Почти в центъра на старата част на Враца дълги години в двора на една къща стърчал полуразрушен земен насип. За случайния минувач той вероятно не изглеждал като нещо особено, но археолозите знаели, че под него се крие древна надгробна могила. През 1965–1966 г. започват археологически проучвания и под насипа са разкрити три гробни съоръжения от IV в. пр. Хр. Част от тях са били ограбени още в древността, но запазеното е достатъчно, за да превърне Могиланската могила в една от най-богатите тракийски находки в Северозападна България.
Погребенията обикновено се свързват с висшата аристокрация на трибалите – тракийско племе, което през IV в. пр. Хр. е значителна политическа и военна сила в тази част на Балканите. Имената на погребаните не са известни, но богатството на гробния инвентар не оставя съмнение, че става дума за хора от самия връх на обществото.
Колесница и жертвопринесени коне
Най-богатите находки са открити в гробница №2. Съоръжението се състои от преддверие и погребална камера, изградени от речни камъни и укрепени с дървена конструкция. В преддверието е положена колесница, а заедно с нея са открити останки от коне, принесени в жертва по време на погребалната церемония. При един от конете са намерени посребрена юзда и множество сребърни апликации от богато украсената му амуниция.
Наблизо археолозите попадат и на останките на млада жена без накити. Предполага се, че тя може да е била прислужница или придружителка, умъртвена като част от погребалния ритуал, макар че нейното положение не може да бъде установено със сигурност.
Истинската изненада обаче очаквала археолозите в западната част на съоръжението.
Младата жена със златния венец
Там е открит скелетът на млада жена, висока едва около 145–150 сантиметра. Върху главата ѝ лежал великолепен златен венец с форма на лаврови клонки, тежащ около 205 грама. Именно той се превръща в една от емблемите на Могиланската могила.
Но венецът е само началото. Жената носела масивни златни обеци, тежащи общо около 37 грама и изработени с изключителна прецизност. Те са изградени на няколко нива, украсени с розети, спирали, миниатюрни сфинксове и дълги висулки във формата на жълъди. Подобни „разкошни обеци“ са известни от ограничен брой находки в античния свят.
Около главата са открити още 47 златни апликации. Вероятно те са били прикрепени към було или друга текстилна украса, която не е оцеляла. В лявата ръка на младата жена било поставено огледало.
Коя е тя, не знаем. Често е наричана „тракийската принцеса от Враца“, но това е популярно определение, а не установена историческа титла. Няма надпис с името ѝ и не можем да я свържем с конкретна известна личност. Погребението и златните украшения обаче ясно показват изключително високото ѝ обществено положение.
До нея са открити останките на мъж – воин, положен със своето въоръжение. Каква е била връзката между двамата, също остава неизвестно.
Великолепният сребърен наколенник
Една от най-забележителните находки от гробница №2 е сребърна кнемида с позлата, висока около 46 сантиметра. Това не е обикновена част от защитното въоръжение, а истинско произведение на античното художествено металообработване.
Горната част е оформена като женско лице с големи бадемовидни очи и богата прическа. На челото има венец, а от ушите висят богато оформени обеци. Около лицето и по дължината на кнемидата се извиват змиевидни и животински фигури. Женският образ обикновено се интерпретира като божество, свързвано в тракийски контекст с Великата богиня.
Особено любопитна е приликата между обеците върху изображението и истинските златни обеци, намерени при младата жена. Дали това има по-дълбоко значение, не можем да кажем със сигурност, но детайлът е впечатляващ.
Открита е само една кнемида. Това може да изглежда странно, ако я възприемаме единствено като част от бойното въоръжение, но единични богато украсени наколенници са познати и от други тракийски владетелски погребения. Вероятно подобни предмети са имали не само защитна, но и представителна и символна функция.
Среброто и името на Котис I
Богатството на гробница №2 не се изчерпва със златото и кнемидата. Открити са четири сребърни фиали, сребърни канички, каничка-ритон, бронзови и керамични съдове, както и други предмети, свързани с погребалния ритуал.
Една от фиалите е особено красива. Съдът е украсен с канелюри и позлатен медальон с женски образ, интерпретиран като Афродита. Богинята е представена в профил с богата прическа, обеци и огърлица.
Но някои от сребърните съдове са важни не само заради художествената си стойност. Върху тях има надписи с името на Котис I, могъщия одриски владетел от IV в. пр. Хр.
Това не означава, че Котис е погребан в Могиланската могила. Напротив, комплексът се свързва с аристокрацията на трибалите. Надписите обаче са ценна следа за отношенията между различните владетелски среди в Тракия. От писмените извори знаем за политически контакти между трибалите и одрисите, а скъпите сребърни съдове с името на Котис дават материално измерение на този свят на съюзи, дарове, престиж и власт.
Златната каничка от гробница №3
И макар гробница №2 да е най-богата, една от най-красивите находки в цялата могила идва от гробница №3.
Това е малка златна каничка, висока едва около 9 сантиметра, но тежаща приблизително 240 грама. Под устието ѝ има венец от палмети, а ажурната дръжка е оформена като Хераклов възел.
Истинското съкровище обаче е върху стените на съда.
Там са представени крилати колесници, теглени от четворки коне. В колесниците има човешки фигури, интерпретирани като Аполон. Сцената вероятно е свързана с митологичен сюжет, макар конкретното ѝ тълкуване да остава предмет на научна дискусия.
Това е един от онези предмети, при които размерът няма никакво значение – върху съд, който се побира в дланта, древният майстор е създал цяла митологична сцена от злато.
Кои са били погребаните?
Могиланската могила не ни е оставила имената на своите мъртви. Няма надпис, който да ни каже коя е младата жена със златния венец или кой е воинът до нея.
Археологическият контекст и богатството на находките обаче насочват към владетелския елит на трибалите. Това е особено важно, защото когато говорим за траките, вниманието много често се съсредоточава върху Одриското царство. Могиланската могила ни напомня, че тракийският свят е бил много по-разнообразен и че на север от Стара планина също съществуват могъщи аристократични центрове.
Златният венец, разкошните обеци, колесницата, конете, сребърните съдове и богато украсената кнемида не са просто демонстрация на богатство. Те показват общество, в което положението на човека е трябвало да бъде видимо дори в смъртта.
Съкровището от центъра на Враца
Това е може би най-необикновеното в историята на Могиланската могила. Тя не е открита в отдалечена долина или сред пустеещи хълмове. Останките ѝ са оцелели почти в самия център на Враца, притиснати от постепенно разрастващия се град.
Под един полуразрушен насип, който поколения хора са виждали край домовете си, са лежали златен венец, великолепни обеци със сфинксове, десетки златни апликации, сребърна кнемида, фиали, ритуални съдове, златна каничка, колесница и жертвопринесени коне.
И може би точно това прави Могиланската могила толкова впечатляваща. Имената на хората, погребани в нея, са изгубени, но предметите, с които са изпратени в отвъдното, са запазили достатъчно, за да разберем колко богат и сложен е бил светът на тракийския елит през IV в. пр. Хр.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар