информация за начина на живот, храненето и природната среда на жителите на Туида.

Оловен печат княз Борис-Михаил І, датиращ от 870 г.

Туида днес

Днес Туида е сред най-добре социализираните археологически обекти в България. След продължилите години проучвания, консервация и реставрация посетителите могат да се разходят по крепостните стени, да разгледат кулите, останките от базиликите, улиците и обществените сгради.

От върха на Хисарлъка се разкрива впечатляваща гледка към Сливен и природен парк „Сините камъни“. Благодарение на съвременната експозиция, историческите възстановки и образователните програми крепостта днес е не само ценен археологически паметник, но и една от най-посещаваните културно-исторически забележителности в Югоизточна България.

Крепостта, разказала историята на древния Сливен

Историята на Туида е история на непрекъснато възраждане. През вековете тук се сменят траки, римляни, византийци и българи, а всяка епоха оставя своя отпечатък върху хълма Хисарлъка.

Малко археологически обекти в България могат да проследят толкова ясно прехода от тракийско селище към римско тържище, от ранновизантийска крепост към средновековен български град. Именно това превръща Туида в един от най-ценните исторически паметници у нас.

Днес, повече от шестнадесет века след изграждането на крепостните ѝ стени, Туида продължава да разказва историята на древния Сливен. Всеки открит надпис, всяка мозайка и всеки камък от нейните стени допълват пъзела на едно минало, което и днес продължава да впечатлява със своето богатство и значение.