Гробниците на траките (Част VI): Гробът в могила Светицата и златната маска

В северната част на Казанлъшката котловина, между Крън и Шипка, се намира могила Светицата – място, което през 2004 г. разкрива едно от най-ранните и богати погребения, познати от Долината на тракийските владетели. Под могилния насип археолозите откриват гроб на представител на тракийската аристокрация от втората половина на V в. пр. Хр., положен с оръжия, скъпи съдове, златен пръстен и една от най-забележителните находки на тракийската археология – масивна златна погребална маска.

За разлика от монументалните подмогилни съоръжения като Голяма Косматка или Мезек, тук не става дума за сложна архитектурна постройка с дромос, преддверия и куполна камера. Светицата е интересна с друго – с погребението и необикновено богатия инвентар, който позволява да надникнем в света на тракийския елит през V в. пр. Хр.

загадъчната златна маска, свързвана с Терес I

Откритието от 2004 година

Могила Светицата е проучена през 2004 г. от археологически екип, ръководен от Георги Китов. Под насипа е открит саркофагоподобен гроб, изграден в предварително оформена яма. Дъното ѝ е покрито с обработени каменни блокове, стените са облицовани с добре оформени и подредени каменни плочи, а отгоре гробът е затворен с шест масивни трапецовидни каменни блока.

Вътре археолозите попадат на останките на покойника и изключително богат погребален инвентар. Положени са биметална броня, два меча, върхове на копия и стрели, сребърна чаша, бронзова хидрия, керамични съдове и други предмети. Сред тях са и два червенофигурни съда, вероятно изработени в Атина, които помагат за датирането на погребението във втората половина на V в. пр. Хр.

Но две златни находки превръщат Светицата в нещо наистина необикновено.

Георги Китов

Златната маска

Върху лицето на мъртвия е била положена масивна златна маска с тегло 673 грама. Това не е тънък златен лист с условно изображение на човешко лице. Майсторът е предал ясно различими черти – гъста коса, брада и мустаци, оформен нос и притворени очи.

Именно индивидуалността на лицето неизбежно поражда въпроса дали пред нас не стои образът на конкретен човек.

Още след откриването Георги Китов изказва хипотезата, че погребаният в Светицата може да е Терес I – един от ранните владетели на Одриското царство и баща на Ситалк. Датировката на погребението и изключително високият статус на покойника правят тази идея възможна, но не разполагаме с надпис или друго пряко доказателство, което да потвърди самоличността му. Затова златната маска често е свързвана с Терес I, но това остава една от големите загадки на находката.

загадъчната златна маска, свързвана с Терес I

И това всъщност прави маската още по-интригуваща – имаме лице, но нямаме име.

Една много по-древна традиция

Затова не можем да кажем, че пред нас със сигурност е маската на Терес I. По-коректно е да говорим за погребението на знатен представител на тракийския елит, чиято самоличност остава неизвестна.

Поставянето на златна маска върху лицето на покойник има далеч по-стари паралели в древния свят. Най-известните идват от шахтовите гробници в Микена от II хилядолетие пр. Хр., сред които е прочутата т.нар. „Маска на Агамемнон“.

Това обаче не означава, че маската от Светицата е пряко продължение или копие на микенската традиция. Между тях стоят векове и различна културна среда. Сравнението е важно като свидетелство, че идеята лицето на знатния покойник да бъде покрито със злато се появява в различни погребални традиции на древния Егейски и Балкански свят.

При Светицата стойността на находката е особено голяма именно защото подобни златни погребални маски са изключително редки в тракийска среда.

Златният пръстен-печат

До знаменитата маска понякога остава в сянка друг изключителен предмет от същото погребение – златен пръстен-печат, който днес е изложен в постоянната експозиция на Националния археологически музей в София.

Върху овалната плочка е гравирано в негатив изображение на почиващ млад атлет. Фигурата е представена в профил надясно, а тялото е обърнато в три четвърти. Младежът седи с леко приведено напред тяло и отпуснати рамене. В едната си ръка държи хоризонтално две копия, а краката му са протегнати напред и кръстосани при глезените.

Златният пръстен-печат

Изработката е забележително прецизна. Къдравата коса е отметната назад, мускулатурата е моделирана внимателно, а позата създава усещане за естествено отпуснато човешко тяло.

Под фигурата са гравирани архитектуроподобни елементи. Допуска се, че те може да загатват средата на гимназион – характерно пространство в гръцкия свят, свързано с физическото възпитание и обществения живот. Това обаче остава интерпретация, а не сигурно разчитане на сцената.

Тракийски аристократ в един свързан свят

Именно съчетанието на предметите прави погребението толкова интересно. От едната страна стои тежкото въоръжение – броня, мечове, копия и стрели. От другата са изящните съдове, златният пръстен и червенофигурната керамика, вероятно произведена в Атина.

Това е материалният свят на човек с изключително висок обществен статут, но и на общество, което не съществува изолирано. Тракийската аристокрация поддържа контакти с гръцкия свят, придобива престижни предмети и включва произведения на гръцкото художествено производство в собствената си среда.

Особено показателни са червенофигурните съдове. Те не са просто красиви вещи сред погребалните дарове. Именно подобни предмети, чийто стил и производство могат да бъдат сравнително точно датирани, помагат на археолозите да поставят погребението във втората половина на V в. пр. Хр.

Воин, аристократ – но дали владетел?

Богатството на погребението лесно изкушава да наречем мъртвия „цар“. Но тук трябва да направим същото разграничение, което е важно и при други тракийски гробове.

В Светицата няма надпис с името на покойника. Нямаме и друг сигурен белег, който да ни позволява да идентифицираме конкретна историческа личност.

Това, което можем да кажем уверено, е впечатляващо и без допълнително украсяване: погребан е знатен представител на тракийския елит, изпратен в смъртта с пълен комплект въоръжение и с предмети от благородни метали и висококачествена керамика. Самият мащаб и характер на погребалните дарове говорят за изключително високо положение.

Дали този човек е бил владетел, член на владетелска фамилия или друг представител на върховната аристокрация, засега не можем да установим със сигурност.

Лице без име

Именно тук Светицата се различава по интересен начин от Голяма Косматка.

При Голяма Косматка имаме името на Севт върху част от предметите и знаменитата бронзова глава, свързвана със Севт III. При Светицата ситуацията е почти обратната – имаме златно лице, положено върху мъртвия, но не знаем името на човека под него.

След повече от две хилядолетия неговото оръжие, съдовете и украшенията все още ни позволяват да разберем нещо за положението и света му. Знаем, че е принадлежал към върховете на тракийското общество. Виждаме контактите му със света на гръцките градове. Виждаме начина, по който е бил изпратен в отвъдното.

Но самоличността му е изгубена.

Дали човекът под златната маска е бил Терес I, днес не можем да докажем. Но Светицата ни е оставила нещо изключително рядко – не името, а лицето на един от най-могъщите представители на тракийския елит от V в. пр. Хр.