Само на километър южно от град Шипка, в сърцето на Долината на тракийските царе, се намира една от най-впечатляващите тракийски могили по българските земи – Голяма Косматка. Именно тук през 2004 г. екипът на археолога Георги Китов прави едно от най-значимите открития на българската археология – монументален погребален комплекс, свързан с одриския владетел Севт III.
Връзката със Севт III не се основава само на предположение. Името на владетеля е открито върху предмети от комплекса, а пред гробницата е намерена забележителна бронзова портретна глава на царя. НАИМ–БАН представя паметника като гробница на одриския владетел Севт III и датира погребението в първата четвърт на III в. пр. Хр.

Монументален комплекс под могилата
Голяма Косматка е сред най-големите тракийски могили. Под огромния могилен насип е изградено монументално съоръжение, към което води представителна алея.
След фасадата започва 13-метров дромос, необичайно широк и висок за подобно съоръжение. След него са разположени три последователни помещения. Първите са изградени от прецизно обработени каменни блокове, свързани с железни скоби, залети с олово. Последното помещение е особено впечатляващо – то е издълбано в един огромен гранитен блок и наподобява саркофаг. В него са оформени ритуално каменно ложе и маса.
Един от най-красивите архитектурни елементи е мраморната врата, която отделяла част от помещенията. Върху нея са изработени релефни изображения на божества. Впоследствие вратата е била ритуално разрушена при затварянето на комплекса.

Съкровището на един владетел
В Голяма Косматка е открит изключително богат гробен инвентар – златен венец, златен киликс, сребърни съдове, оръжия, части от защитно въоръжение, предмети от конска амуниция и други ценни вещи.
Сред най-забележителните находки е великолепният златен венец от дъбови листа и жълъди. Подобни венци са не просто украшения – те са част от представителния свят на античния елит и свидетелстват за изключително високия статус на човека, за когото е предназначен комплексът.
Открит е и златен киликс – съд за пиене на вино, както и сребърни съдове. Особено важни са надписите върху част от предметите. Името Севт е изписано върху бронзовия шлем, а надписи върху сребърни съдове също свързват инвентара с владетеля. Именно тези находки са сред най-силните аргументи за идентифицирането на комплекса със Севт III.
Оръжията допълват образа на тракийския владетел – шлем, наколенници, нагръдник, железен меч със златна украса и върхове на копия. Тук виждаме не просто демонстрация на богатство, а цял набор от символи на власт, воински статус и принадлежност към най-висшата тракийска аристокрация.

Лицето на Севт III
Най-знаменитата находка от Голяма Косматка всъщност не е открита вътре в гробницата.
На около 7 метра пред фасадата, по трасето на алеята, археолозите намират ритуално положена бронзова глава от статуя в естествен ръст. Днес тя е един от шедьоврите на античното изкуство, съхранявани в Националния археологически музей в София.
Това е бронзовият портрет на Севт III.

Лицето е пресъздадено с удивителен реализъм – брада и коса, бръчки около очите и челото, характерен нос и дори малка бенка върху лявата скула. Очите са изработени от алабастър и стъклена паста, а отделни детайли са подчертани с различни материали.
НАИМ–БАН определя находката като „бронзова портретна глава на цар Севт III“. Според Георги Китов тя представлява самия владетел, а художествените ѝ особености я свързват с елинистически майстор, вероятно от художествения кръг на прочутия древногръцки скулптор Силанион.
Защо знаем, че това е Севт III?
Археолозите разполагат с необичайно много следи, които водят към един конкретен владетел.
Столицата на Севт III – Севтополис – се е намирала само на около десет километра от могилата. В комплекса са открити монети, сечени от името на Севт III и носещи неговия образ. Върху два сребърни съда присъства името на царя, а „на Севт“ е изписано и върху бронзовия шлем. Георги Китов посочва и сходството между бронзовия портрет и изображенията на владетеля върху неговите монети.
Съвкупността от тези доказателства прави връзката между Голяма Косматка и Севт III изключително силна.



Погребението и затварянето на комплекса
В едно от помещенията е принесен в жертва кон – част от погребалния ритуал. След извършването на обредите входовете към помещенията са зазидани, дромосът е опожарен и запълнен с камъни и пръст. Бронзовата глава също е положена ритуално пред фасадата, след което алеята е затрупана.
Това показва, че затварянето на комплекса не е било просто практическо действие. То е част от внимателно организиран ритуал, с който съоръжението окончателно е отделено от света на живите.
Интересното е, че НАИМ–БАН използва различни определения за самото погребение. В един свой материал институтът говори за погребение чрез трупоизгаряне, а в друг – за „символично погребение“ на Севт III. Затова е по-коректно да не възстановяваме категорично съдбата на тялото на владетеля отвъд това, което археологическите данни позволяват.
Голяма Косматка и Севтополис
Историята на Голяма Косматка е неразривно свързана със Севтополис – столицата, основана от Севт III в края на IV в. пр. Хр.
Днес древният град се намира под водите на язовир Копринка. Той е открит и проучен при строителството на язовира през XX век, преди да бъде залят.
Така само на няколко километра един от друг се намират два от най-важните паметници, свързани с един и същ тракийски владетел – неговата столица и монументалният комплекс в Голяма Косматка.
И именно тук Голяма Косматка се отличава от много други тракийски гробници:
За разлика от много тракийски гробници, при които самоличността на погребания остава неизвестна, в Голяма Косматка откриваме името на Севт върху част от находките, неговия портрет и изключително богат владетелски комплекс – но не и сигурно идентифицирани останки на самия Севт III.
Това превръща Голяма Косматка не просто в една от най-богатите тракийски гробници, откривани по нашите земи, а в рядка възможност да свържем археологическите находки с конкретна историческа личност и дори с нейното лице.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“

- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата

- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах

- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море

- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи

- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия


Вашият коментар