През есента на 1961 г. при дълбока оран на нива край село Режанци, Брезнишко, трактор попада на голям глинен съд, скрит в земята. Съдът се разбива и от него се разпиляват златни и сребърни монети. Мащабът на откритието е изключителен: според данните, публикувани от Националния исторически музей, находката е съдържала около 6000 монети с общо тегло над 82 килограма. Сред тях има емисии на македонските царе Филип II и Александър III Велики, както и на пеонските владетели Ликей и Патрай. За античната нумизматика значението на Режанското съкровище е сравнявано с това на Панагюрското златно съкровище за тракийската археология.
Но Режанското съкровище е забележително не само с огромното количество благороден метал. Монетите са натрупвани в продължение на десетилетия в един от най-динамичните периоди от историята на Балканите, когато Македония се превръща във велика сила, Александър Велики завладява огромни територии, а след смъртта му неговите наследници започват продължителна борба за власт. Някъде в този размирен свят огромният паричен запас е скрит край днешното село Режанци. Повече от две хилядолетия по-късно той отново излиза на повърхността, но почти веднага започва да се разпилява. Част от монетите попадат в музеи и частни колекции, близо две хиляди се появяват на аукциони в Лондон и Ню Йорк, а значително количество е претопено заради стойността на среброто.
Огромен паричен запас от края на IV век пр. Хр.
Основната находка е открита през 1961 г. в местността Ситни трън, в землището на Режанци, днес в община Брезник. Съществуват сведения за единични антични монети, намирани в района още през 30-те години на XX век, но именно откриването на големия съд показва истинския мащаб на скритото богатство. За съжаление археолозите не получават възможност да документират целия комплекс непосредствено след неговото разкриване. Монетите бързо започват да се разпределят между различни хора, поради което точният първоначален състав на находката вероятно никога няма да бъде възстановен напълно.
Оценката за около 6000 златни и сребърни монети и повече от 82 килограма общо тегло показва, че не става дума за обикновени лични спестявания. Това е огромен концентриран паричен ресурс. Археологът Василка Паунова определя находката като богатство, събирано и трезорирано в продължение на поне десетилетия, и сравнява неговия мащаб с царски трезор. Това не означава, че е доказано, че съкровището е принадлежало лично на Александър Велики или на друг конкретен владетел. Размерът и съставът му обаче закономерно пораждат въпроса какво толкова голямо количество пари е правело в този район.
Монетите ни отвеждат към края на IV век пр. Хр. Филип II Македонски, управлявал от 359 до 336 г. пр. Хр., превръща Македония от сравнително уязвимо царство в най-могъщата сила на Балканите. Неговият син Александър III Велики продължава тази експанзия и между 336 и 323 г. пр. Хр. създава империя, простираща се от Балканите и Египет до Централна Азия и Индия. Смъртта му не слага край на движението на огромни количества пари, напротив, борбите между неговите наследници, диадохите, изискват армии, снабдяване и постоянни финансови ресурси.
Режанската находка обаче не съдържа само македонски монети. Сред запазените екземпляри присъстват и емисии на Ликей и Патрай, владетели на Пеония. Пеоните обитават земи предимно около средното течение на Аксиос, днешния Вардар, в пространство между македонския, тракийския и илирийския свят. През IV век пр. Хр. отношенията им с Македония преминават през войни, подчинение и политическа зависимост. Присъствието на техни монети редом с македонските превръща находката в изключително ценен източник за движението на пари и политическите контакти в тази част на Балканите.
Именно затова стойността на Режанското съкровище не може да бъде измерена просто в килограми злато и сребро. Всяка монета носи информация за владетел, монетарница, икономически връзки и парично обращение. Разгледани като един комплекс, хилядите монети биха могли да разкажат много повече за времето, в което са събрани.
Царски трезор или военна каса?
Огромният размер на находката неизбежно поражда различни предположения за нейното предназначение. Една от най-популярните хипотези е, че става дума за военна каса, предназначена за заплащане или снабдяване на войска. В популярни публикации тя понякога е наричана направо „хазната на Александър Македонски“, но подобно определение отива по-далеч от това, което действително можем да докажем.
В края на IV век пр. Хр. районът на Западните Балкани е пространство, в което се пресичат интересите на македонци, траки и пеони. Големите армии от тази епоха изискват значителни средства, а придвижването на огромни парични суми във връзка с военни действия не би било необичайно. Затова предположението за военна или владетелска каса е логично. Съществуват и други възможности: средствата може да са били предназначени за съюзници, за местен владетел, за разплащане с населението или да представляват натрупван в продължение на години финансов резерв.
Проблемът е, че липсва археологически контекст, който да свърже съкровището със сигурно историческо събитие. Разказва се за голяма битка в района, след която парите били скрити и притежателите им загинали. Това е привлекателно обяснение, но засега остава хипотеза. Не знаем кой е заровил съда, дали човекът е бил владетелски служител, военачалник, местен аристократ или представител на друга група. Не знаем и дали укриването е станало набързо при непосредствена опасност или огромният запас е бил съхраняван на това място по друга причина.
