В местността Харманлъка, източно от Никопол, през 1915 и 1971 г. са открити две изключително богати средновековни находки. Разделят ги 56 години, но близостта на местата и характерът на предметите пораждат предположението, че те може да са части от едно по-голямо богатство. Националният исторически музей също оставя въпроса отворен, определяйки ги като две съкровища или може би части от едно и също. Заедно те са известни като Никополското съкровище и ни отвеждат към света на знатните хора от последните десетилетия на средновековна България.
Златни и сребърни накити, великолепни съдове, монети и стотици елементи от богато облекло са били скрити във време, когато политическият свят на Второто българско царство изчезва. Сред ценностите обаче е запазено нещо много по-лично от златото и среброто. Върху част от съдовете е изписано едно име: Балин.
Две находки, разделени от 56 години
Първата находка е направена през 1915 г. в местността Харманлъка край Никопол. През 1971 г., отново в същата местност, е открито ново голямо количество средновековни ценности. Именно тази втора находка съдържа около 320 грама златни и 3,5 килограма сребърни предмети, поставени в бронзов съд.
Дали през 1915 и 1971 г. са намерени две различни съкровища, принадлежали на хора от една и съща заможна среда, или археолозите са попаднали на различни части от едно първоначално богатство, не може да се каже със сигурност. Затова и предметите трябва да се разглеждат внимателно, без съдържанието на двете находки автоматично да се смесва.
Находката от 1971 г. обаче сама по себе си е впечатляваща. В бронзовия съд са събрани накити, съдове, монети, сребърни кюлчета и множество украшения за облекло. По форма, техника и украса голяма част от предметите се свързват със средновековната аристократична култура от втората половина на XIV век.
Златни наушници, гривни и 157 копчета
Сред ценностите от находката от 1971 г. се открояват десет златни наушника, две златни гривни, златна огърлица с висулки и 157 сребърни и позлатени копчета и други елементи за украса на дрехи. При изработването на накитите са използвани коване, леене, филигран и гранулация, понякога съчетани върху един предмет.
Особено впечатляващи са златните наушници. Поради големите си размери и тежест те не са били носени като обикновените съвременни обеци, а вероятно са били вплитани в косите или прикрепяни към забрадка, текстилна или кожена лента. Висулките им са сферични или двойно конусовидни, плътни или ажурни, а украсата е изградена от миниатюрни гранули и тънки златни нишки.
Стотиците декоративни елементи от облеклото са не по-малко интересни. Част от тях са сферични или полусферични, други имат канелюри и цветни камъчета. Подобна пищна украса напомня облеклото на владетели и боляри, познато от средновековните български стенописи.
Съкровището следователно не показва просто колко благороден метал е притежавал неговият собственик. То позволява да си представим как богатството и общественото положение са били демонстрирани чрез дрехите и накитите.
Торквите и светът на средновековния елит
Сред предметите има и четири масивни сребърни торкви, твърди метални обръчи, носени около шията. В средновековния контекст подобни предмети могат да бъдат свързани с престиж, високо обществено положение или определени служби.
В съчетание със златните накити, пищно украсеното облекло и скъпите сребърни съдове те подкрепят представата, че богатството е принадлежало на хора от висшите слоеве на обществото. Националният исторически музей също определя притежателите на ценностите като знатни хора от втората половина на XIV век.
Но не знаем дали всички предмети са принадлежали на един човек. Възможно е те да представляват семейно богатство, натрупвано и предавано през поколенията. Именно тук се появява една от най-интригуващите следи в цялата находка.
Кой е Балин?
Върху част от сребърните предмети е запазено името Балин. Особено известни са двете сребърни лъжици, върху които името е гравирано.
Не можем да докажем, че Балин е бил собственик на цялото съкровище. Надписът показва връзката му с конкретните предмети, но не е достатъчен, за да установим кой е събрал и укрил всички ценности.
Съществува обаче любопитна историческа хипотеза. Националният исторически музей допуска, че този Балин може да е бил родственик или предшественик на Тодор Балина, известен никополски първенец от края на XVI век, свързан с подготовката на Първото търновско въстание.
