Златното съкровище от Синеморец

На 26 август 2006 г. в силно разрушена могила край Синеморец археолозите попадат на изключително богато женско погребение. Експедиция „Странджа“, ръководена от археолога Даниела Агре от НАИМ при БАН, разкрива гроб, в който са положени над 180 златни и около 30 сребърни украшения, както и керамични дарове. Погребалният ритуал е трупоизгаряне на място, а скъпоценните предмети са поставени върху все още топлата пепел. Сред находките има истински шедьоври на античното ювелирно изкуство: златни наушници с миниатюрни изображения на богинята Нике и два коня, огърлица с великолепна златна глава на бик и части от венец диадема с Хераклов възел. Върху една от златните пластини е запазен и изключително рядък гръцки надпис: „Деметриос направи за Кортодзунтос“.

Богатството на погребението показва, че жената е принадлежала към най-високите слоеве на тракийското общество. Според интерпретацията на Даниела Агре тя вероятно е била знатна тракийка, изпълнявала и жречески функции, а Кортодзунтос може да е бил нейният съпруг и местен тракийски династ. Тази хипотеза става още по-интересна след разкриването наблизо на укрепен владетелски дом, вероятно свързан със същата аристократична фамилия.

Един от най-богатите женски гробове от елинистическата епоха

Могилата е била силно разрушена, но запазеното в нея е достатъчно, за да покаже необикновения ранг на погребаната. Жената е кремирана на място, а след извършването на ритуала върху пепелта са положени стотици скъпоценни украшения. Повече от 180 са златни, а около 30 са сребърни. Заедно с тях са оставени и керамични дарове.

Това е важно, защото т.нар. „Златно съкровище от Синеморец“ всъщност не представлява съкровище, укрито в земята при опасност. Предметите са погребален инвентар, поставен съзнателно при изпращането на една изключително високопоставена жена в отвъдното.

Златните наушници с богинята Нике

Сред най-забележителните находки са великолепните златни обеци наушници. Те представляват сложни миниатюрни композиции, в които е изобразена богинята Нике с два коня. Въпреки малките размери фигурите са моделирани с удивителна прецизност. Музейните специалисти ги поставят сред шедьоврите на античното ювелирно изкуство и подчертават изключителното майсторство на техния създател.

Нике е древногръцката богиня на победата. Присъствието на нейния образ върху толкова скъпи накити показва колко тясно светът на тракийската аристокрация през елинистическата епоха е свързан с художествените и религиозните образи на по-широкия античен свят.

Огърлицата със златната глава на бик

Друг от най-красивите предмети е огърлица, чиято централна висулка представлява изящно изработена златна глава на бик. В центъра на украшението е поставен камък, аналогичен на използвания върху плочка, принадлежала към венец диадема. Комбинацията от благороден метал, камък и сложна декоративна изработка отново показва, че не става дума за обикновени лични украшения. Това са предмети, създадени за представител на най-богатата част от обществото.

Венецът диадема и Херакловият възел

Сред предметите от погребението са открити и части от венец диадема. В една от златните плочки е оформен така нареченият Хераклов възел, мотив, разпространен в елинистическото ювелирно изкуство. Но най-ценният детайл върху тази плочка не е самата украса. Върху нея има надпис на гръцки език:

„Деметриос направи за Кортодзунтос.“

Само няколко думи, но те превръщат предмета в едно от най-интригуващите свидетелства от комплекса. Подобни надписи върху златни предмети от тази епоха, свързани с Тракия, са изключително редки.

Кой е Кортодзунтос?

Надписът веднага поставя въпроса кой е човекът с необичайното име Кортодзунтос. Според една от интерпретациите на Даниела Агре именно с него може да бъде свързано семейството на погребаната жена. Археоложката допуска, че Кортодзунтос е бил местен тракийски династ, а знатната жена от могилата вероятно е била неговата съпруга.

Това обаче трябва да бъде разграничавано от сигурно установеното. Надписът доказва съществуването на името и връзката му със златния предмет, но семейната връзка между Кортодзунтос и погребаната жена остава археологическа интерпретация. Археологът Деян Дичев допуска малоазийски корен на името, което го поставя в интересния исторически контекст на времето след смъртта на Александър Велики и преразпределението на политическото влияние в региона.

