Нове – градът на I Италийски легион край Свищов

На около четири километра източно от Свищов, на високия български бряг на Дунав, се намират останките на Нове – един от най-значимите и най-добре проучени римски военни центрове по долното течение на реката. Историята му започва около средата на I век като укрепен лагер на римски легион, но постепенно мястото се разраства, променя своя облик и през късната античност се превръща в укрепен град и важно християнско средище.

В продължение на векове Нове е свързано преди всичко с I Италийски легион – Legio I Italica. Присъствието на легиона тук е засвидетелствано от края на I век до първите десетилетия на V век. Зад крепостните стени се намирали щабът на военната част, казарми, складове, работилници, бани и голяма военна болница. Извън лагера се развивало цивилно селище, населено от търговци, занаятчии, семейства на военнослужещи и ветерани. През V–VI век върху част от по-старите военни постройки били изградени църкви, епископска резиденция и други сгради на християнската общност.

Историята на Нове показва не само как Римската империя охранявала една от най-важните си граници, но и как около постоянния лагер на един легион постепенно възниквал цял градски свят.

Защо римляните избират това място

Нове е разположено на южния бряг на Дунав – реката, която в продължение на столетия служела като северна граница на римските владения на Балканите. Мястото било подходящо за наблюдение на реката и на район, през който неприятелски сили можели да се опитат да преминат на юг.

Дунав не бил само отбранителна линия. Той бил и важен път за движение на хора, войски и товари. По реката се превозвали зърно, оръжия, строителни материали, животни и различни стоки. По южния бряг минавал път, който свързвал лагерите, крепостите и градовете на римската граница.

Тази система от военни и цивилни обекти често се обозначава с понятието Дунавски лимес. Тя не представлявала непрекъсната каменна стена. Състояла се от легионни лагери, по-малки укрепления, наблюдателни пунктове, пътища и пристанища, които действали заедно.

Нове заемало важно място в тази система. От него можело да се контролира участъкът на Дунав и да се поддържат връзки с други римски центрове по реката и във вътрешността на Балканския полуостров.

Местоположение в България Област Велико Търново

Първият лагер и VIII Августов легион

Около средата на I век, вероятно около 45 г., на мястото на бъдещия град бил създаден лагер на VIII Августов легион – Legio VIII Augusta. Археологическите разкопки са разкрили останки от неговите ранни дървено-землени постройки, включително части от казарми.

Първото укрепление било изградено предимно от дърво, пръст и кирпич. Това било обичайно при създаването на нови римски военни лагери. Подобни конструкции можели да бъдат построени сравнително бързо, а впоследствие, когато положението се стабилизирало, били заменяни с каменни сгради и по-здрави крепостни съоръжения.

VIII Августов легион не е създаден от император Нерон през 66 г., както понякога се твърди в популярни текстове. Той е много по-стар римски легион, чието начало се свързва още с епохата на късната република. Легионът, създаден от Нерон през 66 г., е I Италийски легион, който по-късно ще замени VIII Августов в Нове.

По време на гражданските войни през 69 г., известни като Годината на четиримата императори, VIII Августов легион напуснал района. Малко след това в Нове бил настанен I Италийски легион, който превърнал мястото в своя постоянна база.

Нове – Novae – legionary headquaters

I Италийски легион пристига в Нове

Legio I Italica бил създаден от император Нерон през 66 г. Първоначално легионът бил предназначен за военна кампания на изток, но смъртта на Нерон и последвалите борби за престола променили тези планове.

След установяването на Веспасиан на власт легионът бил изпратен в провинция Мизия. Около 69–70 г. той се настанил в Нове и останал свързан с лагера през по-голямата част от своята история. Археологическите и епиграфските свидетелства потвърждават присъствието му поне до 30-те години на V век.

Тук трябва да се отхвърли още едно разпространено, но недоказано твърдение – че на 26 октомври 69 г. Веспасиан издал специален декрет, с който обявил Нове за град или муниципий и му предоставил точно 44 хектара земя. Надеждни исторически доказателства за такъв документ не са известни.

През ранния период Нове било преди всичко легионен лагер, а не самостоятелен град с муниципален статут. Цивилното селище извън укреплението се развивало в тясна връзка с армията.

Нове на Карта на Гърция от Абрахам Ортелий (1542 – 1598), Rijksmuseum

Как изглеждал легионният лагер

Основният лагер на Нове заемал площ от приблизително 17,99 хектара. Той имал почти правоъгълен план, укрепени стени, кули, порти и защитни ровове. Вътрешността била организирана по строго определена схема, характерна за постоянните римски военни лагери.

Главните улици свързвали портите и разделяли лагера на различни зони. В центъра се намирала сградата на щаба – principia. В близост били разположени жилището на легионния командир, офицерските помещения, казармите, складовете, работилниците, баните и болницата.

