На двайсетина километра от Пловдив има едно село, край което преди близо век археолозите започват да отварят могила след могила. И сякаш някой отключва семейния трезор на тракийската аристокрация. Златни нагръдници и накити, сребърни ритони и фиали, великолепни съдове, оръжия и скъпа конска амуниция. Върху предметите оживяват Дионис, Нике, Горгоната Медуза, лъвове, грифони, конници и препускащи колесници. Това не е богатството от една-единствена гробница, а следите от поколения хора, принадлежали към най-високите слоеве на тракийското общество. Добре дошли в Дуванлий – както някога се е наричало днешното пловдивско село Дуванлии.
Тук се намира един от най-значимите тракийски могилни некрополи в България, разкрил изключителни свидетелства за богатството и света на тракийската аристокрация. В района са регистрирани десетки могили, а големите археологически проучвания през 20-те и 30-те години на ХХ век разкриват погребения с необикновено богат инвентар. Сред най-известните са Кукова, Башова, Мушовица, Голямата и Арабаджийската могила, а проучването им е свързано с едни от големите имена на ранната българска археология – Богдан Филов, Иван Велков и Васил Миков. Най-богатите погребения се отнасят към V–IV в. пр. Хр. и показват общество, чийто елит не просто е притежавал огромно богатство, а е поддържал връзки с различни художествени и производствени центрове на античния свят. Същевременно в научната литература дълго се обсъжда към кого точно са принадлежали погребаните – беси или одриси. Днес връзката на некропола с одриската аристокрация е широко застъпена, но конкретните имена на хората, лежали под тези могили, остават неизвестни. Именно това прави Дуванлий толкова завладяващ – знаем какво са носели, с какво са пиели, как са воювали и с какъв разкош са били погребани, но не знаем имената им.
Кукова могила – началото на голямото откритие
Историята на големите археологически открития тук започва през 1925 г. с Кукова могила – най-голямата в некропола, достигала приблизително 15 метра височина и около 100 метра в диаметър. Под огромния насип археолозите попадат на каменно гробно съоръжение и предмети, които още тогава показват, че пред тях не стои обикновено погребение. Открити са златен нагръдник, златни обеци, гривни със змийски глави и великолепни съдове от благороден метал. Особено впечатляващи са сребърните съдове с позлата, върху които могат да се проследят художествени влияния от далечния Ахеменидски изток. Дръжките на един от тях са оформени като фантастични същества с обърнати назад лъвски глави, а друг съд е украсен с крилати лъвове-грифони.
Така археологията разбива представата за древна Тракия като изолиран свят. Предметите от Дуванлий показват точно обратното – местната аристокрация е познавала и ценяла луксозни изделия, в които се срещат тракийски, гръцки и източни художествени традиции.
Башова могила – воинът, колесниците и сребърните съдове
Следващите могили правят картината още по-богата. В Башова могила погребалният ритуал включва кремация, а покойникът е изпратен с оръжие, злато и великолепни сребърни съдове. Сред най-забележителните предмети е голяма сребърна фиала с позлата, върху която са гравирани четири препускащи колесници. Във всяка от тях има колесничар и въоръжен воин, а бойците са представени с различни типове шлемове.
Освен това е открит великолепен сребърен ритон с позлата, завършващ с протоме на кон. Гривата, копитата и части от амуницията на животното са позлатени, а самият съд е направен така, че течността да преминава през малък отвор върху гърдите на коня. Сред находките е и сребърен киликс, на чието дъно, обградено със златен лавров венец, е изобразена богиня върху препускащ кон, а под него плуват риби.
Дори един кратък надпис върху сребърна каничка се превръща в загадка – с гръцки букви е изписано „Дадалеме“, но значението му не може да бъде определено категорично. Така един човек е бил погребан, името му е забравено, а една дума върху негов съд продължава да кара учените да спорят хилядолетия по-късно.
Голямата могила – Нике, Медуза и бронята на тракийския аристократ
Голямата могила ни отвежда към друга страна от живота на тракийския елит – войната и демонстрацията на власт. Сред находките са сребърни апликации за броня, върху които се появяват лъвска глава, Горгоната Медуза и богинята на победата Нике. Последната е представена в колесница с четири коня и поднася венец – образ, който трудно може да бъде по-подходящ за човек, желаещ да покаже воински престиж.
От своя страна Горгоната не е просто украса. Нейният страховит образ има защитна функция – трябва да отблъсква злото и врага. Представете си тази броня нова, преди около 2500 години: металът проблясва на слънцето, по него се редуват лъвове, митични същества и божества, а всеки детайл говори за положението на човека, който я носи. Това не е само защита за тялото. Това е власт, превърната в костюм.
Диам. 9 см.
От същата могила произхожда и великолепен сребърен кантарос с позлата, украсен със сцени от света на Дионис – богът и вакханка със сърне, сатир и друга вакханка с тирс. По този начин в един гроб се срещат войната и виното, победата и религията, реалният живот и митологията.
Диам. 6,5 см. Археологически разкопки на Голямата могила от некропола при Дуванлии
Мушовица – златният нагръдник и загадъчното погребение
Дуванлий обаче не разказва само за воини. Едно от най-красивите погребения е в Мушовица. Около черепа на погребания са открити златни мъниста, а под брадата – други, украсени с изящни филигранни розети. Върху дрехата е бил поставен великолепен златен нагръдник – голяма елипсовидна пластина, украсена с редица птици, наподобяващи гълъби. От прикрепени към нея елементи се спускали фини верижки, завършващи със златни жълъди. Намерени са още бронзово огледало, бронзова хидрия и чернофигурна амфора с изображение, свързано с Дионисиевия свят.
Част от инвентара е дала основание да се обсъжда възможността тук да е била погребана жена от висшата аристокрация, макар че трябва да сме внимателни с категоричните определения. Символиката на самия нагръдник е също толкова любопитна – гълъбите могат да бъдат свързани с Афродита, а жълъдите – със свещения дъб и религиозни представи, познати от древния свят. Това са възможни тълкувания, а не доказателство за самоличността на човека. Въпреки това точно подобни детайли ни позволяват поне за миг да надникнем отвъд златото и да потърсим човека, който го е носил.
Бронзовата хидрия от Мушовица е сред особено ценните находки от комплекса. Много по-късно, след реставрация, тя е включена в голямата изложба на тракийското изкуство в Лувъра през 2015 г.
Арабаджийската могила – златната огърлица
Арабаджийската могила добавя още един великолепен женски накит към съкровищата на Дуванлий. Оттам произхожда златна огърлица от 36 мъниста, открита в женско погребение. Мънистата са различни по форма и размер, украсени са с изключително фин филигран и малки розети, а централният елемент е изпълнен с особена прецизност.
Това е предмет, който лесно губи човешкото си измерение, когато го наречем просто „археологическа находка“. Някога тази огърлица е лежала върху шията на жена. Някой я е изработил, друг я е купил или подарил, а впоследствие тя е била носена, виждана и докосвана, преди накрая да бъде положена в гроба. Именно такива предмети правят разстоянието от две хилядолетия и половина изненадващо малко.
Кои са били погребаните край Дуванлий?
И тук идва големият въпрос – кои са били всички тези хора? Богатството на погребенията почти не оставя съмнение, че става дума за върховете на тракийското общество. Те притежават злато, оръжия, скъпи съдове, колесници и коне. Пият от сребърни съдове, украсени с богове и митологични сцени, а накитите им изискват майстори с изключителни умения. Същевременно предметите и художествените модели свързват Тракия с гръцкия и персийския свят.
Когато тези хора умират, част от богатството изчезва заедно с тях под земята. За археолозите именно това е безценно – гробът запазва един момент от живота на човек така, както почти никой друг археологически обект не може да го направи.
Не една гробница, а цяла култура на властта
Дуванлий е интересен и по още една причина. Тук не гледаме един великолепен гроб и един необикновен човек, както при много от прочутите тракийски могили. Пред нас е цял некропол, използван през поколения. Затова той позволява да видим не само отделен владетел или аристократ, а цяла прослойка от обществото – хората, които са притежавали богатството, военната сила и политическото влияние в тази част на Тракия.
Една могила пази воин, друга – вероятно жена от същия висок социален кръг. На друго място предметите носят отчетливи източни влияния, докато съседно погребение ни показва Дионисиевия свят. Когато съберем тези отделни фрагменти, започваме да виждаме не просто гробове, а цяла култура на властта.
Днес голяма част от най-ценните находки от аристократичните погребения край Дуванлий се свързват с колекциите на Регионалния археологически музей в Пловдив, където богатите некрополи при Дуванлий и Черноземен заемат важно място в разказа за тракийската аристокрация.
И може би точно пред музейните витрини човек разбира какво всъщност е открито край едно днешно пловдивско село. Не едно съкровище. Не една гробница. Не дори една могила. Дуванлий е цял некропол на тракийския елит – място, където поколения наред златото, оръжията, виното, конете и образите на боговете са придружавали мъртвите към отвъдното. Имената на тези хора почти са изчезнали, но вещите им са останали. След повече от две хилядолетия златото все още блести, сребърните съдове все още носят образите на боговете, а препускащите колесници продължават своя бяг върху метала.
Дуванлий ни напомня за нещо удивително – понякога човек може да изгуби името си, но светът, който е оставил след себе си, продължава да разказва историята му.
Върху плочката е изобразен устремен тракийски конник – символ на царската власт и героизъм. Около него е изписано с гръцки букви личното име на владетеля: ΣΚΥΘΟΔΟΚΟ („На Скитодок“).
През село Дуванлии преминава и международният пешеходен маршрут „Пътят на султана“ (Sultans Trail), който започва от Виена, Австрия, и достига до Истанбул, Турция. Така любителите на пешеходния туризъм могат да съчетаят маршрута с посещение на тракийските могили и да се докоснат до едно от най-интересните археологически места в България.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар