Превземането на Одрин – един от най-великите подвизи на българската армия

На 13 март (26 март по нов стил) 1913 г., по време на Първата балканска война, българската армия извършва един от най-великите военни подвизи в новата ни история – превземането на Одрин. Под командването на генерал-майор Георги Вазов българските войски успяват да сломят силната османска отбрана и да овладеят стратегическия град.

Началото на войната и идеалът за обединение

През 1912 г. България влиза във война с цел национално обединение. Основният идеал на Царството е освобождаването и присъединяването на българските земи, останали извън пределите на държавата след Освобождението през 1878 г. С огромен обществен ентусиазъм и под звуците на бойни песни българската армия поема към бойното поле срещу Османската империя.

Още в началото на войната българските войски постигат значителни успехи. Те разбиват основните сили на османската армия и я принуждават да отстъпва. Втора българска армия обсажда мощната крепост Одрин, докато останалите части продължават настъплението към Цариград. След поредица от победи българските войски достигат на около 30 километра от османската столица. Единственият сериозен турски бастион в Източна Тракия остава именно Одрин.

Непристъпната крепост

Крепостта Одрин е изключително добре укрепена. Малко преди войната османците модернизират отбраната ѝ, изграждайки три пояса от укрепления – окопи, артилерийски позиции, фортове и картечни гнезда. Отбраната е ръководена от опитния военачалник Шукри паша, който разполага с около 60 000 войници, приблизително 500 оръдия и десетки картечници.

Превземането на Одрин е възложено на Втора българска армия. През октомври и ноември 1912 г. българските части овладяват редица ключови позиции около крепостта и постепенно затягат обсадата. Междувременно българската армия не успява да пробие османската отбрана при Чаталджа, което прави настъплението към Цариград невъзможно.

Подновяването на бойните действия

В края на 1912 г. Османската империя приема примирие, като обсадата на Одрин остава в сила. През януари 1913 г. обаче младотурците извършват преврат в Цариград и новото правителство отказва да продължи мирните преговори. Така бойните действия се подновяват. На 21 януари (3 февруари по нов стил) започва нов етап от обсадата, придружен от силен артилерийски обстрел.

Въпреки тежките зимни условия българската армия продължава подготовката за решителния щурм. Поради липса на достатъчно коне част от артилерията е теглена от волски впрягове, а много войници страдат от студ и лишения. До началото на март около Одрин са съсредоточени близо 160 000 български войници, подпомогнати от около 47 000 сръбски бойци. В бойните действия се включва и българската авиация – Първото аеропланно отделение извършва разузнавателни и бомбардировъчни мисии.

Планът на генерал Георги Вазов

Обсадата е разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-важната задача се пада на Източния сектор, където командването поема генерал Георги Вазов.

Неговият план предвижда да се създаде впечатление, че основният удар ще бъде нанесен от юг, докато решителната атака ще се проведе срещу фортовете Айджиолу и Айвазбаба на изток.

Щурмът на крепостта

Щурмът започва след мощна десетчасова артилерийска подготовка. След нея българската пехота се хвърля в атака. В сраженията участват редица полкове, сред които 23-ти Шипченски, 10-ти Родопски, 32-ри Загорски, 29-ти Ямболски, както и 56-и, 57-и и 58-и пехотен полк.

По време на щурма българската армия използва тактика, която по-късно ще стане широко известна – „огневи вал“. Артилерията непрекъснато обстрелва противниковите позиции, докато пехотата настъпва непосредствено след взривовете. Тази тактика по-късно се използва масово през Първата световна война.

След ожесточени боеве българските войници успяват да пробият отбраната. През нощта на 13 март е превзет фортът Айджиолу, а на разсъмване пада и Айвазбаба. Това окончателно пречупва османската съпротива.

Победата при Одрин

На сутринта на 13 март (26 март по нов стил) 1913 г. българските войски навлизат в града. Съпротивата на гарнизона е сломена. Старши подофицер Михо Георгиев от 29-ти Ямболски полк издига българското знаме над Селим джамия. Командващият османската отбрана Шукри паша се предава и връчва сабята си на командващия Втора армия генерал Никола Иванов.

В битката османската армия губи хиляди войници, а в плен попадат около 33 500 души, както и стотици оръдия и голямо количество оръжие. Загубите на българската страна също са значителни, но победата има огромно военно и морално значение.

Историческото значение на подвига

Превземането на Одрин се превръща в символ на изключителната храброст и саможертва на българската армия. Подвигът на българските войници остава завинаги една от най-славните страници в националната ни история и ярък пример за стремежа към национално обединение.