Анхиало – градът на солта, морето и хилядолетната история

Между древните Аполония Понтика и Месамбрия, на брега на големия Бургаски залив, постепенно израства град, чието богатство ще бъде определяно от морето, пристанището, плодородната земя и солта. Това е Анхиало – древният предшественик на днешно Поморие.

Точната дата на възникването му не е установена със сигурност. Според една от хипотезите още през VI в. пр. Хр. жители на Аполония създават в района укрепен пункт, а в края на V в. пр. Хр. вече може да се говори за по-значимо селище. Археологическите находки обаче показват, че хора живеят по тези места и много преди гръцката колонизация. Именно затова ранната история на Анхиало остава една от темите, по които изследователите продължават да спорят.

Не е напълно изяснено и къде точно се е намирало най-ранното укрепление. Част от изследователите го търсят североизточно от днешния град, в район, който днес е под морето. Това е важна подробност, защото историята на Анхиало винаги е била тясно свързана с променящата се морска линия.

Името Анхиало

Името на града идва от гръцкото Anchialos – Ἀγχίαλος. Популярното обяснение, че означава „близо до солта“, е привлекателно заради прочутите поморийски солници, но не бива да се представя като сигурна древна етимология. По-сигурно е да свържем названието с крайморското положение на града – „край морето“, „близо до морето“.

Солта обаче действително се превръща в една от най-характерните черти на Анхиало и по-късно на Поморие. Традицията на солодобива в района е изключително стара и с времето именно солниците ще се превърнат в един от основните източници на богатство на града.

Град, за който Аполония и Месамбрия влизат във война

Колко ценен е бил Анхиало още през елинистическата епоха, показва един забележителен исторически епизод.

През II в. пр. Хр. между Аполония Понтика и Месамбрия избухва въоръжен конфликт. Един от основните спорни пунктове е именно контролът над Анхиало. Запазен древен надпис разказва как месамбрийците завземат Анхиало и част от територията на Аполония. На помощ на аполонийците пристига военноморски отряд от Истрия, командван от Хегесагор. След сражения Анхиало е отвоювано, а укреплението е разрушено.

Септимии, РИМ – Поморие

Това не е дребен местен спор. Ако две от най-значимите гръцки колонии по западното Черноморие са готови да воюват за Анхиало, причината трябва да се търси в неговото стратегическо и стопанско значение. Контролът над мястото означавал достъп до земите около Бургаския залив, до морските маршрути и до ценни природни ресурси.

Анхиало вече не било просто малко крайбрежно селище.

Септимий Север

Тракийският Анхиало

През късната елинистическа епоха градът и околностите му остават силно свързани с тракийското население. Археологическите находки разкриват една богата местна аристокрация, която продължава да съществува и след навлизането на гръцката и по-късно римската култура.

Сред най-впечатляващите свидетелства е погребението на жена, известна от археологическите изследвания като Лесескепра. Богатите златни накити от края на I в. пр. Хр. свидетелстват за високото ѝ обществено положение; тя е интерпретирана като представителка на тракийската аристокрация и вероятно жрица.

В района на Анхиало са известни множество могилни погребения и богати находки от периода I в. пр. Хр. – III в. сл. Хр. Те показват, че местните елити не изчезват с идването на Рим. Напротив – част от тях успешно се включват в новия политически и икономически ред.

Точно тази смес между тракийска традиция, гръцка градска култура и римски начин на живот ще се превърне в една от отличителните черти на Анхиало.

Култове, дошли от далечен Египет

Още през елинистическата епоха градът поддържа връзки с далечни части на Средиземноморието. Особено интересен е надпис от II в. пр. Хр., свързван с почитането на египетските божества Изида и Озирис.

Подобни култове се разпространяват широко в елинистическия и римския свят благодарение на търговията, мореплаването и движението на хора. Присъствието им в Анхиало показва, че градът не е бил периферно място, откъснато от големите процеси на епохата. Напротив – през неговото пристанище са достигали не само стоки, но и идеи, религии и културни влияния.

