На около 15 километра северозападно от Бургас се намира едно от най-необикновените исторически места в България – Акве Калиде. Днес то е известно със своите минерални извори и археологически комплекс, но историята му започва хилядолетия преди появата на първите държави на Балканите. В продължение на повече от седем хилядолетия хората идват тук, привлечени от лековитата сила на топлата минерална вода. Траките превръщат извора в свещено място, римляните изграждат внушителни обществени бани, византийски императори укрепват града, български владетели го включват в пределите на държавата, а османски султани възстановяват баните. Малко места в България могат да разкажат толкова дълга и непрекъсната история.
Светилището на Трите нимфи
Археологическите проучвания показват, че районът около минералните извори е бил обитаван още през VI–V хилядолетие пр. Хр. Още тогава хората вероятно са използвали топлата вода за различни лечебни и битови нужди.
През средата на I хилядолетие пр. Хр. траките превръщат извора в прочутото светилище на Трите нимфи – божества, смятани за покровителки на водите, природата и плодородието. В продължение на векове поклонници пристигали от различни части на Тракия, Древна Гърция, Македония и черноморските градове, за да търсят изцеление и да отправят дарове към нимфите.
Най-красноречивото доказателство за славата на светилището са откритите над 4000 монети. Те били хвърляни във водата като дарове и произхождат от десетки антични градове, което показва, че лечебната слава на минералния извор била известна далеч извън пределите на днешна България. Сред тях има монети от Аполония, Одесос, Месамбрия, Кабиле, Византион, Маронея, Истрия, Томи и много други древни центрове.
Римляните превръщат извора в прочут балнеоложки център
След като Римската империя завладява Тракия през I век сл. Хр., значението на минералните извори нараства още повече. Римляните изграждат първите големи обществени бани, превръщайки мястото в истински балнеоложки център.
За римляните термите били много повече от място за къпане. Там хората спортували, лекували се, разговаряли, слушали музика, четели поезия и обсъждали политиката. Посещението в банята било част от ежедневния живот на всеки заможен гражданин.
По времето на император Траян районът около баните бил благоустроен, а непосредствено до тях била изградена важна пътна станция, получила името Акве Калиде – „горещите води“. Благодарение на стратегическото си разположение между крайбрежния път и пътя към вътрешността на Тракия, селището постепенно се превърнало в един от най-важните пунктове по римската пътна мрежа.
Най-ранното писмено споменаване на името Акве Калиде се среща в прочутата Певтингерова карта – средновековно копие на древноримска карта на пътищата, където селището е отбелязано като важна спирка между Анхиало и Кабиле.
Празниците в чест на нимфите
В началото на III век, по времето на император Септимий Север, Акве Калиде достига нов разцвет. В продължение на три години тук се провеждат големи празненства и спортни игри, известни като „Северия Нимфея“. Те били посветени на нимфите – покровителки на лековитите извори, и събирали множество посетители от различни части на империята.
Градът, който впечатлил дори готите
През III век готските племена нападат градовете по западното Черноморие и опустошават Анхиало. Въпреки това, когато достигнали Акве Калиде, те пощадили минералните бани.
Готският историк Йорданес разказва, че нашествениците останали тук много дни, наслаждавайки се на горещите минерални извори. Това е едно от най-ранните писмени свидетелства за прочутите лечебни свойства на баните, които впечатлили дори завоевателите.
Крепостта на Юстиниан I
През VI век честите нападения на варварските племена принуждават византийския император Юстиниан I да укрепи Акве Калиде с масивни крепостни стени. Историкът Прокопий Кесарийски отбелязва, че предишните императори пренебрегвали това място, въпреки че множество болни го посещавали за лечение. Именно Юстиниан превърнал селището в защитена крепост, осигурявайки безопасност както на местните жители, така и на многобройните поклонници.
Само няколко десетилетия по-късно аварите, водени от хан Баян, достигат района. Те опожаряват Анхиало, но пощадяват прочутите минерални бани, които продължават да бъдат използвани.
Надпис(и): Obv. Бюст на Константин IV с диадема, ризница и наметало, надясно. Надпис: DN C[ONSTANTI]ЧS PP [AV] или DN C[ONSTA]ЧS PP; Rev. Кръст-потент върху глобус. Надпис: VICTORIA AVG[Ч]S
Между България и Византия
След създаването на българската държава градът започва да се споменава под имената Терма, Термопол или Мегали Терми.
През 708 г. недалеч от него хан Тервел нанася тежко поражение на византийския император Юстиниан II в битката при Анхиало. След разширяването на българските граници на юг Терма остава в пределите на България и продължава да се развива като важен град и лечебен център.
През XII век арабският географ Ел Идриси описва града като „малък, но хубав, добре подреден и богат“, което показва, че минералните бани продължавали да бъдат основният източник на неговото благоденствие.
Надпис(и): Obv. Бюст на Христос с палиум и колобиуми и кръст зад главата, насреща; с дълга коса и брада; дясната ръка вдигната пред гърдите за благослов; в лявата ръка държи Евангелие. Надпис: IhS CRISTOS REX RETNANTIЧM; R. Юстиниан II в цял ръст с корона с кръст,
Унищожението през 1206 година
След превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход съдбата на Терма се променя драматично.
През 1206 г. латинският император Анри Фландърски превзема града. Един от участниците в похода – Жофроа дьо Вилардуен – описва Терма като красиво място с „най-хубавите бани в целия свят“. Въпреки това след тридневен престой императорът заповядва градът да бъде изгорен. След този пожар Терма никога повече не възстановява предишното си значение, макар че самите минерални бани продължават да функционират.
Банята на Сюлейман Великолепни
През XVI век османският султан Сюлейман Великолепни посещава минералните извори, за да лекува подаграта си. След престоя си нарежда върху останките от старите римски бани да бъде изградена нова османска баня.
Именно тази баня е достигнала до наши дни и е сред най-добре запазените части на археологическия комплекс.
Какво разкриха археолозите
Мащабните археологически разкопки, започнали през 2008 г., разкриват впечатляващи останки от античния и средновековния град. Археолозите откриват централната зала на баните – калдариума, два големи басейна, хипокаустната отоплителна система, каптажите на горещите извори, фригидариум с хладка вода, крепостните стени и множество помещения, използвани като магазини и обслужващи сгради.
Разкрити са още хиляди монети, накити, печати, архитектурни елементи и култови предмети, които разказват историята на мястото през различните епохи. Особено впечатляващо е, че минералните бани са функционирали почти непрекъснато в продължение на около седемнадесет века – рядко срещано явление не само в България, но и в Югоизточна Европа.
Наследство, което продължава да живее
Днес Акве Калиде е един от най-интересните археологически комплекси в България. Разходката сред древните зидове позволява на посетителите да проследят развитието на мястото от тракийско светилище до римски балнеоложки център, византийска крепост, средновековен град и османски хамам.
Историята на Акве Калиде показва как едно природно богатство – горещите минерални извори – е успяло да привлича хора, владетели и поклонници в продължение на повече от седем хилядолетия. Именно затова този древен град край Бургас остава едно от най-ценните свидетелства за непрекъснатото историческо развитие на българските земи.
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
- Съкровище от Мурано край Бургас? Загадката на стотици венециански стъклени съдове от Черно море
- Старозагорският лъв: загадката на средновековните релефи
- Патриарх Йосиф II: българинът начело на Константинополската патриаршия
Вашият коментар