Денят, в който страната ни бе принудена да коленичи
27 ноември 1919 г. остава една от най-тежките дати в българската история. На този ден страната е принудена да подпише Ньойския мирен договор, с който официално се прекратява участието ѝ в Първата световна война.
Причини
В периода 1912–1918 г. България участва в три последователни конфликта – Първата и Втората балканска война и Първата световна война. В основата на включването ѝ и в трите войни стои стремежът към национално обединение – идеята всички територии на Балканите с преобладаващо българско население да бъдат обединени в границите на Царството.
След успешната кампания срещу Османската империя през 1912–1913 г. и последвалото тежко поражение от съседните държави през лятото на 1913 г., страната е принудена временно да отстъпи от националните си амбиции. Но с избухването на Първата световна война надеждата за реванш се появява отново.
Първоначално през 1914 г. България обявява неутралитет, но през есента на 1915 г. се присъединява към Централните сили, които обещават решаване на териториалните ѝ въпроси и осъществяване на националния идеал – най-вече чрез присъединяването на Македония. Военните успехи през 1915 г. срещу Сърбия и през 1916 г. срещу Румъния изглеждат като възстановяване на загубеното, но скоро войната преминава към позиционен характер. Окопните боеве поставят армията в крайно тежки условия – недостиг на храна, облекло, техника и въоръжение, а срещу тях стои многократно по-многоброен и по-добре снабден противник.
Въпреки героичната победа при Дойран през септември 1918 г., страната е изтощена до краен предел и на 29 септември същата година подписва Солунското примирие, с което прекратява участието си във войната.
Поражението води до абдикацията на цар Фердинанд, до остра политическа криза, войнишко въстание, гладни бунтове и икономическа разруха. След месеци на преговори и натиск от страна на победителите България е поставена пред ултиматум да подпише Ньойския договор.
Подписването
Това се случва на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Министър-председателят Теодор Теодоров отказва да подпише и подава оставка, а неговият наследник Александър Стамболийски е този, който поставя подписа.
Условията на договора са изключително тежки и унизителни: 2,25 милиарда златни франка репарации, загуба на 11 000 кв. км територия, фактическо ликвидиране на българската армия – от над 800 000 души през август 1918 г. тя е сведена до около 30 000 заедно с жандармерията и пограничните части. България трябва да предостави на съседните държави хиляди глави добитък и огромни количества природни ресурси, а в страната пристигат десетки хиляди бежанци, което създава нови социални и икономически трудности.
Затова Ньойският договор е преживян като национална катастрофа – моментът, който окончателно срива мечтата за единна и обединена България. През следващите две десетилетия страната е белязана от постоянна политическа нестабилност – опити за диктатура, преврати, въстания, атентати и на практика необявена гражданска война. Всички тези сътресения са пряко последствие от несправедливите условия на Ньойския мирен договор.
Прочетете още: https://worldofhistorybg.com/капитан-ii-ранг-димитър-добрев-единст/
- Петър Бочев: последният полет на един български летец
- Стоян Стоянов: защитникът на София, който стана екскурзовод в Рилския манастир
- Чудомир Топлодолски: от защитник на българското небе до строител на стадион „Васил Левски“
- Жените до трона: Кераца Петрица – майката на Йоан Александър, до която писа папата
- Българските земи през 1437 година: разказът на един баварски бенедиктински монах
Вашият коментар