В лагера живеели хиляди войници, макар точната численост да се е променяла през различните периоди. Един легион по принцип можел да включва няколко хиляди души, но невинаги всички негови подразделения се намирали едновременно в постоянната база. Части от легиона били изпращани на походи, строителни задачи и служба в други райони.

Нове не било просто място за настаняване на войници. То представлявало сложен военен организъм със собствена администрация, снабдяване, медицинско обслужване, религиозен живот и производствена дейност.

Нове

Principia – административното сърце на лагера

В центъра на Нове се издигал щабът на I Италийски легион – principia. Това била най-важната административна и символна сграда в лагера.

Комплексът включвал представителен вход, голям вътрешен двор с колонади, административни помещения и зала за събрания. В задната му част се намирало светилището на легионните знамена. Там се пазели военният орел, знамената и отличията на частта – предмети, свързани с честта и самоличността на легиона.

В principia се извършвали официални церемонии, обявявали се заповеди и се водела военната документация. Там вероятно се съхранявала и част от легионната хазна.

Откритите в сградата основи на статуи, олтари и надписи показват, че тя била и важно място за религиозна и императорска пропаганда. В щаба били издигани изображения на богове, императори и високопоставени военни.

Проучванията на централната част на лагера продължават. Сред основните задачи на съвременните археолози е точното локализиране и изследване на praetorium – резиденцията на легионния командир. Поради това не бива всяка представителна сграда в Нове автоматично да се определя като негов дворец.

Военната болница на Нове

Една от най-забележителните постройки в Нове е римската военна болница – valetudinarium. Тя е сред най-добре проучените и запазени сгради от този тип в римския свят.

Болницата била изградена около просторен вътрешен двор, обграден от портик. Около него били подредени коридори и стаи за болните. Много от помещенията били организирани в групи от малко преддверие и две стаи, което позволявало на медицинския персонал лесно да достига до пациентите.

В комплекса имало помещения за прегледи и лечение, складове за медицински материали и съдове, обслужващи пространства и собствена тоалетна. Стените на болничните стаи били измазани и боядисани.

Във вътрешния двор било разположено малко светилище, свързано с почитането на божествата лечители. Открит е олтар, посветен на Асклепий, както и други култови предмети. За римляните медицинското лечение и религиозната надежда за изцеление не се изключвали взаимно.

Археолозите са открили и медицински инструменти, които свидетелстват за практическата работа на военните лекари. Част от находките произхождат още от ранната фаза на лагера на VIII Августов легион.

Вероятно големият каменен валетудинарий бил изграден във връзка с подготовката за Дакийските войни на император Траян, когато Нове трябвало да обслужва значителни военни сили.

Денарий на Септимий Север с името на I Италийски легион

Бани, казарми и ежедневие

Римските войници не прекарвали живота си само в битки. Голяма част от службата им преминавала в тренировки, строителни дейности, поддръжка на оръжията, охрана, административни задачи и грижи за лагера.

В Нове са открити легионни бани – thermae legionis. Те били важна част от ежедневието. В тях войниците се къпели, почивали и общували. Банските помещения използвали система за подподово и стенно отопление, известна като хипокауст.

Казармите били подредени така, че да настаняват отделните военни подразделения. Археологическите разкопки показват както ранни дървено-землени постройки, така и по-късни каменни сгради. Промените в планировката отразяват развитието на лагера и нуждите на различните гарнизони.

Находки като съдове, лампи, накити и инструменти разкриват и по-човешката страна на живота в Нове. Макар лагерът да бил военна среда, хората в него се хранели, боледували, извършвали занаяти, почитали боговете и поддържали връзки с цивилното население.

Нове

Работилниците и военният арсенал

Един легион се нуждаел от постоянно снабдяване с оръжия, брони, инструменти, облекло, строителни материали и резервни части. Затова в Нове действали различни работилници.

Археолозите проучват и голяма сграда, интерпретирана като armamentarium – легионен арсенал. Вероятно в нея се съхранявали, поддържали и поправяли оръжия и военно оборудване. Точните размери, строителните фази и пълната функция на комплекса продължават да се изследват, затова не бива всички предположения да се представят като окончателно доказани.

В лагера и около него се обработвали метал, дърво, кожа и други материали. Войниците сами участвали в строителството на пътища, крепости, мостове и обществени сгради. Римският легион бил не само бойна, но и мощна инженерна организация.

Цивилното селище извън лагера

На запад от укрепения лагер се развивало цивилното селище, известно като canabae legionis. В него живеели търговци, занаятчии, превозвачи, освободени роби, ветерани и хора, чието препитание зависело от присъствието на легиона.

Военнослужещите официално били ограничавани да сключват законен брак през част от ранната имперска епоха, но на практика много от тях създавали семейства. Жените и децата им често живеели в цивилните селища около лагерите.

След приключването на службата част от ветераните оставали в района. Те разполагали с римско гражданство, професионални умения и натрупани средства и можели да се включат в местната търговия, земеделие и управление.

Съвременните геофизични и археологически изследвания показват, че селищната система около Нове била по-сложна, отколкото се е смятало. Освен канабите западно от лагера е установено и друго селище – vicus, разположено на около два километра на изток, както и некрополи и отделни стопански комплекси.

Това означава, че Нове трябва да се разглежда не само като крепост, а като голяма общност, съставена от военни и цивилни зони.

Дакийските войни на император Траян

В началото на II век I Италийски легион участвал във войните на император Траян срещу даките. Кампаниите от 101–102 и 105–106 г. завършили с унищожаването на Дакийското царство и създаването на римската провинция Дакия северно от Дунав.

Нове имало важно значение като база за подготовка, снабдяване и движение на войски. След войните легионът продължил да изпълнява основната си задача – да охранява дунавската граница.

В популярни текстове понякога се твърди категорично, че Нове било посетено от императорите Траян, Адриан и Каракала. Императорската власт несъмнено имала пряко отношение към гарнизона и строителството, а отделни надписи и паметници са свързани с тези владетели. Не всяко лично посещение обаче е еднакво добре доказано и затова е по-коректно да се говори за връзките на Нове с техните управления, без да се създават подробности, които изворите не потвърждават.

Готското нашествие от 250 година

През 250 г. голяма готска армия, водена от Книва, преминала Дунав и нахлула в балканските провинции на Римската империя.

Античните сведения не позволяват надеждно да се определи точният брой на нашествениците. Затова разпространеното твърдение за 70 000 готи не бива да се представя като установен факт.

Войските на Книва достигнали Нове, но не успели да превземат укрепения лагер. След това те продължили на юг, разграбили Филипопол и по-късно се изправили срещу армията на император Траян Деций.

През 251 г. край Абритус римляните претърпели катастрофално поражение, при което загинали императорът и синът му Херений Етруск.

Фактът, че Нове устояло, показва силата на неговите укрепления и гарнизон. Нашествието обаче било предупреждение, че дунавската отбранителна система вече е подложена на нарастващ натиск.

Разширяването на Нове през късната античност

В края на III и през IV век Нове постепенно се променило. Към източната страна на стария лагер било добавено укрепено разширение с площ от почти девет хектара. В късната античност зад стените вече живеели както войници, така и цивилни.

Укрепленията били подсилвани с издадени навън кули. Това било част от общата промяна на римската военна архитектура. Старите укрепления, проектирани предимно като бази за настъпателна армия, трябвало да се превърнат в крепости, способни да издържат продължителни нападения.

Вътре в стените се появили нови жилищни и стопански сгради. Някои стари военни комплекси били преустроени или получили ново предназначение.

Така Нове постепенно престанало да бъде само лагер на един легион и се превърнало в късноримски укрепен град със смесено население.

Готите в Нове през V век

Историята на Нове през V век е свързана с присъствието на различни готски групи в балканските провинции. Тук обаче трябва да се избягват няколко често срещани грешки.

Няма достатъчно основания Нове да бъде наричано „столица на Аларих“. Аларих действително водел готски сили на Балканите и през 410 г. превзел Рим, но сигурни доказателства, че Нове е било негов постоянен столичен център, липсват.

Не бива да се смесват и Теодорих Страбон и Теодорих Велики – двама различни готски водачи.

През 70-те и 80-те години на V век Теодорих Велики и неговите остготи се установили в района на Долна Мизия. Нове вероятно било една от важните им резиденции и опорни точки. Това обаче не означава непременно, че градът бил постоянна столица на ясно организирано готско кралство.

През 488 г., след споразумение с император Зенон, Теодорих повел своите хора към Италия. Там победил Одоакър и създал Остготското кралство с център в Равена.

Нове се превръща в християнски град

През IV век християнството постепенно се превърнало от преследвана религия в признато и впоследствие водещо вероизповедание на Римската империя. Промяната ясно се отразила и в облика на Нове.

През V–VI век градът бил седалище на епископ и важен християнски център. На мястото на по-ранни военни бани бил изграден голям епископски комплекс, който претърпял няколко преустройства.

Комплексът включвал катедрална трикорабна базилика, по-малка църква, баптистерий, жилищни, стопански и представителни помещения. Общата му площ достигала приблизително 6500 квадратни метра.

Голямата базилика била дълга над 40 метра и широка около 24 метра. До нея се намирал баптистерий, където се извършвало кръщението на нови християни.

В руините на катедралата е открита натрошена мраморна менза сакра – свещена олтарна маса, която впоследствие била възстановена. Подобни находки свидетелстват за богатата вътрешна украса на храма и за значението на Нове като църковен център.

