От „Върви, народе възродени“ до „Мила Родино“ – училището, свързано с два символа на България

В историята на българското образование има учебни заведения, които далеч надхвърлят своята основна роля да обучават ученици. Те се превръщат в духовни средища, където се раждат идеи, развиват се таланти и се създават личности, които по-късно променят културния и обществен живот на страната. Сред тях особено място заема Русенската мъжка гимназия – училище, което оставя трайна следа в развитието на българската литература, музика, наука и образование.

През годините гимназията се утвърждава като едно от най-престижните учебни заведения в България. Високото ниво на обучение, строгата дисциплина и силният преподавателски състав я превръщат в място, където се изграждат бъдещи учени, писатели, музиканти и общественици. Но най-голямото богатство на едно училище не са неговите сгради или учебни програми, а хората, които преминават през него и оставят след себе си значими дела.

Русенската мъжка гимназия е свързана с личности, чието творчество по-късно се превръща в част от националната памет на България. По особен начин тя остава свързана с два символа, които и днес познава всеки българин – химна на българската просвета „Върви, народе възродени“ и бъдещия национален химн „Мила Родино“.

Мястото, където започва историята на „Върви, народе възродени“

Сред учителите, оставили най-ярка следа в гимназията, е Стоян Михайловски – писател, общественик и преподавател по френски език. Именно в периода на своята преподавателска дейност в Русенската мъжка гимназия той създава произведение, което години по-късно ще се превърне в един от най-разпознаваемите символи на българската просвета.

На 15 април 1892 година Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“, публикувано с подзаглавие „Проект за български всеучилищен химн“. Още тогава личи стремежът на автора да създаде текст, който да вдъхновява младите хора и да носи послание за знание, духовност и развитие.

Стоян Михайловски

Първите думи на произведението се превръщат в едни от най-познатите редове в българската култура:

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви…“

По-късно Панайот Пипков създава музиката към стихотворението, а песента постепенно се превръща в химн на българската просвета. И до днес тя звучи на всяко училищно тържество по случай 24 май.

Учител, свързан с историята на националния химн

Русенската гимназия се свързва и с друго значимо име – Цветан Радославов. Освен учител, той е учен, философ и общественик, оставил трайна следа в българската култура.

През 1885 година, по време на Сръбско-българската война, обзет от силни патриотични чувства, той създава текста и музиката на песента „Горда Стара планина“. Вдъхновението идва по време на пътуването му към фронта, когато доброволци и войници тръгват да защитават Съединението на България.

Години по-късно песента се превръща в национален химн на България под името „Мила Родино“.

Макар националният химн да не е създаден в Русенската мъжка гимназия, училището остава свързано с неговия автор. Това е още едно доказателство за ролята на гимназията като място, което събира личности със значим принос към българската история и култура.

Началото на българската археология и музейното дело

Приносът на Русенската мъжка гимназия далеч не се ограничава само до литературата и музиката. В края на XIX век училището става важно средище и за развитието на науката.

През учебната 1890–1891 година в гимназията преподава Карл Шкорпил – един от основоположниците на българската археология. След него дейността е продължена от неговия брат, който създава археоложка сбирка, поставила началото на Русенския исторически музей.

Така училището става част от началото на дело, което по-късно има важно значение за съхраняването и изследването на българското културно наследство.

Мястото, където се изграждат бъдещи творци и учени

Сред възпитаниците на Русенската мъжка гимназия са личности, които по-късно се превръщат в едни от най-значимите имена в българската наука и култура.

Сред тях са акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев и проф. Димитър Баларев, които допринасят за развитието на българската научна мисъл. Оттук започва пътят и на литературния критик Боян Пенев, както и на един от най-обичаните български писатели – Йордан Йовков.

Сред възпитаниците на гимназията са още артистът Сава Огнянов, композиторът Георги Златев-Черкин и проф. Стоян Брашованов – основател на Висшето музикално училище в София.

В ролята на д-р на Ранк от „Нора“ на Ибсен / Източник: Архив на Русенския театър „Сава Огнянов“

Тези имена принадлежат на различни области, но всички те са свързани от едно общо начало – Русенската мъжка гимназия.

Наследството продължава и днес

Историята на Русенската мъжка гимназия продължава и в наши дни. Днес училището носи името Средно училище „Христо Ботев“ – Русе и продължава да бъде сред утвърдените образователни институции в града. Наследството на поколения учители, учени и творци остава живо, а историята на училището продължава да напомня, че знанието и културата са сред най-ценните богатства на едно общество.