Свети Климент Охридски

Първият епископ, проповядващ на български

Свети Климент Охридски е една от най-величествените личности в българската история. Най-близкият ученик на Кирил и Методий, той посвещава живота си на просветата, на българския език и на духовното израстване на народа. Затова е почитан като един от Светите Седмочисленици – апостолите на България.

„Свети Климент Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Наум Охридски“), последната четвърт на XIV век

Корени и ранни години

В „Краткото гръцко житие на Климент“ се казва, че той е „по род от европейските мизи, наричани от мнозина българи“. Няма точни данни за неговото раждане, но се предполага, че е роден около 840 година в югозападните български земи.

Климент става ученик на Константин Кирил Философ и попада в среда, в която се създават първите славянски книги и азбуката. Заедно с Наум и Ангеларий участва в Моравската мисия и работи рамо до рамо с Кирил и Методий.

Смъртта на Кирил на 14 февруари 869 г. бележи дълбока промяна в живота му. В негова чест Климент написва „Похвално слово за Кирил“, творба изпълнена с признателност и преклонение към учителя, който дава писменост на славяните.

Началото на мисията в България

След гоненията от страна на немското духовенство Климент и останалите ученици на Кирил и Методий напускат Моравия и пристигат в България. Теофилакт разказва как тримата – Климент, Наум и Ангеларий – преминават Дунав и стигат до Белград, откъдето са изпратени при княз Борис I.

България вече е християнска държава, но богослужението се извършва на гръцки език, непонятен за обикновените хора. Затова княз Борис възлага на Климент велика мисия – да обучава духовници, които да проповядват на български език.

Климент заминава за областта Кутмичевица (Охридския край), където създава училища и преписва книги. „Пространното житие на Климент“ свидетелства:

„Климентовите ученици бяха най-добри по знание и биваха поставяни за четци, дякони и свещеници.
Във всяка област той имаше по триста ученици.“

Само за няколко години Климент обучава хиляди духовници и просветители, които отиват в различни части на страната и започват да служат на народа на български език.

Създаването на кирилицата

Климент е човекът, който опростява глаголицата и съставя кирилицата – азбуката, която използваме и днес. Новата писменост е по-лесна за усвояване, по-удобна за преписване и бързо се разпространява в цялата страна. Това е един от най-значимите културни приноси в европейската история.

Първият епископ, който говори на езика на народа

През 893 година, при цар Симеон Велики, Климент е ръкоположен за първия епископ, проповядващ на български език. С това за пръв път християнската вяра достига до всяко българско семейство на разбираем език. Три десетилетия той неуморно превежда книги, съставя слова, строи църкви и манастири. Сред тях е манастирът „Св. Пантелеймон“ край Охрид, който става духовно и образователно средище.

Според житието на Св. Наум, след като Климент става епископ, Симеон възлага на Наум да замести Климент като учител, което показва колко мащабна е била просветителската му мисия.

Последни години и дълга памет

„Пространното житие на Климент“ разказва, че той умира на 27 юли 916 г., по времето на цар Симеон, и е погребан в манастира „Св. Пантелеймон“ в гроб, който сам е подготвил със собствените си ръце. Разкопките в Охрид потвърждават това място.

Гробът на Свети Климент Охридски

Първият съвременен български университет – Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – също е кръстен на него в знак на признание за неговата вечна мисия да пази знанието, духовността и българския език живи.

Защо Свети Климент остава вечен в българската памет

Дава на България кирилицата – азбука, която живее повече от 1100 години
Превръща българския език в език на книгите, образованието и християнската вяра
Обучава хиляди ученици и поставя основите на българската книжовна традиция

Свети Климент Охридски не просто пише история – той създава българската духовна идентичност.

Прочети още