Освен епископския комплекс в града и около него са открити останки от още няколко християнски църкви, изграждани между края на IV и VI век.

Свети Луп и поклонниците

С Нове се свързва почитта към християнския мъченик свети Луп. Част от сградите в епископския комплекс са интерпретирани като помещения, предназначени за поклонници, които посещавали града заради местния култ.

Тази функция не може да бъде доказана за всяко помещение с абсолютна сигурност, затова е правилно да се представя като археологическа интерпретация.

Ако в Нове действително пристигали поклонници от други места, това би обяснило големината на църковния комплекс и наличието на сгради, които надхвърляли непосредствените нужди на местната общност.

Поклонническите центрове имали едновременно религиозно и икономическо значение. Пристигащите хора се нуждаели от подслон, храна и различни услуги, което подпомагало живота на града.

Юстиниановата епоха

През VI век император Юстиниан I предприел мащабна програма за укрепване на балканските провинции. Целта била да се възстановят крепости и да се защити границата срещу все по-честите нападения.

Нове продължило да играе важна роля в системата на дунавската отбрана. Писмените извори и археологическите данни показват строителни и ремонтни дейности през късната античност.

Не всяка открита стена или преустройство обаче може автоматично да се свърже лично с Юстиниан. Археологическото датиране често позволява да се определи приблизителен период, но не винаги и конкретният владетел, при когото е осъществен строежът.

Последните римски дейности в Нове се отнасят към края на VI век. Това показва, че градът запазвал живота си дълго след изчезването на традиционната легионна организация.

Краят на Нове

През втората половина на VI и началото на VII век аварските и славянските нападения все по-силно разстройвали отбраната и комуникациите по Дунав.

Нове вероятно не било унищожено и изоставено в рамките на един-единствен ден. По-скоро става дума за постепенно разрушаване, обезлюдяване и загуба на градските функции. Империята вече не можела да поддържа стария модел на големи укрепени центрове, снабдявани от сложна административна и транспортна система.

Най-късните монети и археологически материали показват, че животът на мястото продължил до началото на VII век. След това Нове престанало да бъде значим римски и ранновизантийски град.

В популярни текстове понякога се среща твърдението, че „монети от 416–422 г.“ били сечени при императорите Фока и Ираклий. Това е очевидна хронологична грешка – Фока управлява през 602–610 г., а Ираклий през 610–641 г. Данните трябва да се разбират като свидетелства за монети от началото на VII век, а не от V век.

Археолозите връщат Нове към живот

Системните археологически проучвания на Нове започват през 1960 г. като съвместна работа на български и полски изследователи. През следващите десетилетия в тях участват екипи от български научни и музейни институции и от университетите във Варшава и Познан.

Проучени са щабът на легиона, болницата, баните, укрепителната система, казарми, работилници, цивилни селища и епископският комплекс.

Съвременната археология използва не само традиционни разкопки. Прилагат се геофизични изследвания, въздушна фотография, триизмерно документиране и анализ на материали. По този начин могат да се откриват улици и сгради, които все още се намират под земята, без археологическият пласт да бъде разкриван изцяло.

И днес Нове продължава да разкрива нови сведения. Текущите проучвания са насочени към централната част на лагера и към търсенето на резиденцията на легионния командир.

Нове днес

Днес археологическият обект е достъпен за посетители. Сред останките могат да се разгледат части от principia, военната болница, крепостните стени, улиците, епископския комплекс и други сгради.

Информационните табели и възстановките помагат да се разбере първоначалният вид на лагера. Но истинското значение на Нове не се състои само в отделните руини.

Тук могат да се проследят близо шест века исторически промени. Първо се появява дървено-земленият лагер на VIII Августов легион. След него I Италийски легион изгражда постоянна каменна крепост. Около нея се развиват цивилни селища. По време на кризите на III век Нове устоява на нападения, а през късната античност се превръща в укрепен град със смесено население. Накрая върху старите военни сгради се появява голям християнски център.

Градът на легиона и хората около него

Нове не е просто римска крепост край Свищов. Това е място, където може да се види как действала една от най-могъщите институции на Римската империя – легионът.

Тук войниците не само се подготвяли за война. Те строели, лекували ранените, ремонтирали оръжия, изпълнявали административни задачи и поддържали границата. Около тях живеели търговци, занаятчии, семейства и ветерани. Постепенно военният лагер се превърнал в дом на цяла общност.

По-късно същото място приело нова самоличност. Знамената и езическите олтари отстъпили място на християнски базилики, епископска резиденция и поклонници.

Именно това прави Нове толкова ценно. Руините му не разказват само историята на един легион. Те показват преобразяването на целия римски свят – от епохата на завоеванията и силната армия до християнската късна античност и окончателното разпадане на имперската власт по Дунав.