Споразумение с прокуратурата в Манхатън забранява на милиардера Майкъл Стайнхард да придобива антики до края на живота си. С тази статия започваме „Открадната история“, поредица за разграбени съкровища, изчезнали произведения на изкуството и съдбата на историческите ценности, попаднали в ръцете на трафиканти и колекционери.
В продължение на десетилетия Майкъл Стайнхард събира древни предмети, превръщайки се в един от най-известните частни колекционери на антики. Сред притежанията му има церемониални съдове, погребални предмети, скулптури и стенописи. Зад част от тях обаче стоят незаконни разкопки, контрабанда и прикрит произход.
През декември 2021 г. разследване на прокуратурата в Манхатън завършва със споразумение: американският милиардер предава 180 откраднати артефакта, оценени на около 70 милиона долара, и приема пожизнена забрана да придобива антики. В замяна прокуратурата се съгласява да не го преследва наказателно за обхванатите от договореността действия, докато той спазва условията ѝ.
Колекция с произход от 11 държави
Разследването на придобиването, притежаването и продажбата на антики от Стайнхард започва през 2017 г. То отвежда властите до предмети, преминали през международния пазар, след като са били незаконно изнесени от държавите си на произход.
В изложението на фактите прокуратурата посочва, че предадените 180 предмета представляват откраднато имущество според законодателството на щата Ню Йорк. Те произхождат от България, Египет, Гърция, Ирак, Израел, Италия, Йордания, Ливан, Либия, Сирия и Турция.
Според същия документ Стайнхард е платил за тях общо над 26 милиона долара. Към момента на споразумението оценката им достига около 70 милиона. Разследващите установяват, че 169 от предметите са преминали през дванадесет престъпни мрежи за трафик, а петдесет са му били продадени с измислена история на собствеността, прикриваща действителния им произход.
Как се прикрива историята на един предмет
При търговията с антики произходът е съществена част от стойността и законността на сделката. Документите трябва да позволяват да се проследи откъде идва предметът, кои са били предишните му притежатели и при какви обстоятелства е напуснал страната си.
Общи формулировки като „от частна швейцарска колекция“ обаче могат да създадат впечатление за установена история, без да дават проверима информация. В случая със Стайнхард прокуратурата разглежда именно разликата между представената пред купувача история и доказателствата за действителното движение на предметите.
Така артефакт, изваден незаконно от земята, може да се появи на международния пазар като привидно обикновена колекционерска вещ. Между находището и витрината остават посредници, сделки и документи, които разследващите трябва да възстановят.
Погребален сандък от Крит
Сред предадените предмети е ларнакс, малък погребален сандък от остров Крит, предназначен за човешки останки. Той е датиран приблизително между XIV и XII век пр. Хр.
Според информацията на прокуратурата Стайнхард го купува през октомври 2016 г. за 575 000 долара от търговеца на антики Юджийн Александър. При разследването предметът е оценен на около един милион долара.
Погребален предмет като този има значение отвъд украсата и пазарната си цена. Мястото, на което е открит, връзката му с други находки и обстоятелствата на полагането му могат да дадат сведения за погребалните обичаи и обществото, което го е създало. Незаконното изваждане прекъсва тези връзки и може безвъзвратно да заличи част от информацията.
Ритонът с глава на елен
Сред най-ценните предадени предмети е церемониален съд, оформен като глава на елен. Ритонът е датиран около 400 г. пр. Хр. и е незаконно изнесен от Турция.
Стайнхард го придобива през ноември 1991 г. за 2,6 милиона долара. Към момента на разследването стойността му е оценена на приблизително 3,5 милиона долара. Той е сред най-скъпите отделни артефакти в групата от 180 предмета, които колекционерът се съгласява да предаде.
Стенопис от Херкулан
В колекцията се намира и римски стенопис, разграбен от вила в Херкулан, града, погребан при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр.
В документите предметът е обозначен като „Ercolano Fresco“. Стайнхард го купува през 1995 г. за 650 000 долараот търговеца на антики Робърт Хехт.
Стенописът някога е бил част от украсата на римски дом. Отделянето му от сградата нарушава връзката между изображението, помещението и останалите декоративни елементи, чрез които изследователите възстановяват облика на древното жилище.
През юли 2022 г. той е сред предметите, върнати на Италия.
