Английската благородничка, която спаси хиляди българи
Името ѝ рядко се споменава в учебниците, но живее в сърцата на поколения българи. Лейди Емили Ан Странгфорд, английска благородничка, пътешественичка и филантроп с необикновена сила на духа, остава в историята като една от най-искрените защитнички на България след потушаването на Априлското въстание.
Емили е родена през 1826 г. в Англия, дъщеря на прочутия морски адмирал сър Франсис Бофорт, създател на Бофортовата скала за измерване силата на ветровете. От ранна възраст проявява любознателност и страст към науката и древността. Пътува в Египет, Сирия и Палестина, изучава древните цивилизации и публикува свои изследвания. Именно тогава в живота ѝ се появява британският дипломат лорд Пърси Странгфорд, блестящ познавач на Източния въпрос. Двамата се женят и заедно споделят интерес към Балканите.
Лорд Странгфорд е един от първите британски интелектуалци, които открито защитават българите по време на борбата им за църковна независимост. По-късно лейди Емили признава, че подкрепата за българския народ е негова морална мисия, която тя приема като своя след смъртта му.
През пролетта на 1876 г. Европа научава за кланетата в Батак, Перущица и други селища, потопени в кръв след Априлското въстание. Докато много хора се възмущават отдалеч, лейди Странгфорд действа. Създава фонда Bulgarian Peasants Relief Fund, започва събиране на дарения и благодарение на широка хуманитарна кампания осигурява около 30 000 лири — сума огромна за времето си.
Мисията на лейди Странгфорд в България
През септември 1876 г. тя пристига в България не като почетен гост, а като човек, който иска да бъде полезен. Не се крие в удобството на дипломатическите салони: пътува от селище до селище, оглежда разрушените домове, разговаря с оцелелите и се нагърбва с трудната задача да върне надеждата на хора, преживели невъобразими изпитания. Със събраните средства лейди Странгфорд оборудва шест болници в най-пострадалите райони. Грижите не са само за ранени — тя подпомага сираци, възрастни, вдовици и стотици хора, които нямат как да преживеят зимата.
Делото ѝ трогва българите дълбоко. Народният поет Иван Вазов посвещава на английската благородничка стихотворението „На леди Странгфорд“ от сборника „Тъгите на България“. В него Вазов нарича Емили „спасителка в мрака“ и увековечава признателността на народа към жената, дошла от друга земя, за да помогне в най-тежкия момент.
През 1884 г., след Съединението, лейди Странгфорд се връща отново в България. Обикаля Южна България и открито заявява подкрепата си за българското единство — важен жест на международна легитимация за младата държава. Българите я посрещат вече не просто като благодетелка, а като приятел.
Емили Странгфорд умира през 1887 г., но името ѝ остава живо. Паметници на нея има в Батак и Хисаря, а паркът „Лейди Странгфорд“ напомня за английската жена, която дари на народа ни най-ценното — човечност и надежда.
Историята на лейди Емили Странгфорд доказва, че не само държавници и армии променят съдбата на един народ. Понякога го правят хора, които протягат ръка там, където другите отвръщат поглед. Тя не завоюва земи, не подписва договори и не държи речи пред огромни тълпи. Тя лекува, подкрепя и спасява.
И затова остава завинаги част от благодарната памет на българите.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
Вашият коментар