Знатна тракийка, изпълнявала жречески функции

Богатството на погребението само по себе си показва високия ранг на жената. Но според Даниела Агре има основания да се предполага и нещо повече: тя вероятно е изпълнявала жречески функции. Това би могло да обясни част от символиката на украшенията и особеностите на погребалния ритуал. Все пак и тук трябва да останем внимателни: определянето ѝ като жрица е научна интерпретация, а не самоличност, доказана чрез надпис. Сигурното е, че пред нас стои жена от изключително високо обществено положение, чието погребение е извършено с необикновена пищност.

Владетелският дом край Велека

Само година след откриването на могилата проучванията в района започват да разкриват още една част от историята. Недалеч от устието на Велека експедицията разкрива укрепен тракийски владетелски дом. Археолозите откриват крепостна стена с кула и голяма жилищна сграда. Подобен укрепен династичен дом е известен като тюрзис.

Комплексът е датиран приблизително в края на III и началото на II век пр. Хр., а проучванията показват, че е бил унищожен при пожар. Близостта му до богатото женско погребение и сходната датировка дават основание на археолозите да търсят пряка връзка между двата обекта.

Семейното имение на една тракийска династия?

Според предложената от археолозите реконструкция укрепеният комплекс може да е бил семейното имение на местна тракийска аристокрация, към която е принадлежала и жената от могилата. Даниела Агре допуска връзка между владетелския дом и Кортодзунтос, чието име е известно от златната плочка в женското погребение.

Ако тази интерпретация е правилна, двете находки ни позволяват да видим нещо рядко: не просто гроба на представител на тракийския елит, а и мястото, където вероятно е живяло неговото семейство. Разположението на укрепения дом край устието на Велека също е важно. Според археолозите местният владетелски елит вероятно е контролирал търговията с мед от богатата на рудни находища Странджа.

Още едно съкровище от същото място

Историята става още по-интересна през 2012 г. При археологическите проучвания на укрепения дом е открит керамичен съд, съдържащ 199 сребърни тетрадрахми. Така само в района около Синеморец археолозите разкриват богато женско погребение със стотици златни и сребърни предмети, укрепена аристократична резиденция и голямо сребърно монетно съкровище.

Всичко това променя представата за тази част на древна Странджа. Днешният Синеморец се оказва място, където преди повече от две хилядолетия е живял изключително богат и влиятелен тракийски елит.

Кога е живяла жената от Синеморец?

Археологическите материали поставят комплекса в елинистическата епоха, като датировките варират в рамките на III–II век пр. Хр. Укрепеният тюрзис е отнесен към края на III – началото на II век пр. Хр., а близостта и хронологичната връзка между него и могилата са сред основните аргументи двата обекта да бъдат разглеждани заедно.

Затова е по-коректно находките да бъдат поставяни в широкия контекст на късната елинистическа епоха, без една спорна конкретна дата да бъде представяна като окончателно установена.

Къде може да се види съкровището?

В Общинския исторически музей в Царево е изложено копие на Златното съкровище от Синеморец, което позволява на посетителите да разгледат отблизо едни от най-впечатляващите археологически находки от Южното Черноморие. Самото съкровище е представяно и в големи изложби в България и чужбина.

Жената, чието име не знаем

Над 180 златни украшения, десетки сребърни предмети, великолепните наушници с Нике, огърлицата със златната глава на бик и венецът диадема разкриват свят на огромно богатство, престиж и власт. Наблизо археолозите откриват укрепения дом на местен тракийски елит, а години по-късно и съкровище от 199 сребърни тетрадрахми.

Една малка златна пластина е запазила две имена: „Деметриос направи за Кортодзунтос“. Името на самата жена обаче не е достигнало до нас. Според Даниела Агре тя вероятно е била знатна тракийка с жречески функции, а Кортодзунтос може да е бил нейният съпруг и местен династ.

Коя точно е била жената, погребана с това великолепие, каква е била ролята ѝ и доколко животът ѝ е свързан с Кортодзунтос и укрепения владетелски дом край Велека, все още не можем да кажем със сигурност. Но находките от Синеморец ни позволяват да надникнем необичайно близо до света на една тракийска аристократична фамилия, живяла край Черно море преди повече от две хилядолетия.