Мраморната глава от Кирена
Мраморна глава на забулена жена, датирана около 350 г. пр. Хр., е първият репатриран предмет от предадените от Стайнхард 180 антики. Тя произхожда от гробница в древна Кирена, на територията на днешна Либия.
Според прокуратурата през 1999 г. научните разкопки в района са прекъснати заради нарастваща нестабилност, а гробниците стават обект на разграбване. Скоро след съобщенията за тези посегателства главата се появява на пазара.
Стайнхард я придобива през ноември 2000 г. При разследването тя е оценена на 1,2 милиона долара. През януари 2022 г. е върната на Либия.
Златна купа и плочка от слонова кост
Сред иззетите от Стайнхард антики са златна купа от Нимруд и плочка от слонова кост, върнати на Ирак на 18 януари 2022 г.
Нимруд е един от големите центрове на древната Асирийска империя. Предметите от подобни средища пазят сведения за майсторството, художествените традиции и живота на обществата в древна Месопотамия.
Българската следа: шлем край Плетена
Сред артефактите има и предмет, незаконно изнесен от България. Това е древен шлем, изработен от желязо, сребро, бронз и органични материали, датиран приблизително между 400 и 300 г. пр. Хр.
Според прокуратурата в Манхатън той произхожда от района на днешното село Плетена. Стайнхард го придобива през март 1998 г. за 175 000 долара. Документ от собствените му архиви го описва като разбит на повече от тридесет части, покрити с пръст.
На 10 февруари 2022 г. шлемът е предаден на България на церемония с участието на българския генерален консул в Ню Йорк Мая Христова.
Американското съобщение допуска връзка на предмета с Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. Това е предположение, а не доказана принадлежност. Според представените от прокуратурата данни шлемът е незаконно изнесен от България и подлежи на връщане на страната.
Връщането започва
Споразумението от декември 2021 г. е последвано от предаване на предмети на държавите им на произход.
През януари 2022 г. мраморна забулена женска глава, датирана около 350 г. пр. Хр. и оценена на 1,2 милиона долара, е върната на Либия. Прокуратурата я определя като първия репатриран предмет от тези 180 антики.
Същия месец на Ирак са предадени златна купа и плочка от слонова кост, иззети от колекцията на Стайнхард.
През юли 2022 г. още 48 предмета от неговите притежания са включени в голяма операция по връщане на антики на Италия.
Това е същественото уточнение зад новината за „връщането на 180 артефакта“: през декември 2021 г. колекционерът ги предава по споразумението, а изпращането им до отделните държави се извършва впоследствие.
Забрана вместо наказателен процес
Стайнхард се отказва от предметите и приема ограничението върху бъдещото си колекциониране. Договореността позволява на властите да започнат връщането на антиките, без да ги задържат като доказателства през продължителен съдебен процес.
Това е споразумение за избягване на наказателно преследване. То не представлява оправдателна присъда. Липсата на процес не заличава заключенията на разследването за незаконния произход на предадените предмети.
Случаят показва колко далеч може да стигне един изкопан незаконно артефакт. От погребение, древно селище или светилище той преминава през посредници и граници, докато се превърне в престижно притежание. Връщането му възстановява възможността на държавата на произход да го пази и изследва. Загубените при разграбването сведения обаче невинаги могат да бъдат възстановени.
Източници
- Kindy, David. „New York Antiquities Collector Returns 180 Stolen Artifacts Worth $70 Million“. Smithsonian Magazine, 13 декември 2021 г.
- Прокуратура на окръг Ню Йорк. Споразумение с Майкъл Стайнхард и изложение на фактите, 6 декември 2021 г.
- Прокуратура в Манхатън. Съобщение за връщането на древния шлем на България, 10 февруари 2022 г.
- Прокуратура в Манхатън. Съобщение за връщането на мраморната глава на Либия, 12 януари 2022 г.
- Прокуратура в Манхатън. Съобщение за връщането на предмети на Ирак, 18 януари 2022 г.
- Прокуратура в Манхатън. Съобщение за връщането на 142 антики на Италия, 20 юли 2022 г.
- Открадната история: нюйоркски колекционер връща 180 артефакта от 11 държави на стойност 70 милиона долара
- Христо Кръстев: сред победителите във въздушния бой на 1 август 1943 г.
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
Вашият коментар