Техеранската конференция (1943)

Когато „тримата големи“ начертаха бъдещето на света

Денят остава черен за българската история – на същата дата е подписан Ньойският договор

На 27 ноември 1919 г. България подписва Ньойския договор – документ, който нанася тежък удар върху държавността, териториите и икономиката на страната. Датата остава в националната памет като една от най-болезнените в историята на България. Само 24 години по-късно, на почти същия ден, велики сили отново решават съдбата на Европа – този път в Техеран, далеч от Балканите, но с последствия, които ще определят бъдещето на региона.

Първата среща лице в лице на „тримата големи“

Техеранската конференция се провежда от 28 ноември до 1 декември 1943 г. в посолството на Съветския съюз в иранската столица. На масата застават:

Йосиф Сталин – СССР
Франклин Делано Рузвелт – САЩ
Уинстън Чърчил – Великобритания

Основната цел е да се определи стратегията за окончателния разгром на Нацистка Германия и да се начертаят параметрите на следвоенния политически ред.

Дипломатически послания още преди заседанието

Конференцията е насрочена за 16:00 часа на 28 ноември.

Сталин пристига пръв – демонстрация на контрол и самочувствие на домакин.
Рузвелт изминава огромно разстояние въпреки тежкото си здравословно състояние – знак, че САЩ възнамеряват да бъдат ключов фактор в следвоенния свят.
Чърчил пристига с половин час закъснение, заедно със своя генерален щаб – демонстрация на британска увереност и самостоятелност.

Още в първите минути става ясно, че зад дипломатическите усмивки се крие мощно съревнование за влияние.

Какво беше договорено в Техеран

Откриването на Втори фронт в Европа

Сталин настоява от 1941 г. САЩ и Великобритания да открият втори фронт, за да се облекчи натискът върху Червената армия. В Техеран се взема окончателното решение:

Операция „Овърлорд“, десантът в Нормандия, да започне до май 1944 г.

В замяна СССР поема ангажимент да започне крупна офанзива на Източния фронт по същото време, за да привлече германски войски от Северна Франция.

Следвоенните територии и влиянието в Европа

Сталин подкрепя плана на западните съюзници, но поставя условия:

Признаване на съветската доминация в Източна Европа
Съгласие западните съюзници да подкрепят партизанските сили на Тито в Югославия
Съгласие границата на Полша да бъде изместена на запад за сметка на Германия

Тези разговори не оформят формални договори, но де факто поставят основите за разделението на Европа след войната и за бъдещата Студена война.

Конфликти и напрежение зад закритите врати

Въпреки че конференцията е представяна като общо съюзническо усилие, противоречията между лидерите са осезаеми.

Сталин излъчва увереност и определя темпото на разговорите.
Рузвелт балансира между двамата и на моменти прави малки отстъпки, за да поддържа ефективен съюз.
Чърчил често остава изолиран в опита да защити британските интереси и независимостта на Европа.

Един от най-запомнените моменти е словесният сблъсък около идеята за екзекутиране на масов брой германски офицери след войната — предложение, което предизвиква яростната реакция на Чърчил и напускане на залата.

Любопитни детайли от конференцията

Лидерите са облечени в различни униформи: Сталин – Маршал на СССР, Чърчил – комодор от Кралските ВВС, Рузвелт – единственият без военен ранг.
Това е първата среща лице в лице на тримата лидери, въпреки че водят войната като съюзници вече две години.
Решенията от конференцията оказват трайно влияние върху политическите граници и управлението на Европа след 1945 г.

Историческо значение

Техеранската конференция:

ускорява края на Втората световна война
засилва военното сътрудничество между САЩ, Великобритания и СССР
поставя основите на политическото разделение на Европа

Макар България да не е пряко обсъждана, решенията, взети в Техеран, създават предпоставките за политическите процеси, които ще променят Балканите след 1944 г.

В края на ноември съдбата на Европа е определяна два пъти от велики сили, без участието на България — веднъж с Ньойския договор, който разпокъсва страната, и втори път с Техеранската конференция, която задава нов политически ред на континента. Историята напомня, че големите решения често се вземат далеч от малките държави, но последиците им се усещат поколения наред.