По-сигурното заключение е, че Режанското съкровище представлява огромен финансов ресурс, натрупван в продължение на значителен период и укрит в края на IV или началото на III век пр. Хр. Точното му предназначение остава една от най-интересните загадки на находката.
Съкровището, което се разпилява след откриването
Ако не знаем какво точно се е случило със съкровището в Античността, историята му след 1961 г. е значително по-добре документирана и в известен смисъл още по-драматична. Археолозите така и не получават възможност да изследват всички монети заедно. Част от тях са разделени между откривателите, техни роднини и познати, други попадат в частни колекции, а впоследствие значителен брой напуска България.
Особено показателна е 1969 г., когато два големи дяла от находката се появяват на международния пазар. Според публикуваните сведения на аукцион в Лондон са продадени 1168 монети, а на друг в Ню Йорк още 819. Това означава, че само на тези два търга са разпръснати 1987 монети от Режанската находка. Те вероятно продължават да съществуват в различни колекции, но първоначалната им връзка като части от един археологически комплекс е нарушена.
Още по-тежка е съдбата на друга част от съкровището. Националният исторически музей потвърждава, че значително количество монети е претопено в „Златарска промишленост“ в София заради стойността на метала. Според сведения, публикувани от големия български нумизмат Тодор Герасимов, през периода 1961–1963 г. поне 20 килограма сребърни тетрадрахми от находката са били претопени.
Този факт е особено трудно разбираем от днешна гледна точка. Монети, изсечени преди повече от 2200 години и оцелели непокътнати под земята през цялото Средновековие и османската епоха, са унищожени само няколко години след откриването им, защото са разглеждани преди всичко като количество сребро. Загубата не може да бъде измерена само в килограми. Заедно с метала изчезва информацията, която тези монети биха могли да дадат за съотношението между отделните емисии, монетарниците, хронологията на натрупването и движението на парите.
Около откриването постепенно възникват и множество местни истории. Разказва се за хора, които внезапно забогатели, за монети, подарявани при сватби, за контрабандно изнасяне през границата и дори за насилие, свързано със съкровището. Част от тези разкази са се превърнали във фолклор около находката и не могат да бъдат потвърдени документално. Сигурното е достатъчно впечатляващо и без тях: една от най-големите антични монетни находки по нашите земи е разпиляна между музеи, частни лица, чуждестранни аукциони и пещите за претопяване.
Какво е спасено?
Въпреки всичко значителна част от Режанското съкровище е спасена за науката. Монети от находката днес се съхраняват в Националния археологически институт с музей при БАН, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Перник, както и в музеите във Враца и Кюстендил. Публикувани сведения посочват около 2660 тетрадрахми в Националния археологически музей, докато Пернишкият музей съхранява стотици други екземпляри.
Историята им обаче продължава да бъде неспокойна и десетилетия след откриването. През януари 2010 г. е направен опит за обир на Регионалния исторически музей в Перник. След него 335 монети от Режанското съкровище, пет от които златни, са транспортирани при засилени мерки за сигурност до Националния исторически музей. Там те се присъединяват към друга част от находката, която вече се съхранява в музея. Самият НИМ тогава определя Режанското съкровище като находка, чието значение за нумизматиката е съизмеримо със значението на Панагюрското съкровище за тракийската археология.
Това сравнение е важно. Панагюрското съкровище е прочуто заради художествената стойност на своите девет съда. Режанското няма същия визуален блясък за неспециалиста, защото представлява хиляди монети. Но именно огромният им брой и разнообразието на емисиите превръщат находката в своеобразен архив от метал, запазил информация за икономиката и политическите отношения на Балканите в една от най-бурните епохи на Античността.
Съкровище, което никога повече няма да видим цяло
Режанското съкровище има две истории. Първата започва преди повече от 2300 години. В продължение на десетилетия някой натрупва огромно количество златни и сребърни монети на македонски и пеонски владетели. В края на IV или началото на III век пр. Хр. богатството е поставено в голям глинен съд и скрито в земята край днешното село Режанци. Защо се случва това и кой е неговият притежател, не знаем.
Втората история започва през 1961 г. Съдът е разбит от земеделска техника и съкровището отново излиза на дневна светлина. Само че вместо да остане заедно, както е престояло повече от две хилядолетия, то започва да се разпилява. Част е спасена в българските музеи, 1987 монети се появяват на два аукциона в Лондон и Ню Йорк, неизвестен брой попадат в други частни колекции, а поне 20 килограма сребърни монети според сведенията на Тодор Герасимов са претопени.
Затова истинската загуба не е само в златото и среброто. Унищожена е част от един исторически документ, съставен не от думи, а от хиляди монети. Ако цялата находка беше запазена и проучена като един комплекс, тя вероятно щеше да ни разкаже много повече за хората, които са събрали този огромен финансов ресурс, за движението на парите между Македония, Пеония и Тракия и за причината 82 килограма монети да бъдат скрити именно край Режанци.
Повече от две хилядолетия земята успява да запази Режанското съкровище почти недокоснато. Само няколко години след откриването му човекът успява да направи това, което вековете не са могли: да го разпръсне безвъзвратно.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар