Пътят на Екзархията – от Цариград до София

1913: Денят, в който духовната власт на България се завърна у дома

На 26 ноември 1913 г. България преживява едно от тихите, но съдбоносни събития в новата си история. В този ден екзарх Йосиф I пристига в София и официално премества седалището на Българската екзархия от Цариград в българската столица. Така духовното ръководство на народа за пръв път след Освобождението се установява на българска земя.

Екзарх Йосиф I (1840-1915)

Какво представлява Българската екзархия

Българската екзархия е върховната национална църковна институция на българите. Тя е създадена с ферман на султан Абдул Азис на 28 февруари 1870 г. и играе ключова роля за укрепването на българската идентичност през XIX и началото на XX век. Чрез мрежата от църкви и училища Екзархията обединява българите духовно, културно и образователно.

Защо седалището остава в Цариград след Освобождението

След 1878 г. Екзархията не се премества веднага в свободна България. Политически и канонически фактори налагат седалището да остане в Цариград. Там екзарх Йосиф I защитава правата на мнозина българи, които остават извън пределите на младата българска държава. В продължение на десетилетия той работи за запазването на българските църкви и училища и за укрепване на духовния живот в Македония, Тракия и Източна Румелия.

Делегатите на Първия църковно-народен събор (Цариград, 1871 г.)

Значението на преместването през 1913 г.

След тежкото поражение на България в Междусъюзническата война страната губи територии, а стотици хиляди българи се превръщат в бежанци. В този критичен момент екзарх Йосиф I взема решението да премести седалището на Българската православна църква в София.

Това събитие има дълбоки последствия за българската държавност и общество:

София става окончателно духовен център на българската нация
Църквата укрепва своята автономия и роля в рамките на независима България
В тежките следвоенни години тя предоставя морална опора и подкрепа на изпадналия в криза народ
Поставя се началото на нов етап в развитието на Българската православна църква

В Цариград остава Екзархийско заместничество, което продължава да защитава правата на православните българи, останали в границите на Османската империя. Така Екзархията не прекъсва връзката си с всички свои духовни чеда, независимо от промяната на политическите граници.

След екзарх Йосиф I

През 1915 г. екзархът умира. В продължение на почти три десетилетия Екзархията се ръководи от Светия синод чрез наместник-председатели. Последният от тях е бъдещият екзарх Стефан I.

Историческа памет

Преместването на седалището на Българската православна църква в София е важна част от картината на Балканските войни. То се вписва сред последиците, отбелязани на историческите карти от периода, редом с териториалните промени и бежанските потоци. Този акт показва, че въпреки политическите загуби България намира сили да укрепи своите духовни устои.

26 ноември 1913 г. остава дата, бележеща едно тихо завръщане – завръщането на духовната власт на България в нейния собствен дом.

От Климент Охридски, положил основите на духовната просвета, до екзарх Йосиф I, върнал седалището на църквата в сърцето на България, историята ни показва, че силата на народа винаги е минавала през неговата духовност и просвещение.

Прочете още: