През 80-те години на ХХ век обикновени изкопни работи във видинския квартал „Калето“ разкриват находка, която вероятно е съдържала стотици византийски златни монети. Вместо обаче златното съкровище от Видин да бъде запазено цяло и проучено от археолози, то е укрито от хората, които го откриват, разделено между тях и разпръснато.
Днес в Националния исторически музей се съхраняват само 150 монети от него. Според изследователя Владимир Пенчев те вероятно представляват едва около една трета или дори една четвърт от първоначалната находка. Ако тази оценка е приблизително вярна, съкровището от Видин може да е съдържало между 450 и 600 монети.
Историята му обаче не е само разказ за изгубено средновековно богатство. Върху оцелелите монети са останали следи от хората, през чиито ръце са преминавали преди близо хиляда години: някои са били орязвани по краищата, други са захапвани със зъби, а върху десетки са издраскани знаци на сарафи. Сред тях има дори една необикновена монета с медно ядро и златно покритие.
Съкровището, което работници разделили помежду си
Точната година на откриването не е известна. Публикацията на Владимир Пенчев го поставя някъде през 80-те години на ХХ век, когато при изкопни работи в квартал „Калето“ във Видин строителни работници попаднали на значително монетно съкровище.
Монетите били византийски номизми хистаменон, изработени от нископробно злато и датиращи от края на 70-те и началото на 80-те години на XI век.
Находката не била предадена като цялостен археологически комплекс. Тя била укрита и разделена между намерилите я. Така завинаги била изгубена възможността да се установи колко точно монети е съдържала и дали всички са били от един и същи тип.
Поне част от съкровището едва не напуснала България. Един от намирачите продал своя дял на човек от София, занимаващ се с незаконна търговия с антики. Монетите били подготвени за нелегален износ в чужбина, но органите на МВР успели да ги изземат заедно с други антични предмети. Впоследствие те били предадени на Националния исторически музей в София.
Това са 150-те монети, благодарение на които днес можем поне частично да възстановим историята на огромната находка.
150 монети и само един император
Всички спасени монети се оказват номизми хистаменон на византийския император Никифор III Вотаниат, управлявал между 1078 и 1081 г.
Това е забележително. Сред 150-те екземпляра няма нито една монета на друг владетел.
На лицевата им страна е представен Христос, седнал на трон, с благославяща дясна ръка и евангелие в лявата. На обратната страна стои императорът в богато церемониално облекло, с лабарум и кълбо с кръст. Отделните монети се различават в малки подробности на изображенията и са отсечени с множество различни матрици.
Самият брой на запазените монети също е впечатляващ. Според Пенчев тези 150 екземпляра представляват вероятно само една трета или дори една четвърт от цялата находка. Така първоначалното съкровище може да е наброявало приблизително 450 до 600 монети. Това число обаче е реконструкция, а не установен факт, тъй като останалата част от находката е разпръсната.
Запазените 150 монети представляват най-голямата колективна находка от номизми на Никифор III Вотаниат, съхранявана в български музей.
Злато, което вече не било толкова златно
На пръв поглед говорим за огромно златно съкровище. Но именно монетите от Видин показват една от сериозните икономически кризи, през които преминава Византия през XI век.
В продължение на столетия византийската златна монета е символ на изключителна стабилност. През XI век обаче съдържанието на благородния метал започва постепенно да намалява.
При Константин IX Мономах златното съдържание на монетите е между 20 и 22 карата. При Константин X Дука вече е между 17½ и 19 карата, а при Роман IV Диоген между 16 и 18.
При Никифор III Вотаниат спадът е драматичен: едва около 8½ до 9½ карата.
Затова монетите от Видин имат характерен бледожълт цвят. Около две трети от сплавта им се състои от сребро и мед. Голямото количество на тези метали прави сплавта по-крехка и по част от монетите се появяват пукнатини още при отсичането.
Така съкровището е не просто богатство, а свидетелство за дълбоките проблеми на византийската парична система в края на XI век.
Монети, захапвани със зъби
Оцелелите екземпляри пазят и далеч по-лични следи.
По периферията на някои от тях се вижда вторично орязване. От ръба е отнемано малко количество метал, практика, използвана за незаконно извличане на благороден метал от монетите.
Други носят ясни следи от силно захапване със зъби.
Причината е проста: така хората се опитвали да проверят дали монетата действително е златна, или под повърхността ѝ се крие по-евтино метално ядро.
Подобни опасения очевидно не са били без основание.
„Златната“ монета с медно ядро
Сред 150-те екземпляра има една особено любопитна монета.
Под номер 123 в научния каталог е описана номизма, изработена чрез техниката „фуре“. В сърцевината ѝ има мед, върху който е поставено дебело златно покритие. След векове в земята медното ядро започнало да корозира и на няколко места златната обвивка се прокъсала. Така днес под нея ясно се вижда корозиралият неблагороден метал.
Монетата тежи само 3,78 грама, по-малко от много от останалите екземпляри в находката.
Но най-изненадващото е друго.
Анализът на стила на изображенията и надписите кара Пенчев да заключи, че тя вероятно не е дело на частен фалшификатор. Според изследването е произведена в официалната държавна монетарница в Константинопол.
Подобен технически способ понякога е използван от императорската монетарница при недостиг на благородни метали. Известни са и случаи, при които такива монети са включвани в плащания извън пределите на империята.
Любопитното е, че конкретната монета не носи следи от захапване. Вероятно хората, през чиито ръце е преминала, така и не са разбрали какво се крие под златната ѝ повърхност.
Знаците на средновековните сарафи
Още 24 от 150-те монети носят врязани графити. Те са направени с тънки остриета върху лицевата или обратната страна.
Подобни знаци върху византийски златни монети от XI–XIII век са познати и от други находки. В публикацията те са свързани със сарафи, работили в Константинопол и други големи византийски градове.
Заедно с орязаните краища и следите от захапване тези графити показват нещо важно: монетите не са били заровени веднага след отсичането си. Преди да достигнат Бдин, те известно време са участвали в паричното обращение на империята.
Защо стотици златни монети се озовали в Бдин?
Именно тук започва голямата загадка на съкровището.
Ако богатството беше събирано от едно семейство в продължение на десетилетия, бихме очаквали в него да присъстват монети на различни императори. Във видинската находка обаче всички 150 запазени екземпляра принадлежат на Никифор III Вотаниат.
Тази необичайна хомогенност кара Пенчев да предложи друго обяснение: монетите може да са били част от голяма държавна парична сума, изпратена от императорската хазна в Константинопол до Бдин.
Самият град имал важно стратегическо положение на Дунав. След превземането му от Василий II през 1003 г. Бдин бил укрепен и останал византийска крепост.
Според предложената в изследването хипотеза съкровището вероятно е било укрито в началото на управлението на Алексий I Комнин, когато Византия организира военните си сили срещу норманската заплаха. Не можем обаче да знаем със сигурност нито кой е получил парите, нито за какво точно са били предназначени, нито какви обстоятелства са наложили тяхното укриване.
Съкровище, което никога няма да видим цяло
Най-голямата загадка остава неговият първоначален размер. От него са спасени 150 монети. Ако предположението, че те са представлявали между една трета и една четвърт от находката, е близо до истината, в земята във Видин някога може да са били скрити около 450–600 номизми.
Какво се е случило с останалите, не знаем. Разделянето на съкровището веднага след откриването му унищожава голяма част от информацията, която то е можело да даде. Оцелелият дял обаче е достатъчно голям, за да разкрие необикновена картина: обезценяващото се византийско злато, монети, преминавали през ръцете на сарафи, орязвани по краищата и захапвани за проверка, необичайна монета с медно ядро и вероятна голяма държавна сума, достигнала до дунавската крепост Бдин.
А близо девет века по-късно част от това богатство едва не напуска България нелегално. 150 монети са спасени. Останалата част от съкровището от Видин вероятно е изгубена завинаги.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
Вашият коментар