Битката за милионите на Евлоги Георгиев

Малцина подозират, че зад дарителския жест, който стои в основата на Софийския университет, се крие история, още по-драматична от роднинската връзка между Христо Ботев и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Скандали, съдебни дела, политически интриги, обвинения във фалшификации и национални катастрофи – всичко това се преплита около завещанието на един от най-богатите българи на XIX век: Евлоги Георгиев.
Парите са много – повече от 20 милиона лева злато по тогавашен курс. Въвлечените са още повече: роднини, министри, съдии, професори, политици, цели правителства и парламенти.
А в центъра на тази буря стои един човек – Иван Евстратиев Гешов, определен от Евлоги за универсален наследник.

Завещанието, което разтърси България

Евлоги Георгиев написва завещанието си през 1882 г., но то е отворено едва след смъртта му през 1897-а. Документът е изключително подробно изготвен – истинска програма за развитието на България. Дарителят разпорежда огромна част от своето богатство да бъде вложено в ценни книжа и имоти, а доходите да финансират създаването на ново висше училище.

Това учреждение трябва да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово“ и да обучава млади хора по „положителни науки с приложение към индустрията“.
С други думи – Георгиев не иска да създава още адвокати, литератори и чиновници. Той мечтае за инженери, механици, агрономи – хора, които да градят икономиката на България.

За да бъде контролирана строго волята му, той създава сложен механизъм: универсален наследник, Съвет на изпълнителите и бъдеща ефория на училището. Завещанието задължава всички тези структури да действат самостоятелно от държавата. Причината е проста – Евлоги не ѝ се доверява.

Защо Иван Евстратиев Гешов е избран за универсален наследник

Изборът на Гешов не е случаен. Той е съпруг на Мария Пулиева – внучка на сестрата на Евлоги и Христо Георгиеви. Двамата са роднини по линия на Пулиевия род, известен възрожденски клан.

Иван Гешов

Но още по-важно: Евлоги вярва в Гешов.
Възпитаник на Манчестър, финансово грамотен, делови, честен, и – ключово – с безупречен морал.
Всичко, което един милионер може да иска от човек, който трябва да разпредели неговите пари след смъртта му.

Но точно този избор става причина за един от най-големите скандали в младата българска държава.

Първите конфликти: държавата срещу частната воля

След прочитането на завещанието започва разцепление. От едната страна стоят наследници и представители на деловите кръгове, които искат волята на Евлоги да бъде изпълнена буквално – независимо висше училище, отделно от държавния университет.

От другата страна е държавата. Всеки кабинет, независимо от политическата си окраска, вижда в завещанието не просто дарение, а шанс да подчини под своя контрол огромен фонд, чиито доходи могат да финансират образование, инфраструктура и влияние.

Почти веднага възниква спор:
Трябва ли да се създаде ново, отделно висше училище – както е написал Евлоги – или средствата да отидат в държавното Висше училище (днешния Софийски университет)?

Ефорията, доминирана от хора, близки до правителството, решава да „влее“ завета в съществуващия университет. Съветът на изпълнителите отговаря остро: това е нарушение на волята на дарителя. Разпалва се битка, която ще продължи десетилетия.

Как политиката превърна завещанието в оръжие

Сменят се режими, правителства, парламенти – всеки със своя визия за това какво да се случи с милионите.
Либерали, стамболовисти, демократи, народняци – всички се намесват. Сменят се ефории, назначават се нови „доверени лица“, някои структури се обезсилват, други – разширяват.

Държавата поддържа тезата, че заветът трябва да се използва „в полза на народа“. Но под това понятие различните партии разбират различни неща.

Частната воля на Евлоги започва да се сблъсква с логиката на държавното управление.
А в средата стои един човек, който се опитва да пази честното име на дарителя – Иван Гешов.

Делото срещу Иван Гешов: най-шумният процес в България

През 1907 г. политическата битка прераства в съдебен процес.
По подбуди на управляващите наследници на Пулиевия род подават иск, че завещанието е фалшиво и че Гешов е само привиден наследник, който „присвоява“ милиони.

Правителството внася иск за 16 милиона лева – огромна сума за времето.
Симеон Радев публикува скандални статии, намекващи, че Гешов е предизвикал политически кризи, за да „спаси своите милиони“. Кампанията е масирана, агресивна, целяща да смачка морално и политически опонента.

Гешов отговаря с дела за клевета и ангажира световноизвестни юристи. Френски професори по право наричат процеса „юридическа лудост“.
В крайна сметка Върховният касационен съд прекратява делото, признавайки, че претенциите срещу Гешов са необосновани и че той е законният наследник.

Но щетите вече са нанесени – не само политически, но и върху изпълнението на завета.

Краят на спора и раждането на Софийския университет в сегашния му вид

Първата световна война поставя нови държавни приоритети, а спорът около завещанието бавно затихва.
През 1924 г. се взема окончателно решение: всички средства да се обединят в един фонд и да се използват за изграждане на основната сграда на Софийския университет.

На 30 юни 1924 г. е положен основният камък на Ректората.
Това символично слага край на един спор, който е разкъсал институции, партии и семейства.

Голямото училище, което Евлоги е мечтал да изгради, не става отделна институция, както той е искал. Но неговите средства и неговата идея стават основа на най-престижния университет в България.

Какво остава днес от завета на Евлоги Георгиев

Днес името на братя Георгиеви стои върху фасадата на сградата, пред която са издигнати техните скулптури.
Но малцина осъзнават, че зад тези паметници се крие история на сблъсък между частната инициатива и държавната воля, между идеализма и политиката, между една мечта и множество интереси.

Евлоги и Христо Георгиеви искат да дадат на България бъдеще, изградено чрез знание.
И въпреки скандалите, делата и политическите битки – това бъдеще се случва.

Какво предстои в поредицата

Тази статия е част от по-голяма серия за най-влиятелните български родове.
Следващата тема ще разкаже за личната история на Мария и Иван Гешови – не само наследници, но и едно от най-уважаваните семейства в страната, чиито любовни писма, възпитателни принципи и морални избори оформят облика на модерна България.