Съкровището на Лесескепра е открито през 1975 г. в разрушена надгробна могила в покрайнините на днешно Поморие, недалеч от останките на древния Анхиало. При земеделски дейности е засегнат почти непокътнат богат гроб, а последвалото спасително археологическо проучване е извършено от доц. Петър Балабанов. Сред въглените и пепелта от древна погребална клада археолозите откриват златни обеци, огърлица, части от венец, мъниста, ритуални и други предмети. А върху една от златните обеци има нещо още по-необичайно: ажурен надпис, който изследователите свързват с името Лесескепра.
Богатият гроб край древния Анхиало
Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Тялото на починалата жена е било изгорено върху клада, а част от предметите, които са я съпровождали, са останали сред въглените и пепелта.
Комплексът е изключително богат. Открити са два чифта златни обеци, златна огърлица лента, златни листа от венец, дребни мъниста и други елементи, вероятно принадлежали към разпаднал се наниз. Наред със златото са намерени ритуална купичка, предмети, определяни като свързани с магически или религиозни практики, както и луксозна червенолакова керамика.
Именно керамиката дава важна опора за датирането на погребението. Според представените от НИМ данни жената е била погребана през последната четвърт на I век пр. Хр., във времето, когато римското влияние по западното Черноморие става все по-силно.
Находката принадлежи към некропола на древния Анхиало, един от значимите центрове по тракийското Черноморие. Богатството на гроба показва, че погребаната жена е принадлежала към местния елит. Голямата група култови предмети е и една от причините тя да бъде интерпретирана като жена, изпълнявала религиозни функции. РИМ Бургас я представя като тракийска аристократка и жрица.
Името върху златната обица
Най-необичайният предмет в погребението е една от златните обеци. Тя завършва с цяла фигура на седнал сфинкс, а върху нея е изпълнен ажурен надпис.
Именно този надпис стои зад името, с което жената е известна днес.
Една от интерпретациите го разчита като непознатото досега женско тракийско име „Лесескепра“. Затова и находката става популярна като „Златото на тракийската жрица Лесескепра“.
Тук обаче е необходима известна предпазливост. Самоличността на жената не е установена по начин, който изключва други прочити на надписа. Затова по-коректно е да говорим за предполагаемото име Лесескепра, а не за сигурно идентифицирана историческа личност. И в по-новите музейни представяния се уточнява, че името ѝ се предполага.
Въпреки това самото присъствие на надпис върху толкова изящно лично украшение е забележително. Вместо безименна богата тракийка отпреди две хилядолетия пред нас се появява жена, за която е възможно да е оцеляла дори частица от нейното име.
Злато, сфинксове и елинистическо ювелирство
Златните накити са сред най-впечатляващите произведения на древното ювелирно изкуство, открити в района на Бургаския залив. РИМ Бургас ги определя като накити на знатна тракийка от Анхиало и ги включва сред предметите, които представят културата и традициите на населението около залива.
Особено интересен е фактът, че не всички украшения изглежда са били произведени непосредствено преди погребението.
Част от златните накити носят стилови особености, характерни за елинистическото ювелирство от по-ранен период, приблизително от втората половина на II до първата половина на I век пр. Хр. Това създава възможността някои от ценностите да са били по-стари от жената, с която в крайна сметка са попаднали в гроба.
Тъкмо оттук идва една от най-интересните хипотези около находката.
Наследство, предавано през поколенията?
Предполага се, че жената е изпълнявала жречески функции. Сред аргументите са не само богатството на погребението, но и присъствието на значителна група култови предмети. По-новото представяне на находката от РИМ Бургас също подчертава, че тези предмети свидетелстват за извършвани приживе религиозни обреди.
Оттук се ражда и по-смелото предположение, че Лесескепра може да е била потомствена жрица и да е наследила част от ценните украшения от свои предци.
Това е привлекателна възможност, но не и доказан факт. Различната възраст на предметите показва, че поне част от тях може да са имали по-дълга история преди да бъдат положени в гроба. Не можем обаче да проследим дали са били предавани от майка на дъщеря, между поколения жрици или са попаднали при последната си притежателка по друг начин.
Сигурното е друго: когато жената е погребана, част от златото вече е носело история, започнала преди нейното собствено погребение.
Жената зад съкровището
За живота на тази тракийска аристократка почти нищо не може да бъде възстановено със сигурност. Не знаем кога е родена, от какъв род произхожда и какво точно положение е заемала в обществото на Анхиало.
Гробът обаче говори за нея по друг начин.
Златните накити свидетелстват за богатство и висок обществен статут. Култовите предмети позволяват предположението, че е изпълнявала религиозни функции. Луксозната керамика помага да бъде определено времето, в което е погребана. А една малка златна обица със сфинкс може би е съхранила нейното име.
Така погребението събира в себе си два свята. От едната страна стои местната тракийска аристокрация със своите религиозни традиции и представи за отвъдното. От другата се виждат художествените влияния на елинистическия свят и променящата се политическа среда в края на I век пр. Хр.
От кладата до музея
Повече от две хилядолетия след погребението могилата е засегната при земеделски дейности. През 1975 г. спасителното археологическо проучване на Петър Балабанов позволява комплексът да бъде документиран и ценните предмети да бъдат запазени.
Днес златните накити са собственост на Регионалния исторически музей в Бургас. Те многократно са представяни в изложби в страната, включително в Националния исторически музей, а през 2025 г. РИМ Бургас отбелязва 50 години от откриването на гроба със специалната изложба „Спомени от античността. Лесескепра, Жрицата от Анхиало“.
Най-голямата загадка обаче остава върху малката златна обица.
Дали Лесескепра действително е името на жената, чието тяло е изгорено на кладата край Анхиало? Дали тя наистина е била жрица? И дали част от златните накити са били наследство, предавано в нейния род поколения наред?
На тези въпроси археологията все още не може да даде окончателен отговор.
Но повече от две хилядолетия след погребението златото е оцеляло, а заедно с него вероятно и името на жената, която някога го е носила.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
Вашият коментар