Между времето на съкровището и Тодор Балина има близо два века и пряка роднинска връзка не е доказана. Съвпадението на името и връзката с Никопол обаче правят предположението особено интересно.
Сред килограмите благороден метал именно тези пет букви са една от най-човешките следи, оставени от собствениците на богатството.
Сребърната трапеза на един богат дом
Никополското съкровище не се състои само от украшения. Сред предметите има сребърна чаша, две кръгли тасчета, две сребърни лъжици и голям елипсовиден съд, частично позлатен и богато украсен с релефни и животински орнаменти.
Върху двете кръгли тасчета има гравирани надписи на български език. Големият съд впечатлява с богатата си украса, а върху изпъкналите му части са поставени декоративни елементи с разноцветен емайл.
Тези предмети показват друга страна от живота на средновековния елит. Златните наушници, гривните и десетките украшения са демонстрирали богатството върху човешкото тяло и облеклото, докато изящните сребърни съдове са пренасяли същия разкош върху трапезата.
Сред находката има и девет сребърни кюлчета с различна форма. Те може да са използвани като средство за размяна или като запас от благороден метал за изработването на нови предмети. Към съкровището се отнасят и необичайни сребърни елементи, за които са посочвани паралели от руските княжества, където подобни форми на сребро са използвани като платежно средство.
Така бронзовият съд е съдържал различни проявления на богатството: накити, предмети за трапезата, монети и благороден метал, който е можел да бъде преработван или разменян.
Монети, събирани в продължение на векове
Особено интересни са монетите, защото показват, че ценностите не са непременно събрани в един и същи момент. Сред тях има византийски и други емисии от различни периоди.
Посочват се монети, свързани с Йоан III Дука Ватаци, управлявал през XIII век, както и значително по-късни монети от времето на Мануил II Палеолог, византийски император от 1391 до 1425 г. Сред находките са известни също западна златна монета от XIV век и османска монета.
Това е важно за датировката. Накитите могат да принадлежат предимно към втората половина на XIV век, но богатството очевидно е включвало и по-стари предмети. Следователно датата на изработването на накитите и моментът на укриването на съкровището не трябва да се смесват.
Късните монети насочват към края на XIV или началото на XV век като времето, през което поне част от това богатство е било събрано и укрито.
Никопол в края на една епоха
Това е време, когато Никопол се намира в центъра на драматични исторически промени. След падането на Търново през 1393 г. градът е свързан с последните години от управлението на цар Иван Шишман. През 1396 г. край Никопол се разиграва и една от най-големите битки на европейското Средновековие, когато османската армия разгромява кръстоносните сили, дошли към Дунав.
Политическата и военната нестабилност в района продължава и през следващите десетилетия. Именно в този широк исторически контекст Националният исторически музей поставя укриването на Никополското съкровище.
Изкушаващо е да свържем заровеното богатство с конкретна обсада, битка или османското завоевание. Археологическите данни обаче не ни позволяват да определим със сигурност точното събитие, което е накарало притежателите му да скрият ценностите си.
Знаем периода. Знаем колко несигурен е бил той. Но конкретната история на хората зад съкровището остава неизвестна.
Богатство, което останало скрито
В земята край Никопол са останали златни наушници и гривни, сребърни торкви, стотици украшения за дрехи, великолепни съдове, кюлчета и монети. Част от тях са открити през 1915 г., а други излизат на бял свят едва през 1971 г.
Дали двете находки са части от едно огромно семейно богатство, днес не можем да кажем със сигурност. Не знаем и какво точно се е случило с хората, които са скрили ценностите.
Но сред златото и среброто е оцеляла една необикновено лична следа: името Балин.
Затова Никополското съкровище е много повече от колекция от красиви средновековни предмети. То ни отвежда към света на българския елит в последните десетилетия на Второто българско царство, към пищните одежди, златните украшения и сребърните трапези на хора, чийто свят се променя безвъзвратно.
Националният исторически музей определя тези великолепни предмети като находки, които бележат края на Второто българско царство. А сред тях едно име продължава да задава въпрос, на който повече от шест века по-късно все още нямаме сигурен отговор:
Кой е бил Балин?
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар