Хроника за Панагюрище Част I: Началото

Има градове, които пазят историята в старите си къщи. Други я носят в руините на крепости или в имената на владетели и битки. Панагюрище обаче пази историята по различен начин – в самия дух на мястото. Това е град, в който миналото не изглежда далечно. То присъства навсякъде – по калдъръмените улици, във възрожденските дворове, в църковните камбани и в спомена за онези няколко пролетни дни на 1876 година, когато малкият средногорски град се превръща в сърцето на българската свобода.

Но преди да стане символ на Априлското въстание, Панагюрище изминава дълъг исторически път. История, започнала далеч преди Бенковски, Райна Княгиня и „Кървавото писмо“. История, в която се преплитат древни цивилизации, тракийски владетели, римски пътища, средновековни крепости и възрожденският устрем на един народ, решил да оцелее въпреки всичко.

Откъде идва името Панагюрище

Още самото име на града носи спомен за неговото минало. Смята се, че Панагюрище произлиза от думата „панагюр“ – старобългарски вариант на „панаир“. Някога край река Луда Яна се провеждал голям пазар, който привличал търговци и пътници от различни краища. Постепенно това място се превърнало в естествено средище на движение, търговия и срещи. Сякаш още тогава съдбата определя Панагюрище да бъде място, около което се събират хора и идеи.

Най-древните следи от живот

Земите около града са сред най-древно обитаваните в Средна гора. Археологическите находки показват, че живот тук е имало още през каменно-медната епоха. В местностите около днешния град са открити следи от праисторически селища, оръдия на труда и култови предмети, свидетелстващи за ранна човешка цивилизация.

Богатите медни залежи на Средногорието превръщат района в едно от ранните средища на металургията по българските земи. Още древните обитатели на тези места обработвали метал, ловували, отглеждали добитък и постепенно изграждали трайни селища.

Земята на траките и Панагюрското съкровище

По-късно тук идват траките. Районът попада в земите на племето беси – народ, който древните автори описват като свободолюбив и войнствен. Траките оставят дълбока следа в историята на Панагюрския край. Те изграждат укрепени селища, светилища и пътища, а богатството на местните владетели личи от предметите, достигнали до наши дни.

Най-голямото съкровище на Панагюрище буквално излиза от земята през декември 1949 година. Тогава братята Павел, Петко и Михаил Дейкови копаят глина край града, когато случайно попадат на девет златни съда с общо тегло над шест килограма.

Така светът научава за Панагюрското златно съкровище – един от най-ценните паметници на тракийското изкуство.

Изработено от чисто злато през IV–III век пр. Хр., съкровището вероятно е принадлежало на владетел от Одриското царство. Формите на ритоните, амфорите и фиалите, както и изящните изображения върху тях, показват висока култура и силно влияние на древногръцкото изкуство. Но зад художествената стойност на съкровището стои и нещо друго – доказателството, че тези земи винаги са били част от големите процеси на своето време.

Под властта на Рим и Византия

През римската епоха районът около Панагюрище става част от провинция Тракия. Римляните изграждат пътища, укрепления и нови селища. Средна гора придобива важно стратегическо значение, защото контролира връзките между Тракия и вътрешността на Балканите.

И до днес в околностите на града могат да се открият останки от крепости и древни пътища, използвани векове наред.

След разделянето на Римската империя тези земи попадат в границите на Византия, а по-късно стават част от българската държава. Средновековната история на Панагюрския край е свързана с десетки крепости, пазещи проходите на Средна гора.

Крепостта Красен и българското Средновековие

Особено място сред средновековните укрепления заема крепостта Красен край днешното село Бъта. Археолозите смятат, че тя е била важен военен и административен център през Второто българско царство.

Но съдбата на Средногорието се променя с османското нашествие. След падането на България под османска власт районът постепенно се обезлюдява. Част от старите селища изчезват, а населението започва да се събира около днешното местоположение на Панагюрище.

Как възниква днешният град

Причината градът да се развие именно тук не е случайна. През района минават важни пътища, свързващи Пловдив със София и Северна България. Османската власт има нужда от хора, които да пазят проходите и да поддържат сигурността по пътищата.

Така Панагюрище се превръща в дервентджийско селище – населено място със специални задължения и привилегии. Местните жители охраняват проходите и в замяна получават определени свободи. Те плащат по-малко данъци, имат право на известно самоуправление и дори могат да носят оръжие.

Най-важното обаче е друго – в града почти не се допуска постоянно турско заселване.

Градът, който съхранява българския дух

Тази относителна самостоятелност се оказва съдбоносна. Панагюрци запазват своята общност, традиции и българско самосъзнание в една епоха, когато много други селища губят своя облик.

През XVIII и XIX век градът постепенно започва да забогатява. Основният поминък е скотовъдството. Панагюрци отглеждат огромни стада овце и говеда, а местните търговци – известни като джелепи – продават добитък из цялата Османска империя.

Някои от най-богатите родове натрупват сериозни богатства и изграждат внушителни възрожденски къщи.

Кърджалийските времена

Тежки изпитания идват в края на XVIII и началото на XIX век, когато кърджалийските банди започват да опустошават българските земи. Панагюрище също става жертва на нападения. Градът е ограбван и опожаряван неколкократно.

Част от населението бяга в горите и планината, а други търсят убежище в околните градове.

Но дори тогава панагюрци не се предават. Те организират въоръжена съпротива срещу нападателите и успяват да запазят града си. След всяко опожаряване Панагюрище отново се изправя на крака.

Именно в тези години се оформя онзи непримирим дух, който по-късно ще избухне в Априлското въстание.

Възраждането променя Панагюрище

През XIX век градът навлиза в епохата на Българското възраждане. Това е време на духовен подем, просвета и пробуждане на националното съзнание.

В Панагюрище се строят нови църкви, откриват се училища, създават се читалища.

Особено важна роля играе образованието. Още през първата половина на XIX век в града започват да действат светски училища. През 1841 година е открито девическо училище – едно от първите в българските земи.

Това говори много за духа на местното общество. Панагюрци разбират, че свободата започва със знанието.

Църквите и читалището – сърцето на града

Будните жители на града изграждат и едни от най-красивите възрожденски храмове в Средна гора. Църквите „Св. Георги“ и „Св. Въведение Богородично“ не са само религиозни центрове. Те се превръщат в символи на българската общност и стремежа към духовна независимост.

През 1865 година е основано читалище „Виделина“. То бързо се превръща в средище на културния живот. Там се четат книги, обсъждат се идеи и се зараждат разговорите за свободата.

Панагюрище черквата „Св. Георги“

Васил Левски и революционният комитет

Точно в тази среда започва да расте и революционното движение.

Когато Васил Левски пристига в Панагюрище през 1870 година, той открива не просто богат град, а общност, готова за действие.

Апостолът основава революционен комитет, който скоро се превръща в един от най-силните в българските земи.

Тук идеите на Левски попадат на подготвена почва. Учители, търговци, занаятчии и млади хора започват да работят заедно в името на бъдещото въстание.

Панагюрище преди бурята

През пролетта на 1876 година Панагюрище вече е сърцето на IV революционен окръг. На Оборище се провежда тайното събрание на представителите от Средна гора – едно от най-важните събития в подготовката на Априлското въстание.

А когато на 20 април пристига „Кървавото писмо“ от Копривщица, градът е готов.

Панагюрище не става случайно столица на въстанието. То се подготвя за този момент столетия наред – със своята история, със свободолюбивия си дух, със своите училища, църкви, комитети и хора.

Именно затова, когато идва времето на избора, Панагюрище избира свободата.