Карел Шкорпил – откривателят на първата българска столица Плиска

Историята на модерна България познава немалко чужденци, които посвещават живота си на страната след Освобождението. Сред тях се открояват учени, инженери, архитекти и предприемачи, оставили трайна следа в развитието на българската култура, наука и инфраструктура. Сред най-ярките примери са чешките братя Карел и Херман Шкорпил – основоположници на българската археология. Подобно на тях, други чешки специалисти – например братя Прошек – също изиграват ключова роля в развитието на българската държава в края на XIX век, но в областта на инженерството и градоустройството.

Докато братя Прошек допринасят за модернизацията на София и развитието на българската индустрия и инфраструктура, братята Шкорпил посвещават усилията си на изучаването на древното минало на страната. Именно благодарение на тях България започва системно да изследва и опазва археологическото си наследство.

Най-голямото постижение на Карел Шкорпил е откриването и доказването на местоположението на първата българска столица – Плиска. Това откритие не само променя научните представи за ранната българска история, но и поставя началото на модерната българска средновековна археология.

Ранни години и образование

Карел Шкорпил е роден на 15 юли 1859 г. в град Високе Мито в Източна Чехия, тогава част от Австрийската империя. Той израства в интелектуална среда, в която образованието и науката се ценят високо. Още като млад проявява интерес към природните науки и историята.

Образованието си получава в гимназията в Пардубице, след което продължава обучението си в Карловия университет в Прага. По-късно завършва и Висшето техническо училище в Прага. Подготовката му е в областта на природните науки, математиката и техническите дисциплини – знания, които по-късно ще се окажат изключително полезни в археологическите му изследвания.

Както много други чешки интелектуалци по онова време, Шкорпил решава да потърси реализация в новоосвободената българска държава. След Освобождението България изпитва огромна нужда от образовани специалисти – учители, инженери и учени.

Пристигането му в България

Карел Шкорпил пристига в България през август 1881 г. Първоначално работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване. Преподава в няколко български града – Пловдив, Сливен, Русе, Велико Търново и Варна.

Този период се оказва решаващ за бъдещата му научна кариера. Докато пътува из страната и опознава различни региони, той започва да проявява все по-голям интерес към старините и археологическите паметници на България.

Подобно на братя Прошек, които използват инженерните си знания, за да изградят модерна инфраструктура в страната, Шкорпил започва да използва научната си подготовка, за да изследва българската история чрез археологически паметници.

Първият интерес към Абоба

През 1887 г. Карел Шкорпил за първи път посещава внушителните развалини край село Абоба (днешна Плиска) в Новопазарско. До този момент повечето изследователи смятат, че тези руини представляват римски военен лагер.

Шкорпил обаче веднага се усъмнява в тази теория.

При обиколката си той е впечатлен от огромните размери на укрепленията, от останките на масивни каменни стени и от множеството археологически находки в района. Още тогава стига до извода, че тези руини не могат да бъдат римски лагер.

По-късно той пише: „Още при първата си обиколка се уверих, че тук не може да се касае за лагер от римско време.“

Това е първата стъпка към едно от най-големите археологически открития в българската история.

Пътят към голямото откритие

В следващите години Шкорпил започва системно да изследва района около Абоба. В свободното си време той многократно обикаля местността, прави наблюдения, измервания и описания на археологическите останки.

По време на престоя си във Велико Търново той се запознава и с Омуртаговия надпис в църквата „Св. Четиридесет мъченици“. В него се споменава столицата на хан Омуртаг и разстоянието до неговия дворец на Дунав.

Шкорпил внимателно измерва това разстояние и установява, че то не съответства нито на Търново, нито на Преслав – градът, който по това време се смята за първа столица на България.

Изчисленията му насочват вниманието му отново към руините при Абоба.

Той започва да изследва и групите от огромни каменни блокове, известни сред местното население като „Девташлари“. Те също не приличат на строителство от гръцко, тракийско или римско време.

Всички тези наблюдения постепенно го водят до смелото заключение:

първата българска столица не е Преслав, а градът край Абоба – древната Плиска.

Хипотезата за Плиска

През 1898 г. Карел Шкорпил решава публично да обяви своята хипотеза.

Той изнася доклад на публично събрание в Шумен, а по-късно публикува идеите си в научните трудове „Могили“ и „Паметници на град Одесос – Варна“.

