Историята на българското националноосвободително движение е изпълнена с личности, за които борбата е смисъл и съдба. Такъв човек е Атанас Николов Попвасилев – Свещаров, познат още като Свещаря. Роден на 23 февруари 1847 г. в сярското село Горно Броди, той израства в среда, в която българското самосъзнание се сблъсква ежедневно с османската власт и гръцкото духовно влияние. Още млад напуска родното място и поема по дългия път на гурбета и скитничество – Света гора, Цариград, Одеса, Бесарабия. Работи като хлебар, бояджия и общ работник, но навсякъде носи със себе си идеята за свободна България.
В Ботевата чета
През 1876 г. Атанас Свещаров се присъединява към четата на Христо Ботев. От слизането при Козлодуй до последните боеве в Балкана той участва във всички сражения. След гибелта на войводата, заедно с други четници се опитва да се пробие към Средна Стара планина. Предателството обаче слага край на този опит – Свещаров е пленен, окован и разкарван из различни градове, сред които Сяр, Неврокоп и София. Свободата му идва след общата амнистия, но преживяното го превръща в още по-убеден и последователен деец.
Обществена и просветна дейност в Сяр
След Освобождението Свещаров се завръща в Сяр и отваря българска книжарница – място, което бързо се превръща в център на българския дух. Той активно работи за възстановяването на българското училище заедно с учителя Петър Сарафов и се включва в църковната борба. Един символичен акт остава в паметта на съвременниците му – при кръщаването на първата му дъщеря Олга той прогонва гръцкия свещеник, заявявайки открито своята българска позиция.
В редовете на ВМОРО и срещите с Гоце Делчев
Като деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация Свещаров е преследван както от османските власти, така и от гръцките среди. Домът му в Сяр става убежище за революционери и място за тайни срещи. Именно там се провежда и последната среща на Гоце Делчев с дейци на Серския окръг, малко преди четата му да напусне града и да поеме към Баница.
Изселвания и последни години
След подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. Свещаров е принуден да напусне родния край. Заедно със съпругата си Магдалина и дъщерите си Олга и Катерина преминава през Пловдив, а по-късно се установява в Ксанти. Новите политически промени отново го изкореняват – през 1919 г., когато Западна Тракия е окупирана от гръцката армия, семейството се изселва в Станимака (днешен Асеновград). Там Атанас Свещаров умира на 12 март 1930 г.
Памет и наследство
Атанас Свещаров е носител на три ордена, два от които „За храброст“ – сребърен и бронзов. Името му днес носят улици в Асеновград, София, Пловдив, Гоце Делчев и други градове. Но най-ценното му наследство не е в отличията, а в примера на човек, за когото борбата за България не приключва с едно въстание, а продължава цял живот – тихо, упорито и без компромис.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
Вашият коментар