Жените до трона. Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска

Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска – дъщеря на крал, майка на цар

В Част IV от поредицата „Жените до трона“ насочваме вниманието си към княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска

Третата част от поредицата „Жените до трона“ беше посветена на Мария-Луиза Бурбон-Пармска – първата съпруга на княз Фердинанд и майка на бъдещия цар Борис III. Италианска принцеса, дошла в България с младост, дълг и лична саможертва, Мария-Луиза оставя трайна следа в историята на българския двор. Но още преди нейното пристигане, преди самият Фердинанд да заеме българския трон, зад кулисите вече действа една жена с европейски мащаб и ясно съзнание за историческа мисия.

Това е княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска – фигура, без която българската монархия в края на XIX век трудно би се оформила в познатия ни вид.

Произход, който отваря врати, но и ги затваря

Клементина е родена през 1817 г. в Париж като дъщеря на Луи-Филип – последния френски крал, и на Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии. Тя израства в среда, в която политиката, дипломацията и династичните бракове са част от ежедневието. Но този свят се разпада още приживе на баща ѝ. Падането на френската монархия през 1848 г. слага край на всякакви илюзии за сигурен трон и превръща Клементина в свидетел на това колко бързо историята може да отнеме привилегиите, които изглеждат вечни.

Именно тази ранна загуба оформя характера ѝ – прагматичен, хладнокръвен и изключително целеустремен.

Амбицията на княгиня Клементина Бурбон – Орлеанска

След брака си с принц Август Сакс-Кобург-Гота Клементина заживява между Виена и Кобург – два центъра на европейския политически и военен елит. Тя отлично разбира, че самата тя никога няма да бъде кралица, но това не означава, че амбицията ѝ е изчезнала. Напротив – тя я пренасочва.

Всички нейни усилия постепенно се съсредоточават върху най-малкия ѝ син – Фердинанд I. Клементина не го възпитава като обикновен принц, а като бъдещ владетел. Образованието му, контактите му и средата, в която расте, са подбирани с ясната цел един ден той да заеме трон – някъде в Европа.

Българският шанс

След кризата в Княжество България и абдикацията на Александър Батенберг се появява възможност, която Клементина разпознава веднага. България търси владетел, Европа наблюдава внимателно, а всяка кандидатура е резултат от сложен дипломатически баланс.

Клементина се включва активно в този процес. Тя не води официални преговори, но присъствието ѝ в разговорите с българските представители във Виена е решаващо. С познанията си за историята на Балканите и с авторитета си в европейските дворове тя успява да представи кандидатурата на сина си като приемлива, стабилна и перспективна.

Изборът на Фердинанд през 1887 г. е и нейна лична победа.

Клементина Бурбон-Орлеанска Clémentine d’Orléans
френска принцеса,
княгиня-майка на княз Фердинанд

Майката, която остава в сянка

След идването на Фердинанд в България Клементина не остава далечен роднина в чужбина. Тя пристига в София и бързо се превръща в активна фигура в обществения живот на младата държава. Без да заема официална власт, тя упражнява влияние – дискретно, но осезаемо.

Клементина посещава училища, болници и благотворителни дружества, приема представители на гражданството и изслушва проблемите на обикновени хора. Канцеларията ѝ често е пълна с писма от нуждаещи се българи, а тя рядко отказва помощ.

Благотворителността на Клементина Бурбон-Орлеанска

Особено значима е ролята ѝ в развитието на здравеопазването и социалната грижа. Клементина подкрепя инициативи за бедни родилки, сиропиталища и женски благотворителни дружества. Най-трайният ѝ принос остава участието ѝ в изграждането на католическата болница в София – институция, която дълго време служи на гражданите независимо от вероизповеданието им.

За нея благотворителността не е жест на състрадание, а част от отговорността на елита към обществото.

Краят и признанието

В началото на 1907 г. здравето на княгиня Клементина се влошава. Тя умира във Виена, далеч от България, но смъртта ѝ е отбелязана с официален траур в Княжеството. Почести са отдадени и в европейските столици – знак за уважението, което тя е изградила през десетилетията.

Надгробният надпис обобщава живота ѝ с изключителна точност:
„Дъщеря на крал, самата тя не кралица, но майка на цар.“

Мястото ѝ сред „жените до трона“

В поредицата „Жените до трона“ Клементина е началото. Без нея няма как да разберем нито Мария-Луиза Бурбон-Пармска, нито по-късно царица Елеонора. Тя поставя основата – политическа, династична и морална – върху която се изгражда българският двор в края на XIX и началото на XX век.

Клементина не управлява България. Но без нейния ум, амбиция и далновидност, българската история би изглеждала различно.