В тях твърди, че:

развалините при Абоба са останки от старобългарската столица на хан Аспарух, Крум, Омуртаг и Маламир.

Според него по-късно столицата е преместена в Преслав.

Тази идея предизвиква силни реакции. Повечето учени по онова време смятат, че Първото българско царство е имало само една столица – Преслав.

Хипотезата на Шкорпил е посрещната със скептицизъм, а в пресата дори се появяват подигравки към него.

Археологическите разкопки

Въпреки критиките Шкорпил продължава да работи и скоро получава важна подкрепа.

Руският учен проф. Фьодор Успенски, директор на Руския археологически институт в Константинопол, проявява интерес към неговата теория. След като се запознава с аргументите му, решава да организира археологически разкопки именно при Абоба.

Първите системни разкопки започват на 6 октомври 1899 г.

Експедицията се ръководи от Успенски и Карел Шкорпил.

Още първите резултати са впечатляващи. Археолозите откриват огромен градски комплекс – крепостни стени, дворци, жилищни постройки и множество артефакти от времето на Първото българско царство.

Най-силното доказателство се появява през 1905 г., когато е открита колоната с Чаталарския надпис на хан Омуртаг.

В този надпис ясно се споменава името на владетелската резиденция – Плиска.

Така окончателно се доказва правотата на Шкорпил.

Най-голямото археологическо откритие в България

Идентифицирането на Абоба като древната Плиска се счита за едно от най-значимите археологически открития в българската история.

Това откритие има огромно значение по няколко причини.

Първо, то доказва съществуването на голям градски център на Първото българско царство още през VII–IX век.

Второ, показва високото ниво на организация, архитектура и държавност в ранната българска държава.

И трето – поставя основите на българската средновековна археология.

Откритието на Плиска променя начина, по който историците разбират ранната българска история.

Научната работа на Шкорпил

Карел Шкорпил посвещава повече от половин век на научна работа.

Той публикува около 150 научни труда, много от които на чужди езици – немски, чешки и руски.

Неговите описания, карти, скици и планове се отличават с изключителна точност.

Той не само документира археологическите паметници, но и изследва тяхната връзка с природната среда и с местните традиции.

Често събира сведения от местното население, записва легенди и предания и използва тези данни в своите изследвания.

Освен Плиска, той изследва и други важни исторически центрове като:

Мадара
Велики Преслав
старобългарските укрепителни валове в Добруджа

Принос към българската наука

Карел Шкорпил е един от основателите на българската археологическа наука.

Заедно с брат си Херман той създава основите на системните археологически изследвания в страната.

През 1902 г. става съосновател на Варненското археологическо дружество.

По-късно е избран за академик на Българската академия на науките.

След пенсионирането си през 1915 г. става директор на Варненския археологически музей.

Там продължава да работи активно и да организира научни експедиции.

Паралел с братя Прошек

Историята на Карел Шкорпил често се разглежда в контекста на по-широкия принос на чешките специалисти към развитието на България.

Подобно на него, братя Прошек също пристигат в България след Освобождението и посвещават знанията си на изграждането на младата държава.

Но докато братя Прошек работят за модернизацията на София – изграждайки мостове, фабрики и инфраструктура – Шкорпил се посвещава на изследването на древното минало на България.

Така двата примера показват как чуждестранни специалисти допринасят едновременно за бъдещето и за разбирането на миналото на страната.

Последни години и наследство

Карел Шкорпил умира на 9 март 1944 г. в София.

По негова воля той е погребан в Плиска – мястото на най-голямото му научно откритие.

Гробът на Карел Шкорпил

Днес неговото име носят улици в няколко български града, както и варненското село Шкорпиловци.

Наследството му остава живо в българската археология и в изучаването на средновековната българска история.

Карел Шкорпил е един от най-значимите учени в историята на българската археология. Неговото най-голямо постижение – откриването на първата българска столица Плиска – променя изцяло представите за ранната българска държава.

Със своята упоритост, научна прецизност и отдаденост на изследванията той успява да докаже теория, която първоначално е посрещната със скептицизъм и подигравки.

Днес Плиска е един от най-важните археологически обекти в България и символ на началото на българската държавност.

Историята на Карел Шкорпил показва колко голяма може да бъде ролята на един учен, когато любопитството, постоянството и научната страст се съчетаят в служба на историята.