Това вероятно е едно от най-интересните лица на древния град – по улиците му можели да живеят траки, гръцкоговорящи търговци, римски граждани и хора, почитащи богове, чиито култове са родени на хиляди километри от Черно море.

Под властта на Рим

След окончателното превръщане на Тракия в римска провинция през 46 г. сл. Хр. Анхиало навлиза в един от най-силните периоди в своята история.

Стратегическото му положение, пристанището и плодородният хинтерланд го превръщат във важен регионален център. През римската епоха градът е известен и като Ulpia Anchialos, а значението му се увеличава особено през II и III век.

На територията на античния град се строят обществени и жилищни сгради, развиват се занаятите и търговията, а пристанището свързва града с останалата част на Черноморието и Средиземноморието. Археологическите находки – монети, стъклени съдове, архитектурни детайли, накити и вносни предмети – свидетелстват за значително богатство и широки икономически контакти.

Официалната история на Поморие определя римската епоха като времето на най-големия разцвет на древния град. В местността Палеокастро се развива обширен античен център, а Анхиало изпълнява важни търговски и пристанищни функции.

Един „велик град“ край Черно море

Към късната Античност Анхиало вече е достатъчно значим, за да бъде споменаван от античните автори сред важните градове на тракийското крайбрежие.

Но богатството има и цена. Черноморското крайбрежие е изложено на нападения, а III век е едно от най-неспокойните времена в историята на Римската империя. Готските нашествия достигат до района и през втората половина на столетието градът търпи сериозни разрушения.

В края на III и началото на IV век империята започва мащабна реорганизация. При Диоклециан Анхиало попада в провинция Хемимонт – административна област, чийто център е Адрианопол.

Градът обаче оцелява.

Както многократно ще се случва през неговата история, разрушението не означава край, а начало на поредното възстановяване.

Мавзолеят на една богата фамилия

На няколко километра западно от Поморие се намира един от най-необичайните антични паметници в България – прочутата Антична куполна гробница.

Тя е част от западния некропол на античния Анхиало и представлява изключително интересна комбинация между тракийската погребална традиция и римската строителна техника. Съоръжението е изградено под могилен насип. Дълъг около 22 метра коридор отвежда към кръгла погребална камера с диаметър приблизително 11,60 метра и височина около 5,50 метра.

Най-необичайният елемент е кухата централна колона, която се разширява нагоре и се слива със свода. Подобно архитектурно решение почти няма аналог сред запазените антични гробници по българските земи.

Смята се, че съоръжението е служило като мавзолей на богата тракийска фамилия от Анхиало. Това е още едно доказателство за богатството и общественото положение на местната аристокрация през римската епоха.

И точно тук историята на Анхиало става особено интересна. Дори векове след включването на Тракия в Римската империя хората продължават да съчетават старите си погребални традиции с новата римска архитектура.

Златните накити на Лесескепра

Топлите извори, които привличали болни отдалеч

През VI век историкът Прокопий Кесарийски оставя едно от най-любопитните описания на Анхиало.

Той разказва за естествени топли извори близо до града, използвани за лечебни бани. Според Прокопий болни хора идвали тук, за да търсят облекчение, въпреки че мястото било изложено на опасност от нападения.

Император Юстиниан I решил да промени това. Той укрепил селището около лечебните извори със стени, така че хората да могат да използват баните по-сигурно. Прокопий изрично нарича Анхиало град на черноморския бряг, населен от траки.

Този кратък разказ е забележителен, защото показва, че днешната връзка на Поморие с лечебните процедури и балнеологията има изключително далечни исторически корени.

Морето, солта, лечебната кал и минералните води не са модерно туристическо изобретение. Природните дадености на района определят живота на града още от Античността.

Град на границата между спокойствието и войната

VI век е време на възстановяване, но и на непрекъсната опасност. Балканските владения на Източната Римска империя са подложени на аварски и славянски нападения.

Анхиало също пострадва. В края на VI век градът е засегнат от нашествията, но отново се възстановява. Неговото значение се запазва именно защото мястото е твърде ценно – контролира пътища, земи, пристанище и важен участък от черноморското крайбрежие.

Тази съдба ще се повтаря и през Средновековието. Анхиало ще бъде желан както от Византия, така и от България и неведнъж ще сменя владетелите си.

Когато Анхиало се оказва между България и Византия

След създаването и укрепването на българската държава южното Черноморие се превръща в естествена зона на съперничество между България и Византия. Анхиало заема ключова позиция по пътя между Константинопол и северните черноморски градове.

Недалеч от града през 917 г. се разиграва една от най-големите битки в средновековната българска история – битката при Ахелой. Войските на цар Симеон I нанасят тежко поражение на византийската армия.

Самата битка не се води в Анхиало, но районът на града е непосредствено свързан с военните операции. Победата при Ахелой затвърждава позициите на България и превръща Симеон в доминираща политическа фигура на Балканите.

През следващите векове Анхиало периодично преминава между българска и византийска власт – сигурен знак, че нито една от двете държави не е готова лесно да се откаже от него.

Битката при Анхиало (30.VI.763 г.)

Солта – богатството, което не може да бъде заменено

Колкото и важни да са пристанището и стратегическото положение, историята на Анхиало трудно може да бъде разказана без солта.

Солта в предмодерния свят не е просто подправка. Тя е необходима за консервирането на месо и риба, за животновъдството, за търговията и за снабдяването на градове и армии. Контролът върху солници може да носи огромни приходи.

В Поморие технологията за производство на морска сол чрез слънчево изпарение се запазва до наши дни. Историческите извори позволяват сигурно да проследим голямото значение на солодобива през Средновековието и особено през османската епоха. Между XV и XIX век Анхиало се превръща в един от големите солодобивни центрове на Османската империя.

Така природен ресурс, използван в района от векове, постепенно се превръща в икономическа основа на града.

снимки на Анхиало преди век

От Анхиало до Поморие

Анхиало продължава да бъде значим черноморски град и през османския период. Търговията, риболовът, лозарството, винопроизводството и солодобивът поддържат стопанския му живот.

Но началото на XX век носи тежък удар. През 1906 г. голям пожар унищожава значителна част от стария град. Много от старите къщи и сгради изчезват завинаги. Запазените фотографии от времето преди пожара днес дават рядка възможност да видим как е изглеждал старият Анхиало.

През 1934 г. градът получава днешното си име – Поморие.

Името се променя, но връзката с морето остава.

АНХИАЛО ПРЕДИ ПОЖАРА ОТ 30 ЮЛИ 1906 Г.

Какво е останало от древния Анхиало

Голяма част от античния град днес не може да бъде видяна като цялостен археологически комплекс. Неговите останки са разпръснати под съвременната градска среда, в околностите на Поморие и в територии, засегнати от промени на морския бряг.

Затова историята трябва да бъде сглобявана от отделни фрагменти – монети, надписи, керамика, архитектурни детайли, погребения и сведенията на древните автори.

Най-впечатляващият запазен паметник несъмнено е Античната куполна гробница. Историческият музей в Поморие съхранява множество находки от древния град, включително свидетелства за богатата тракийска аристокрация. А Музеят на солта пази една традиция, която свързва природата и човека по тези места от векове.

Град, създаден от морето

Анхиало никога не е бил просто още един античен град по Черноморието.

За него се водят войни още през елинистическата епоха. Тук живее богата тракийска аристокрация. През римското време градът достига значителен разцвет, а векове по-късно Юстиниан укрепва лечебните извори край него. Средновековните държави се борят за контрола над района, а солта превръща Анхиало в ценен икономически център и през много по-късни времена.

Днес Поморие изглежда различно от античния град, но причините хората да избират това място са удивително устойчиви – морето, солта, лечебните води и кал, плодородната земя и естественото положение на полуострова.

Затова историята на Анхиало не е просто разказ за град, който е съществувал тук някога. Тя е история за едно място, което от хилядолетия живее благодарение на природата около себе си – и за хората, които във всяка епоха са намирали нов начин да използват нейното богатство.